Ла Саграда Фамилия до Пасеч де Грасия / La Sagrada Familia to Passeig de Gracia

Ето ни отново по улиците на Барселона! В предния пост се запознахме с някои основни и полезни неща относно престоя ни в Каталонската столица. Разходихме се от квартала Ла Рибера, през парка Цитадела и Триумфалната арка до Торе Агбар. Добре ни се получи… Ако сте я пропуснали, ето линк към нея – Кварталите на Барселонa – от Ла Рибера до Торе Агбар”

Днешната обиколка ще е по-лежерна, с възможност да се насладим на малките площадчета, красивите фасади и безспорно най-голямата забележителност на града – Ла Саграда Фамилия. Както ви споменах вече, пешеходните разходки в Барселона са нещо страхотно и днес отново се разграничаваме от ползването на градския транспорт… Но… ако не ви се върви, най-добрият вариант е да се качите на метрото. До станция Sagrada Familia се движат две линии – синята L5 и лилавата L2.

Към Ла Саграда Фамилия

Разстоянието от хотела ни до Ла Саграда Фамилия бе около 3 км или около 40 мин разходка под приятното февруарско слънце… Да се разхождаш из спретнатите барселонски улици е страшно зареждащо! Палми, добре подредени автомобили и мотори и никога, ама никога няма да видите задръствания, нетърпеливи шофьори или пък да чуете оглушително свирене на клаксони… Изключително уреден градски транспорт и многото мотори и колела ме впечатлиха. Определено това е сред очарованията на града.

Да се върнем към първата ни цел за деня… Хубаво е да си купите билет предварително… даже е задължително! Може да намерите информация ТУК. Цената за най-използваните турове е 17 евро за стандартно посещение и 32 евро с допълнение качване на кулите. Трудно ми е да дам оценка дали си заслужава по-скъпия билет, аз се възползвах от обикновения… Но… с оглед интересната инфраструктура на сградите в този квартал (повечето от тях са в квадратна форма), сигурно е впечатляващо да се погледнат отгоре… Помислете го при закупуването онлайн, защото на място няма как да си доплатите за кулите…

И така… Самият шедьовър на Гауди е пред нас! Саграда Фамилия се превръща в неофициален символ на Барселона. Безспорно най-впечатляващото творение на Антонио Гауди. Дизайнът и се състои от множество детайли, като започнем от фасадата, минем през вътрешния интериор и завършим с 18-те кули… Сигурно и без да ви казвам сте наясно, че тя все още се строи! Огромните висящи кранове над нея отдавна са се слели с визията и и присъстват във всички фотографии от тук. Очаква се да бъде завършена през 2026 г. – сто години след смъртта на Гауди. Скоро трябва да бъде завършена кулата на Исус Христос, която със своите 173 м ще превърне катедралата в най-високата религиозна сграда в Европа.

Строежът и започва през 1882 г. от Вилар, но само година по-късно плановете за църквата се променя коренно, когато с нея се заема Антонио Гауди. За жалост той успява да завърши само една от фасадите – „Рождество“. Впоследствие е завършена и втората фасада „Страст“, като все още се довършва и последната – „Слава“. Осемнадесетте Кули символизират: 12-те апостоли, 4-мата евангелисти, една е за Дева Мария, а най-високата – Исус Христос. Строежът след смъртта на Гауди върви много бавно… Има периоди, в които е напълно стопиран. Но днес благодарение на множество дарения и напредналите технологии, завършването на Катедралата изглежда близо…

Прекрачвайки прага попадаме сякаш в друго измерение, на друга планета или в друга галактика… Трудно е за описване… Всичко е толкова странно и различно, толкова нетипично за храм… Говори се, че Гауди е бил напълно повлиян от природата за изграждането на вътрешните колони. Самите колони наподобяват дървета, а той до такава степен се е бил вманиачил, че в най-малки подробности и детайли е изучавал как клоните придържат короната на дървото в природата. И също в такива детайли го е пресъздал в интериора… А светлината… Тя се процежда през множество цветни прозорци… Големи и в разнообразни цветове… Магическо е… Обширното вътрешно пространство може да побере около 9000 души! Ако сте късметлии може да чуете музика от орган, процеждаща се измежду тътена от бормашини и други инструменти. Нека не забравяме, че все още храмът е наполовина и строителна площадка…

Всъщност… Ла Саграда Фамилия е започната като римокатолическа църква, в последствие е обявена за катедрала, а от 2010 г. вече е базилика. Та, Базиликата е един от най-посещаваните обекти в Испания! Хубаво би било да я разгледате от различни гледни точки, а добро място за снимки е езерцето срещу входа. На нас ни се наложи да почакаме малко за да направим няколко кадъра, понеже азиатска група снимаше реклама… Прекрасно място за отдих и любуване на страхотната гледка към Саграда и надвисналите над нея кранове…

