Повечето хора възприемат Бергамо като удобно летище и отправна точка към Милано или езерото Комо. Зад това клише обаче се крие един от най-харизматичните градове в Северна Италия, който заслужава много повече от бърз поглед през прозореца на автобуса… Тесните калдъръмени улички на кацналия върху висок хълм Горен град (Città Alta), разделен с масивни венециански стени от Долния град (Città Bassa), са изпълнени с онази лежерна италианска атмосфера, заради която с удоволствие се връщате отново и отново. А когато си тръгвате, си казвате: „Трябваше да останем повече…“. Така действа Бергамо! И ако все още го смятате само за „транзитна точка“, следващите редове ще променят мнението ви…
Къде се намира, как да стигнем и къде да отседнем
Бергамо се намира в област Ломбардия, в подножието на Алпите и само на около 50 км от Милано. Огромно предимство на града е летището Орио ал Серио, което е разположено едва на 5 км от центъра. Придвижването от терминала е изключително лесно с линия ATB Bus Line 1 (Airport Bus) – за 15 – 20 минути се стига до ЖП гарата в Долния град (Città Bassa), а автобусът продължава чак до Горния град (Città Alta). Гарата е и идеална отправна точка, ако планирате отскок до Милано, езерото Комо (Варена и Беладжо) или Верона. Ако пък пътувате с автомобил, достъпът също е удобен, а в непосредствена близост до историческия център може да използвате подземния паркинг Parcheggio Città Alta | BEST IN PARKING или по-малкия открит Parcheggio Città Alta | Car Service Fly.
Разгледайте опции за коли под наем в Италия
Относно настаняването – вече сме тествали два различни варианта според нуждите ни. Ако пристигате с късен полет или търсите удобство в близост до летището, страхотен избор е FuORIOrbita B&B – на 15 -20 минути пеша от терминала, с нови, просторни стаи и удобно самостоятелно настаняване. За престой в самия град заложихме на локация в Долния град – Scotti’s House Bergamo. Отново останахме много доволни – приятно обзаведени стаи, лесна комуникация и отлично местоположение до спирката на автобуса за летището и центъра.
Разгледайте още места за настаняване в Бергамо
Малко повече за Бергамо
За да разберете днешния облик на Бергамо, трябва да надникнете в миналото му. Градът води началото си още от древните келти, превзет е от римляните, а през 5-ти век е разрушен от Атила, вождът на хуните. Впоследствие е възстановен от ломбарди и франки, за да получи своя разцвет през 15-и век, когато става част от Венецианската република.
Именно под венецианско владение оформя своя неповторим архитектурен облик! Всички тези исторически пластове днес съжителстват в пълна хармония и създават резкия контраст между двата свята на Бергамо – романтичният, исторически Чита Алта на хълма и модерният Чита Баса в подножието му, чийто елегантен градски център се оформя главно в началото на 20-и век. Тогава градът в сърцето на Ломбардия започва да се слави като един от най-индустриализираните райони на Италия!
Пресичаме Долния град (Città Bassa)
При първото ни посещение подминахме тази част от града с лека ръка, бързайки да отделим няколко часа на историческия център… Вторият опит ни позволи да се разходим из широките му булеварди и елегантни площади, оформящи съвременната градска идентичност на Бергамо. Именно те, в комбинация с многото кафенета, барове и ресторанти, са основната причина част от туристите все пак да слязат и до тук. Докато пресичахме пространството около Piazza Giacomo Matteotti, леко ни изненада изсипалият се пороен дъжд и провали плановете ни да продължим към Via Pignolo – известна със своите изящни средновековни дворци.
Скрити под навеса на една спирка, гледахме към кацналия на хълма стар град от ниското и си задавахме най-логичния въпрос: „Как по дяволите се стига дотам?“. Шегувам се… напълно наясно бяхме, че има фуникуляр (Funicolare Città Alta), чиято станция се намира точно в подножието – ТУК. Но дъждът не ни изплаши чак толкова, а също и стръмното изкачване, затова поехме по пешеходния вариант и каменната пътека нагоре… Стига се за по-малко от 10 минути!
