Есенно море

Есенно море

Есенно море / Autumn Sea

Тази снимка е за морето, хората и още нещо… Не е от Малдивите… Не е и от Тайланд… Нито от някой скъп и известен курорт… Дори не е и от лятото… Всъщност… даже не харесвам морето лятото… Обичам го пролетта, преди да е станало достатъчно привлекателно за туристите и най-вече есента… когато всички са си тръгнали и са го изоставили… А то, морето, тогава разцъфва и ни показва най-големите си красоти… Тогава, есента, можеш да ходиш бос по студения пясък и да размишляваш… за всичко… И да слушаш неомръзващата мелодия на любовта между вълните и морския бряг… Обожавам го! Единствен той, този така любим звук… и навсякъде около него тишина… Колкото да обикалям по света и да живея на различни места, моят дом е градът край морето… Та, снимката е от Черноморец… от Градина… там, където е домът ми…

Снимката е една от първите ми… Обичам я! А още по-силно оживя пред мен, след като прочетох следващите редове от неиздадената все още книга на моя приятел Илиян Великов:

„– Знаеш ли каква е разликата между това да посещаваш морето през лятото и съответно през есента?
– Не… Никога не съм мислил по въпроса дори…
– Лятото… тогава е като задължение… Всички хора са там, независимо от възрастта и пола им. Те ходят поради много и различни причини… да сменят цвета на кожата си… да се разхладят в студената вода… да се полюбуват на множеството разсъблечени тела… ходят по работа, или за да открият партньора на живота си… или дори само за да намерят своя сексуален обект за вечерта… Ходят и стоят на плажа по цял ден… ядат, пият, слушат музика, спортуват, играят карти и още
, и още… Ходят с цел… дали да потъмнеят, или просто за да се забавляват… но винаги знаят защо са там…
– Ами да… прав си… че защо да ходят през есента? Тогава е студено, почти няма хора, баровете затварят… защо изобщо някой би посетил морето есента?
– Заради романтиката… Есента е много специален сезон… никой не иска Септември месец да идва… всички страдат по отминалото лято… по неспирните партита до зори… по загубените любови… настава една меланхолия, преплитаща се с тъга… А действителността е много различна… Есента е сезонът на промените… на новото начало… на идеите… на романтиката… все едно целият Свят става жълто-кафяв… някак по-унил… Ходиш по пясъка с обувки, загърнат с якето си… гледаш пустото море… в теб нахлуват спомени, мисли, идеи… всеки момент може да завали… да застуди… да задуха… но каквото и да стане ти си там… стоиш седнал на пясъка… гледаш залязващото слънце… глъчката от хора я няма… музиката също… дори и чайките не те безпокоят… там сте само ти, пясъкът и морето… общувате тримата… разказваш своята история… сливаш се с природата… и ако имаш късмет… и погледнеш на страни… ТЯ ще е там… и ще прави същото като теб… и тогава ще знаеш… Есента… това е сезонът на новото начало… малко по-унило… малко по-романтично… и много… много по-специално…“

2018-03-19T17:22:35+00:00