Грасия

Време е да се отправим към горната част на Пасеч де Грасия, а именно някогашното селце – Грасия. И въпреки, че днес се намира в Ешампле, сърцето на Барселона и мястото на множество модни барове и ресторанти, тук е съхранено очарованието на провинциалния дух. Красивите площади и тесните спокойни улички са в нестихващ контраст с лъскавия и шумен Ешампле. Разстоянието от Саграда Фамилия е около 30-тина минути пеша. Може да се разходите по тясната уличка Carrer de Torrijos, чак до малкия площад Placa de la Virreina. Красотата на това място се крие именно в площадите му…

Поемаме по Carrer d’Astúries… По тази улица ще се смени първо едно малко площадче, после разнообразни модни бутици, докато в края си, точно преди да се влее в оживената Carrer Gran de Gràcia, не разкрие пълната си красота… Фасадите на сградите в последната пешеходна част от улицата са впечатляващи…  И естествено по терасите трудно ще видите испанското знаме, дори е невъзможно… там е само каталонското…

Преди да приключим с някогашното село ни остават още две много важни места… Първото е Placa del Sol – неформалният център на Грасия. Китното площадче е любимо място за среща на хора от всякакви възрасти. Ще ги видите насядали не само по кафенетата, но и по земята. Тук някъде беше моментът за прохладна сангрия, а това място е перфектно. Но… ние си бяхме избрали следващото… Само на около 300 м се намира още един очарователен площад – Plaça de la Vila de Gràcia! Изборът ни за сангрия се спря именно на него! Малко по сенчест от предния, а в центъра му се издига 33 метрова наблюдателница, датираща от 1862 г.  Който и да изберете от двата… няма да сгрешите…

По Пасеч де Грасия…

След освежаващата сангрия е време за малко култура… Отправяме се към така наречените „Каси“… или къщи. Преди да се спуснем по Пасеч де Грасия към по известните сгради, има една и там където бяхме до сега… Това е първата къща, която Гауди строи – Каса Висенс. Сградата е отворена много отскоро за посетители, след като дълго време е била частен дом. При моето посещение все още се реставрираше фасадата и самата къща. Вече можем да се отправим към известния булевард…

Каса Комалат е първата от няколко интересни сгради по булеварда. Тя се намира още в началото му, леко встрани. Фасадата е много интересна, особено керамичните декорации. Впечатление правят извивките на цялата конструкция и интересния партерен етаж, който води към съпоставки със стила на Гауди при Каса Батльо.

И ето, че е време за шедьовърa на Гауди – Каса Мила! Сградата е може би второто най-известно творение на модерниста след Ла Саграда Фамилия… Възложено му е да построи апартаментна сграда от индустреалеца Пере Мила, който бил възхитен от Каса Батльо. Е… със сигурност крайният резултат е надминал очакванията му… Да, не е толкова цветна като Батльо, но със сигурност е уникална и неповторима. Наречена е Ла Педрера, защото сякаш е издялана от скала! Прави се още и сравнение, че сякаш фасадата е дело на сблъсъка на скала с океана… Усуканите железни балкони в чудати форми са станали символ на Каса Мила. Също и комините… Но за да се стигне до тях трябва да влезете и да платите таксата… Както вече споменах в предния пост, таксите в Барселона не са никак евтини… И това място не прави изключение. Цената на редовния билет е 22 евро! Чудим се доста… дали да влезем тук или в Каса Батльо… и накрая втората надделява… продължаваме към нея!

Не може да я объркате… опашката от хора, чакащи да влязат, винаги е голяма… Каса Батльо е била къща на индустреалеца Жозеп Батльо, който искал да изпъкне с по-изтънчена постройка и възлага тази задача на Антонио Гауди. Тук ще вметна нещо… повечето сгради по булеварда са дело на зараждащия се в края на XIX в в Барселона „Каталонски модернизъм“. Заможни индустриалци възлагат на млади и надъхани модернистични архитекти, да им построят къщи в новоизлюпения квартал „Ешампле“. Е, Каса Батльо със сигурност е сред най-добрите… Въпреки че Гауди не я строи… той използва съществуващата постройка, като я променя до неузнаваемост. За повечето хора детайлите от творението му отново са взаимствани от природата – балкони наподобяващи черепи, колони като кости, драконов покрив и други…

Тук вече влязохме… входът е около 25 евро (може да се купи и предварително онлайн) и на място получавате аудио-видео гид. Доста иновативно и ви помага да си представите всичко в детайли! Сините вътрешни фасади са изумителни! Ще научите как Гауди е използвал максимално естествената светлина и ще се качите до покрива… в леговището на дракона… Това е един от най-скъпите музеи в Барселона, но си заслужава.

Вече сме към края на разходката ни из знаменития Пасеч де Грасия… Може още малко да се полюбуваме на две сгради, дело на други известни архитекти –  приказната Каса Аматлер на Пуч-и-Кадафалк и изтънчената Каса Лео Морера на Луис Доменик-и-Монтанер. Булевардът завършва с красивия фонтан! От тук до края на вечерта… лежерна и спокойна разходка по Ла Рамбла, приятна музика и коктейл в ръка на някой плажен бар…