Окото на Лозенска планина

Окото на Лозенска планина

Лозенска планина / Lozenska mountain

Лозенска планина е малка планина, сгушена на площ от около 80 кв. км. Може да се представи като изключително красива и живописна, особено през есента. Това е и периодът, в който посетих това магнетично място… Окото на Лозенска планина.
Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че мястото се намира на по-малко от 30 км от центъра на София? Честно… тази красота е толкова близо до големия град и в същия момент излъчва невероятно силно усещане за изолираност… Поех от София към Долни Пасарел и паркирах колата в началото на екопътека „Лозенска планина“, срещу спирката на автобус №3. Пътят до там разкрива красиви гледки, а обагрените с различни цветове дървета, спомагат те да са още по-красиви. Екопътеката е много живописна, а другият и край се намира в с. Долни Лозен, като се пресича планината през панорамния връх Половрак. От него при ясно време се разкриват гледки към София, Стара Планина, Витоша, Рила, Язовир Искър и с. Лозен. Дължината и е около 12 км и се минава за около 3 часа, като трудността е сравнително ниска. Стартът и се намира точно на обозначената отбивка на пътя, има информационна табела. Сега… към Окото… Бях намерил снимки на мястото в интернет и аз самият не знаех, къде точно отивам, но поех по пътеката, пресичайки язовира по мостчето. Още от тук започнаха да се разкриват страхотни панорамни гледки…

Вече преминал на отсрещния бряг, се впуснах в едно преследване на мечтан кадър и търсене на перфектното място за снимки… Пътеката се отличава много добре, а опадалите листа и надвисналите клони, създават по невероятен начин един пъстър тунел, от който ти се иска да не излизаш никога… Продължавах търпеливо да вървя по брега на язовира и да се наслаждавам на тишината и неописуемо красивата природа. Вярвах, че ако успея да запаметя и малка частица от това, което виждам… ще е успех! Завладян от мисли и чувства, в един момент осъзнах, че със сигурност съм пропуснал мястото… след като се отдалечих доста от водата. Последва леко притеснение, че няма да го намеря и желаният кадър ще си остане блян, но след малко лутане… успях! Намира се на около 1 км от мостчето. Статив, апарат… перфектната симбиоза между непомръдващата вода и отразяващото се в нея цветно възвишение… Гледката наподобява око и създава усещането, че планината те наблюдава… Както е казала английската писателка Джордж Елиът: „Не е ли това един истински есенен ден? Само неподвижната меланхолия, която обожавам – това прави от живота и природата хармонично единство…“.

2017-12-06T12:06:32+00:00