Крепостните стени и първи стъпки в Горния град (Città Alta)
Усилията бързо са възнаградени, когато пред очите ни се появи Porta San Giacomo – монументалната бяла порта от мрамор, озарена от крилатия лъв на Свети Марк, напомнящ за вековното венецианско управление. Каменният мост пред нея е идеално място да седнете за кратко и да отпочинете след изкачването… А поглеждайки надолу, вниманието ми бе привлечено от едно култивирано и добре поддържано пространство, с перфектни лехи. Впоследствие проверих, че това е LORTO – Terra e Persone – Orto Sociale Bergamo – социален проект, започнал през 2024 г., който дава възможност на хора с увреждания да извършват градинарска работа.
Освен част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, венецианските крепостни стени от 16-и век са и впечатляващо свидетелство за напредналото военно инженерство по онова време. Мощното защитно съоръжение, състоящо се от наблюдателни кули, бастиони и укрепени порти, обгръща целия Горен град с приблизителна дължина от 6 км, като на места зидовете достигат зашеметяващите над 50 метра височина!
Едно от най-приятните неща за местни и туристи е разходката из зелените паркови пространства върху тях, разкриващи шеметни панорами към Долния град на Бергамо… Вече отдалечаващите се буреносни облаци добавиха нотка мистика и драматизъм и на техния фон внушителните укрепления изглеждаха още по-въздействащо, сякаш леко високомерно поставили на пиедестал Горния град!
Rocca di Bergamo – зеленият покрив на стария град
Като че ли изкачването дотук не ни беше достатъчно, та се отправихме още по-нависоко – към Rocca di Bergamo. Старинната крепост от 14-и век, кацнала на хълма Sant’Eufemia, е идеалното място за спокойна разходка сред сенчести чинари и високи кипариси, преди да се впуснем в лабиринта от тесни улички на стария град… Във вътрешността ѝ се помещава малък музей, посветен на обединението на Италия. Там може да видите автентичното пиано, на което за първи път е изпълнена „Inno di Garibaldi“ – един от химните на италианската революция. Бергамо е дал най-много доброволци за легендарната експедиция на Гарибалди, което му носи титлата „Città dei Mille“ (Град на хилядата).
Околността е превърната в зона за отдих и разходка, с изложени оръдия и дори танк! Естествено, акцентът тук са фантастичните гледки към цялата равнина на Бергамо от едната страна и стария град от другата, със своите покриви, кули и куполи…
Piazza Vecchia – туптящото сърце на Горния град
Вече сме готови за кулминацията – оживеният централен площад Piazza Vecchia! Величественото пространство, където още от векове хората се срещат и с наслада прекарват свободното си време, е хармонично рамкирано от най-старото общинско седалище в Ломбардия (Palazzo della Ragione), стройната градска кула (Torre Campanone) и белия мрамор на Palazzo Nuovo (помещаващ библиотека Angelo Mai). В центъра му кротко шуми осмоъгълният фонтан Contarini, пазен от мраморни сфинксове, лъвове и змии!
Точно под арките на Palazzo della Ragione е скрито още едно любопитно съкровище – слънчевият часовник от 18-и век, изсечен директно в каменната настилка. Цяло изкуство е да разберете как точно работи, но с помощта на отвор в метален диск, от който се прожектира слънчев сноп върху меридиана, по обяд може да се информирате абсолютно точно за месеца, датата и текущия знак от зодиака!
Важна част от идентичността на площада е също и Caffè del Tasso 1476. С вековната си история, кафенето се е превърнало в същинска институция! Без значение дали ще поседнете за ароматно кафе, или следобеден аперитив, това е най-доброто място да наблюдавате от първия ред разгръщащия се ритъм на площада…
Но спокойно може да се настаните и около колоните на Palazzo Nuovo, откъдето просто да съзерцавате шумотевицата пред вас – деца бягат, смеят се, безгрижие завладява и възрастните около тях, а туристите се снимат на средновековния фон. Следобед атмосферата притихва, няма тълпи, местни се чакат за среща, от съседните барове се чуват леки разговори и звън на чаши… Толкова е истинско това място по всяко време на деня!
