Из дебрите на Странджа планина – Село Бръшлян

Из дебрите на Странджа планина – Село Бръшлян

село Бръшлян / Village Brashlyan

Бръшлян… не, не става дума за храста… за селото ще говорим… Не сте го чували? Как така…? Добре де, а Сърмашик чували ли сте? Не…? Емии… да… нормално… Тук ги няма скъпарските комплекси, няма къде да си направиш една позьорска снимка, няма го модерния кич… поне за сега… Разбирам ви, ако не сте го чували… Я дойде някой заблуден руснак с апартамент по морето, я не. Между другото… направих си труда да чекна (проверя де) в инстаграм, какви хора са си качвали снимки от село Бръшлян и впечатление ми направиха едни бразилски туристи, които обикалят света с колела… доста интересно, явно те го знаят!

Та… край на въведението… да поговорим за селото! Намира се в може би най-потайната и мистериозна местност в пределите на България – Странджа планина. И когато стане дума за странджанските села, Бръшлян изпъква пред останалите! Не просто изпъква, а направо забравяш за всички други места в Странджа, когато го посетиш. Намира се на около 60 км от Бургас, по главния път към Малко Търново. Отбивката за селото е много добре обособена и няма как да се пропусне. Бръшлян е архитектурен и исторически резерват – един музей на открито! Обявен е за такъв през далечната вече 1982 г. Оставате колата в центъра на селото, някъде около църквата и се разходете по уличките му…

А къщите…?

Всички къщи имат статута на паметници на културата, а 9 от тях са от национално значение…  Повечето са на около 200 – 300 години… Строени са предимно през XVIII – XIX в. Тук се срещат и постройки от типа „земълни“ – двуделни къщи, които са сред първите постройки от автентичната странджанска архитектура. Вторият тип постройки се появява около XIX в. Това вече са двуетажни къщи, като първият етаж се прави от камъни и греди, а вторият от дърво. На първия етаж е бил „дамът“ или оборът за животни, а вторият етаж е бил предназначен за живеене. Прави впечатление, че отново стилът е изключително изчистен.

Църквата Св. Димитър е вкопана в земята, нещо често срещано за много църкви по нашите земи, заради невъзможността за издигането на високи храмове по време на османската власт. До нея се намира и килийното училище, което може да се посети. Може да се посетят също етнографският и селскостопанският музей. Селото се гордее и с дейното си участие в Илинденско-Преображенското въстание. Още се носят из уста на уста легенди за смели и безстрашни войводи… Споменах ви в началото и старото му име…Сърмашик, което е буквален превод на турски…  Именно  с това име е възпято в химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“:

„О, Сърмашик, село славно, от юнашката борба,
О, Сърмашик, знаме ново на тракийската свобода.“

И още малко…

В Бръшлян може и да пренощувате, някои от къщите са предназначени за приемане на гости. Съвсем спокойно почукайте на някоя от тях и попитайте за свободна стая. Местните са изключително любезни! И освен, че ще ви приберат, ще ви и сготвят традиционни странджански гозби или каквото си пожелаете… Да, така правят местните, готвят ти по поръчка…

Бръшлян е едно олицетворение на изчезващата селска идилия… Буйна растителност и зеленина, спретнати селски къщурки, сгушили се из нея, разхождащи се спокойно кокошки, пауни и други животинки… Селото дава отговор на въпроса: „Как природа и човек могат да съжителстват в синхрон?“…  Попаднали из улиците му, сякаш се намираме из декор на филм, показващ живота на българите в Странджа през XVIII – XIX в… Всичко си е така, както е било … С разликата, че тогава по тези места е кипял живот, а днес… Днес са паралел към едни отминали времена… днес са просто декори…

2018-12-10T21:03:07+00:00