Ако си мислите, че районът на Чинкуе Тере е само скалисти брегове и камъни, лъжете се! Стигнахме и до последното от петте селца – най-курортното и с най-красивите и пясъчни плажове… Монтеросо!
Разположение и разпределение
Най-северното селце от петте е Монтеросо. Намира се на около 4 км пешеходно разстояние от Вернаца и на цели 20-тина км с автомобил! Затова най-удобният транспорт за посещение си остава влакът!
Дели се на две части, нова и стара, които са разделени от хълма Сан Кристофоро. Разликата между двете е очевидна и лесно откриваема. Докато старата част наподобява останалите селца в Чинкуе Тере, то новата прилича на повечето морски курорти. Там е разположен голям процент от легловата база в местността. Това е и причината Монтеросо да бъде избирано най-често за отправна точка из петте селца.
Гарата и новата част на Монтеросо
Гарата е разположена в новата част на курорта, точно до големите плажни ивици. Още излизайки от нея ни пленява гледката към морската шир… Цветните дръвчета и местните продавачи на килими създават допълнителен колорит на пейзажа. Всъщност… цялата алея край брега е обсипана с множество зокуми, бугенвилии и палми. А измежду тях са се настанили местни търговци, художници и артисти.
Вътрешността на новата част не привлича с нищо, там са разположени само хотелчета и със сигурност няма да са ни интересни. Единственото нещо, което впечатлява тук е статуята на гиганта, разположена в най-севертната част. За жалост… беше в реставрация. Тя представлява каменен гигант, който придържа на гърба си скалата над него. Реално изобразява Нептун и символизира просперитета на Монтеросо в началото на 20-ти век, който се е осъществил благодарение на риболовната индустрия. Но цялата бе увита в предпазни мрежи и съответно не си заслужаваше да се изгуби време, при положение, че няма как да се види и част от нея…
Широката пясъчна ивица е сред нещата, които пленяват туристите и ги карат да резервират своите почивки тук. Може да видите плажа на Монтеросо в много класации за най-красивите ивици в Европа! По-голямата част е платена, но има и малки участъци, където достъпът е свободен.
Към кулата Аурора
В миналото селото е имало внушителна отбранителна система, разполагаща с 13 кули! Тук, както и в останалите четири селца, пиратските набези са били нещо често срещано. Днес от кулите е останала само една – кулата Аурора. Намира се на хълма Сан Кристофоро, делящ новата и старата част.
Поемаме към нея по приятната плажна алея. В края на пътеката има тунел, който пресича хълма и отвежда туристите директно към старата част на селото. За кулата поемаме по стълбите вдясно от него. Изкачването тук е като разходка в парка в сравнение с останалите селища. Пътят минава точно покрай нея, а в същия момент, на малкото кейче под кулата, акостираше туристическо корабче…
Гледка към Монтеросо
Веднага след кулата се разкрива една от малкото гледки към селцето и по-точно към старата му част. Тук е и другият плаж на Монтеросо, а зад него личат цветните къщи, наподобяващи тези в другите села. Ясно се добива представа, че релефът е значително по-изравнен и множеството изкачвания измежду тесни улички липсват. А плажът и тук е достатъчно широк, че да може да приюти и значително количество рибарски лодки.
Църквата св. Йоан Баптист
Малко след гледката се смесваме с потока от туристи, идващ през тунелчето и заедно пресичаме под железопътните линии, за да се озовем в сърцето на стария град – площад Гарибалди. Отправяме се към малката църква на Монтеросо – св. Йоан Баптист. Датира от 1244 г. и се отличава с интересна фасада от бял мрамор и зелена серпентина. Впечатляващ е и розетният прозорец над входа.
Старата част и площад Гарибалди
Стигнахме и до най-очарователната част от Монтеросо, по мое усмотрение. Приятната атмосфера на малките улички, занаятчийските ателиета и интересните заведения се комбинират с липсата на изкачване и леката разходка. Площад Гарибалди е сърцето на града и място за провеждане на различни фестивали и събития, като „фестивал на лимона“ и „фестивал на аншоата“. За отрицателно време се обикалят няколкото китни улички…
За финал
Монтеросо е селцето от всичките пет, което бих пропуснал… ако трябва да избирам такова! Но, когато се посещава Чинкуе Тере е хубаво да се видят и петте! Затова си заслужава да му се отдели малко време и да се направи една бърза обиколка из него. Поне не се налага катерене