Църквите на Piazza Duomo
В непосредствена близост се намира Piazza Duomo, където на сравнително малко пространство са събрани най-значимите религиозни сгради в Бергамо! Насочваме се първо към най-старата от тях, чийто строеж започва още през 12-и век – базиликата Santa Maria Maggiore. Липсата на централна фасада и главен вход, както и сравнително скучният екстериор, само засилват контраста с пищно декорирания бароков интериор! Влизате и онемявате… Започвате хаотично да въртите главата си напосоки, в опит да обходите всеки сантиметър от високите тавани, покритите с детайлни фрески стени, позлатените щукатури и гигантските гоблени, изработени във Флоренция и Фландрия…
Буквално долепен до северната стена на базиликата се издига параклисът Cappella Colleoni. С пищната си ренесансова фасада от геометрично подреден шарен мрамор, той е толкова доминантен, че повечето туристи го бъркат с главния вход на самата Santa Maria Maggiore! Изграден е през 15-и век като личен мавзолей на прочутия военачалник Бартоломео Колеони и любимата му дъщеря Медея, а при строежа му се е наложило да се разруши част от самата базилика…
Сгушена в съседство с Palazzo della Ragione е бергамската катедрала Duomo di Bergamo. На това място е имало религиозен храм още от 5-ти век, а впоследствие става храм посветен на Свети Винсент и претърпява различни корекции. В този период градът разполага с основна катедрала посветена на Свети Александър, но в средата на 15-и век тя е разрушена, за да се изградят венецианските стени. Така се налага Бергамо да има своя нов главен храм, който сменя името си на Cattedrale di Sant’Alessandro и приема под покрива си мощите на светеца закрилник на града. Интериорът впечатлява с някои прекрасни стенописи!
Точно отсреща кротко и невзрачно стои и Баптистерият (Battistero di Bergamo Alta) – осмоъгълна мраморна сграда от 14-и век, с изящна колонада и с фини статуи, символизиращи християнските добродетели. Може да ви се стори леко странно, но тази малка постройка е била местена и сглобявана наново цели два пъти през вековете, преди най-накрая да намери днешното си място на Piazza Duomo в края на 19-и век.
Из малките улички зад Дуомото
Въпреки малките размери на Чита Алта, в него все още има някои места, които остават скрити за голяма част от туристите! Заобикаляме Дуомото, за да открием Antico Lavatoio – мраморна обществена пералня от 19-ти век с интересен чугунен покрив. На броени крачки е Palazzo Terzi, в чийто двор си струва да надникнете, за да зърнете панорамната тераса, сякаш надвесила се над Долния град. Виещата се около бенедиктинския манастир Via Arena е една от най-старите улици тук, дължаща името си на някогашния римски амфитеатър в района. Вървейки по нейните каменни павета, сякаш всичко останало изчезва…
Още малко от центъра на Бергамо
Животът в стария град на Бергамо се вихри най-силно по двете основни търговски артерии – Via Gombito и нейното естествено продължение Via Bartolomeo Colleoni или просто Corsarola, както галено я наричат местните. По тях ще откриете множество магазини и заведения, ръчно изработени стоки, местни продукти, както и неустоими сладки изкушения… Витрините на историческата сладкарница Nessi са точно такова място, а там ярко греят традиционните за града сладкиши Polenta e Osei – жълта бисквитена основа от пандишпан, бадемов крем и марципан, украсени с малки шоколадови птички отгоре…
Пред следващото място обикновено или има струпана тълпа пред входа, за да наблюдават колко бързо изчезват от тезгяха пиците, или пък опашката стига чак до отвън… Мда, това е емблематичната пекарна Il Fornaio, която посетих за първи път през далечната вече 2016-та година и до днес (2026-та) не са променили качеството и вкуса на продукта си… Всички пици изглеждат брутално апетитно! Така или иначе заговорихме за десерти… и техните не са лоши!
