Сентендре – палитра от цветове

Сентендре – палитра от цветове

Сентендре / Szentendre

Всички сме виждали снимки от красивото френско градче Колмар… Е, аз оприличавам Сентендре на унгарския му еквивалент. Цветен и колоритен, запазил старинния си вид, Сентендре ще ви плени от пръв поглед!

Градчето се намира на 20-тина км от столицата Будапеща. Има няколко варианта да се стигне до него – влак, корабче или автомобил. Поне тези са ми известни… Аз използвах последния, най-удобен и бърз, ако разполагате с автомобил в Унгария. Локацията е доста популярна и трудно може да се обърка и от най-неопитните туристи. Местата за паркиране в Сентендре са ограничени. Паркирах на едно малко площадче на Bajcsy-Zsilinszky u. 3. Има машинки за заплащане, но аз го посетих в неделя и паркирането бе безплатно. И все пак пуснах няколко форинта за сигурност… Мястото е на 3-4 преки от централната част на града и е изключително удобно. Насочих се към най-високата точка, римокатолическата църква Св. Янос. Намира се над централния площад и разкрива страхотни гледки. Стигнах до там по много тясна уличка, към която ще се върна в края на разказа…

Следващата спирка е централният площад! В средата му се издига кръст, построен към края на XVII век в знак на благодарност, че градчето било пощадено от върлуващата тогава чумна епидемия. В Сентендре намират убежище и много сърби при първата вълна от голямото сръбско преселение през XVII век. Има информации и за не малка част българи, които са емигрирали след неуспеха на Чипровското въстание и дори създават свой собствен квартал. Преселници от много други страни са намирали дом тук през годините. Може би тази колоритна атмосфера прави Сентендре сборище на художници и занаятчии в началото на XX век. Днес тук живеят около 25 000 души – унгарци, германци, сърби, хървати, словаци и др… Градът се е превърнал в туристическа дестинация, привличаща своите посетители с красотата и запазения си облик на бароковите къщи, но успява да ги задържи и плени с очарованието на местните изобразителни, шивашки и занаятчийски творения. Навсякъде са разположени малки магазинчета, предлагащи изящни местни изделия. Пъстрите кафенета и множеството цветя по главните улици запълват колоритната картинка. Разходете се безцелно и се изгубете в цветната барокова приказка…

Рано или късно ще стигнете и до крайречната алея… Определено бледнее пред пъстрата цветова гама, с която се сблъскахме в центъра, но е доста приятна за разходка. Пейки, велоалеи и заведения обграждат речния бряг.

Помните ли онази малка уличка в началото на историята ни? Да, да… тясната, за която ви споменах… Оказа се, че на нея се намира мястото, което бях набелязал за обяд. Но тогава не работеше и не го видях… Та сега се лутах безцелно в търсенето му, докато не забелязах един възрастен мъж да вади табелата „Langos” на стената до почти незабележим процеп на главния площад… Е, точно този процеп бе нашата уличка… А какво е Langos ли? Специалитетът тук – унгарски мекици! Бяха страшно вкусни! Допитах се до Tripadvisor и получих отговор, че Álomlángos е най-доброто място. Последвах възрастния човек с табелата и го открих! Няколко котки се радваха на вниманието на туристите… Варианти на мекици – много. Аз заложих на солените… бяха страхотни.

Разходката в Сентендре не отне повече от 2 часа. Можеше и да е по-дълга, но успях да се огранича откъм посещения на множеството магазинчета… Едно красиво градче… Цветно, пъстро и пълно с туристи…

2018-02-23T20:24:51+00:00