В Лигурия се намира едно от най-цветните и фотографирани места в цяла Италия – Чинкуe Tере! Районът пленява туристите с уникалната си природа и малките селца, създаващи цветност около синьо-зеления пейзаж! Време е да се разходим из тях и ще започнем с Риомаджоре!
Къде се намира?
Риомаджоре е най-южното село в Чинкуe Tере и известно още като „първото“ от 5-те. Разстоянието до Генуа е 120 км, а до Ла Специя само 15-тина км. Именно в Ла Специя е най-добрият вариант за базов лагер на сравнително прилични цени. Влаковете из националния парк са буквално през няколко минути и транспортът е лесен и уреден. Повече за това, как да си планувате времето и как да пътувате между Монтеросо, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре… прочетете в Да планираме – Чинкуе Тере 🙂
От Гарата към Центъра
Гарата на Риомаджоре е разположена извън централната част и от нея тръгва Синята пътека (Sentiero Azzurro), която свързва 5-те селца. Участъкът от Риомаджоре до Манарола е най-красивият и се нарича Пътеката на любовта (Via dell’Amore), но за жалост е много пострадал от свлачища и беше затворен…
Минавайки през пешеходен тунел, за отрицателно време се озоваваме под Piazza Vignaioli! И докато се наслаждаваме на цветните мозайки по стените, стигаме до табела, която ни поставя пред труден избор… към главната улица Via Colombo или към пристанището?
Пристанището на Риомаджоре
Изборът е взет много бързо, защото най-магнетичната част от Риомаджоре е именно пристанището и вече нямаме търпение да го видим! Селцето е разделено неформално на две части – рибарска (borgo dei pescatori) и селскостапанска (borgo dei contadini). Рибарската е именно от Piazza Vignoli към Пристанището, докато селскостопанската е нагоре по тесните улици из хълмовете.
Поемаме по стълбичките… следвайки носещия се из въздуха аромат на прясна риба и оживените разговори на висок тон, така характерни за италианците. По тесните улици са паркирани множество лодки и на места разминаването с другите туристи е почти невъзможно… Местното население винаги се е изхранвало с риболов и това до голяма степен не се е променило до днес.
Хвърляйки поглед нагоре, виждаме отблизо цветните къщички, построени по неравните склонове. За първи път Риомаджоре се споменава през 13-ти век, като основателите му са се преместили от вътрешността и са построили три и четири етажни слепени къщи, с два входа – отпред и отзад. Идеята е била да могат да избягат през задния вход при вражески нападения, подобно на Портофино.
Най-красивата гледка в Риомаджоре
Вляво от пристанището има и едни стълбички, които ще ни отведат до най-красивата гледка в Риомаджоре! От тук най-силно личи контрастът между отвесните скали и пастелните къщи. Като се замислите, че до 60-те години тези райски кътчета са били непознати за света… Може да се наложи да почакате малко, докато получите възможност да се снимате, но си заслужава!
В търсене на още гледки
Бях си харесал още едно местенце, което се оказа малко трудно за откриване… Върнахме се назад до просторния Piazza Vignaioli, който се използва предимно от местните малчугани за футболно игрище! Над него се извисява и сграда, правеща впечатление с изрисуваната си фасада. Тя е дело на италиано-аржентиски художник – Силвио Бенедето, черпещ вдъхновение от местните фермери.
А сега накъде? Минаваме по стъпала на къщи, малки пътечки свършващи до нечия входна врата… общо взето е един истински лабиринт от тесни улички! „Carruggio“ – така се наричат малките алеи, типични за Чинкуе Тере и Лигурия. Тесните къщи пречат до голяма степен на слънцето да проникне до тях и ги превръща в много добра прохладна част през летните месеци. И все пак… от площада до желаната гледка ни отне само 6-7 минути стръмно изкачване… Щеше да е перфектна тренировка, ако не бяхме оставили Риомаджоре за финал. Мда, първото селце оставихме за залез слънце и вече започнаха да личат оранжевите цветове по небето…
От тук се вижда и замъкът, който се извисява на отсрещния хълм и днес се използва предимно за различни събития. Мястото се намира точно в края на Via di Loca, където има поставени няколко пейки за отдих и наслада. А и липсват тълпите от хора… Мястото е ТУК.
Към Via Colombo
Предимството на варианта да се качим до тази гледка и от тук да тръгнем към Via Colombo, е че следва само спускане! Преминаваме през цялата Via di Loca, която ни разкрива още няколко хубави гледки към отсрещните хълмове…
А точно към края на улицата виждаме и едно много пъстро стълбище… стигнали сме до Via Colombo! Окъпана в множество цветни дръвчета, висящи цветя от фасадите на пастелните къщички и разбира се… простряното пране на местните! Каква гледка… Разходката по главната улица на Риомаджоре е истинско удоволствие! Интересно е, че името му произлиза от реката, която все още тече под via Colombo – Rivus Maior.
Множество магазинчета, ресторанти и заведения за бързо хранене допринасят за приятната атмосфера. Впечатление правят и изобилието от магазини за риболовни стоки и техника за гмуркане, което е много популярно тук. Също и шумни барове, които до късно се огласят от младите посетители.
Вечеря с гледка
Тук гладни няма да останете, това е ясно! Но Риомаджоре разполага с едно местенце за много вкусна „улична“ морска храна – Il Pescato Cucinato. Прясна и много вкусна пържена риба на прилична цена и в щедри порции! Един конус струва около 5-7 евро! От тук до пристанището са само няколко минутки, в които неистово стискаш зъби и не хапваш от ароматната фунийка, за да може да седнеш на скалите и да се насладиш пълноценно на вечерята! Шумът от вълните, разбиващи се в отвесните скали, прясна риба и светлините на Риомаджоре… Перфектен завършек на деня!