Рано или късно ще се стигне и до очарователния площад Piazza Mascheroni – мястото, където в миналото се е помещавал градският пазар, а днес е изключително приятно и романтично. Над него се извисява кулата Torre della Campanella, издигната първоначално като военна структура, част от Цитаделата (Cittadella Viscontea). Пресичаме четириъгълната крепост, построена от семейство Висконти през 14-и век и помещаваща днес два от градските музеи, през едноименния вътрешен площад – Piazza della Cittadella. Точно от другата ѝ страна се намира кулата на епископ Адалберто (Torre di Adalberto), която е най-старата оцеляла градска кула в Бергамо (от 10-и век).
💡 Кулата на глада – така е позната още Torre di Adalberto, защото по време на венецианското управление там са хвърляни укриващите данъци жители. Тя е напълно изолирана, като достъпът до вътрешността е единствено през малък прозорец (или врата), намиращ се на височина от около 4 м.
Родното място на сладоледа Страчатела
Нещо против да продължим с вкусотиите? Именно Бергамо е родното място на емблематичния за Италия сладолед страчатела – измислен е в сладкарницата La Marianna. През 1961 г. Енрико Панатони излял горещ разтопен черен шоколад в разбиващия се млечен сладолед, при което шоколадът се начупил на фини парченца с неправилна форма, за да създаде новия вкус. Той сравнил процеса с най-известното ястие в менюто на ресторанта си по онова време – супата la stracciatella alla romana, където яйце се пресича във врящия бульон, и така дал името на новия десерт gelato alla Stracciatella!
И сега вече знаете – сладоледът и сиренето Страчатела нямат нищо общо… освен името, разбира се. Като човек опитващ този вкус навсякъде в Италия, заложих на специалното им предложение Stracciatella Experience. Заслужава си да се опита най-вече заради историята и запазения почти автентичен метод на обработка, но ако трябва да съм напълно откровен – не е най-доброто джелато, което съм опитвал…
Вторият фуникуляр и замъкът San Vigilio
Много хора дори не подозират, че в Бергамо има не един, а цели два фуникуляра! Долната му станция (Funicolare di San Vigilio) е добре скрита зад Porta Sant’Alessandro, още един от някогашните главни входове към града. С краткo, но живописнo пътуване около кипариси и маслинови дръвчета, влакчето ви отвежда към най-високата точка над града и хълма Сан Виджилио!
Горе попадате сред тих квартал от кокетни вили, малки ресторантчета и панорамни площадки почти на всеки ъгъл! Гледката към покривите на стария град и разстилащата се долина на заден фон е спираща дъха…
Лека разходка по Via al Castello води към останките на средновековния замък Castello di San Vigilio, превърнати в зелен оазис на спокойствието! Достъпът до него е безплатен, а докато преминавате покрай някои от запазените стени и влизате в кулите му, имайте едно наум, че под краката ви се крие същински лабиринт от подземни тунели и тайни проходи, ползвани някога за засади и бягство.
Сама по себе си крепостта не е нещо изумително и не е основната причина да стигнете дотук… Но гледките определено са! Шеметната 360-градусова панорама разкрива пред погледа ни целия старинен Бергамо, подреден като на длан, а от другата страна ни показва зелените хълмове на долината и подножието на Алпите. Перфектното място да поседнете за малко, да подишате чист въздух и просто да се порадвате на града от птичи поглед.
Из северните и източните части на стария град
Все още не сме приключили! Ще се отправим на една последна разходка из любимите ми кътчета на Бергамо – по-тихите и закътани северни и източни части. Тръгваме от живописната Via della Boccola, откъдето се разкриват прекрасни гледки към Porta San Lorenzo – най-малката от четирите градски порти.
Вниманието ни е леко отклонено към една от подземните тайни на града – Fontana del Lantro. Това е водно хранилище от далечната 928 г., преустроено от венецианците в сложна подземна структура за снабдяване на града с вода. За съжаление е отворено за посещения доста рядко, но ако имате късмет, входът е безплатен и може да видите едно средновековно инженерно творение!
