Има едно селце от петте в Чинкуе Тере, което няма пристанище и наподобява повече село от вътрешността, колкото да прилича на останалите четири по крайбрежието… Най-малкото и често най-пропусканото от туристите… Корнилия!
Къде се намира Корнилия
Третото по ред след Риомаджоре и Манарола е Корнилия! Единственото без пристанище, разположено на 100-тина метра над морското равнище. Гарата на Корнилия е не само извън централната част, а е и до самия бряг! Вариантите от там до селцето са автобусчето, което чака туристите точно до изхода на гарата, разходка по главния път via Stazione или изкачване на 337 стъпала, наречени Лардарина! Нямам никаква идея, защо избираме стъпалата но ни отнема около 20-тина минути да се изкачим до горе… Около нас се разпростират перфектни тераси с лозови насаждения, а зад гърба ни остава красивата панорама към морето и Манарола…
Църквата Свети Петър (San Pietro)
Леко задъхани, но удовлетворени от гледките, се озоваваме съвсем близо до църквата на Корнилия – Свети Петър. Приятната тераса пред нея разкрива красив изглед към цветните къщи и част от морето насреща. А една самотна палма се опитва да създаде сянка за прикритие от силното слънце, но не и се получава…
Самата църква е в бароков стил и си заслужава да се види отвътре. Входът е свободен, а на всеки 29-ти юни има интересна традиция за честване на местния покровител Свети Петър. Прави се шествие, което тръгва от църквата и минава по централната улица. На основния площад Largo Taragio се позиционира огромна Торта дей Фиеши (Torta dei Fieschi) и всеки участник в шествието получава парче от нея.
Най-красивата гледка в Корнилия
Преди да се впуснем из уличките на селцето, ще отидем до мястото, където се разкрива най-красивата гледка към издигнатите една до друга цветни къщички по хълма. От църквата тръгва главната улица via Fieschi, по която трябва да поемем. След 100-тина метра, на пресечката с главния път идващ от гарата (via Stazione), точно до магазина на Лиза (много мила местна жена), завиваме на дясно и ни трябват само още около 150 м, за да стигнем до желаното място – ТУК!
Това е перфектната локация за снимки на фона на пъстроцветните сгради, терасовидните лозови масиви и промъкващият се измежду тях пейзаж на морето. Може да поспрете за миг и да се насладите на тишината, която може да бъде нарушена единствено от животинките из обработваемите терени. Корнилия е селце, което разчита много повече на селското стопанство, отколкото риболова и други морски дейности, като останалите. Затова и тук е домът на най-популярното вино в региона – Sciacchetrà!
Към via Fieschi
Връщаме се към центъра и главната улица, за да усетим духа на малкото селце. Тук човекопотокът е значително по-малък от останалите четири места и самата атмосфера е много по лежерна и спокойна. Още преди да стигнем до via Fieschi, сме пленени от едно малко, цветно и много уютно изглеждащо заведение. А за краткия път до началото на улицата се натъкваме на още няколко изкушаващи местенца…
Произходът на селото датира от римско време. Счита се, че е основано от местен земевладелец, който го е кръстил на името на майка си – Корнелия. С годините започва да се развива и разраства към вътрешността, заради ерозията и свлачищата, които вече са разрушили част от него.
Разходката из Корнилия е фокусирана около Via Fieschi, където са разположени повечето магазинчета и заведения. Освен тези, които ви споменах, честно да си призная… всички останали изглеждаха много приятно и приветливо! Една идея по-спокойни от тези в останалите села и със сигурност… не по-малко вкусни. На няколко места се имаше красиви тераси, с гледка ту към морето, ту към отвесните склонове насреща.
Централният площад Largo Taragio
Главната улица ще ни отведе на изключително приятния и сенчест площад – Largo Taragio. Тук има няколко много популярни кафенета/бара, за които не липсват суперлативи. Бяхме си набелязали Caffe Matteo и Pan e Vin, но времето ни притискаше и не успяхме да ги посетим…
За финал
Най-тихото и спокойно селце от петте в Чинкуе Тере! Ако си мислите да го пропуснете, не го правете. Заслужава си разходката. Дори има и няколко плажа около него, които могат да се посетят, ако разполагате с повече време. А стълбите надолу се взимат доста по-бързо, особено ако бързаш за влака…