Помните ли, че ви споменах за някогашната основна църква, разрушена при изграждането на крепостните стени? Всъщност изгубените храмове тогава са цели осем, а споменът за един от тях се пази и до днес от колоната Colonna di San Lorenzo, издигната точно там, където е бил.
Още малко напред и неусетно стигаме до голямата крива поляна с футболни врати Parco della Fara, която гледа към бившия манастир Sant’Agostino, преустроен в една от университетските сгради на Бергамо. През лятото е предпочитано място от млади хора, които посядат в тревата с книга в ръка или просто на приятен разговор… Някъде тук осъзнах за първи път, че градът е пълен с улични чешми! Спокойно може да си носите шише, понеже има доста удобни места да си го напълните с вода.
Хвърляме един поглед и към четвъртата порта – Porta Sant’Agostino, след което се шмугваме отново към вътрешността по стръмната Via Porta Dipinta. Подминаваме няколко симпатично изглеждащи заведения, за да спрем вниманието си на приказна къщичка, кацнала сякаш в нищото – точно след манастирския комплекс Chiesa e Museo di Sant’Andrea. Може би е част от него (нямам представа), но така сгушена, с тези отрупани с цветя прозорци, изглеждаше като излязла от приказка!
Преди да се върнем отново в сърцето на стария град, преминаваме през историческия търговски площад Piazza Mercato delle Scarpe. Днешните магазини за обувки поддържат старата традиция от времето, когато тук се е намирало седалището на гилдията на обущарите. Всъщност точно някогашната му сграда днес е превърната в станция на фуникуляра.
Време за вечеря – гастрономия по бергамаски
Кулинарните традиции тук са вдъхновени от природата, а храната е създадена да засища, да топли и да събира хората около масата. А какво по-хубаво от това да опиташ традиционна бергамаска кухня в сградата на бивш затвор?
С предварителна резервация се отправихме към Il Circolino Città Alta – популярно място, което се появява още през 1981 г. С навлизането на туристическата вълна в Бергамо, обликът му започва да се променя – сградите се преобразуват за търговски нужди, навиците на местните се променят, а заведенията изместват фокуса си и дългото застояване там вече не е желано… Така се ражда това място – като малка кооперация, която цели да се превърне в средище за местните, да популяризира традиционната кухня и да поддържа социалната ангажираност в региона.
Хареса ми концепцията, както и автентичната атмосфера вътре! Най-логичният избор за ястие е тукашната паста Casoncelli alla bergamasca, равиоли с формата на полумесец, пълнени с говеждо или свинско месо, галета, Грана Падано, натрошени бисквити амарети, стафиди или круша и поляти обилно от сос с масло, градински чай и хрупкав бекон. Продължихме с Braised beef с полента – крехко телешко, бавно задушавано с часове, поднесено с традиционната за Бергамо полента. Кралицата на кухнята или още „жълтото злато на трапезата“ – така е известна тя тук, а освен с телешко, най-често може да я видите в комбинация със заешко в червено вино или различни местни сирена. Пицата им също изглеждаше апетитно, затова добавихме и една пица Бергамаска за финал. Месо, с още месо и месо за разкош…
Вечер, когато Бергамо притихва
Когато вечерта напредне и последните групи от еднодневни туристи се разотидат, Бергамо сякаш си поема въздух… Уличките притихват, светлините от фенерите хвърлят мека, топла светлина върху паветата, а въздухът се изпълва с едно необикновено спокойствие. Няма бързане, няма и тълпи… Успяваш дори да чуеш тропота от стъпките си, отекващ чак няколко преки встрани!
Непременно дочакайте 22:00 часа в Чита Алта, за да придобие вечерта своя магически завършек! Камбаната на кулата Campanone забива цели 100 пъти – древна традиция, напомняща за времето, когато звънът е известявал затварянето на градските порти… С последния стотен удар и поглед към нощните светлини на Чита Баса, е време да оставим Бергамо зад гърба си! Е, все още ли е просто една „транзитна точка“ в Северна Италия?
