Преди да открия Ичера не бях чувал израза: “Ей, какво зяпаш като ичеренин за слънце?”, но попадайки в малкото старопланинско селце, човек разбира смисъла на тези думи. Двата високи хълма обградили Ичера не са препятствие само за слънцето… Тук изчезват умората, тревогите, суетата, градското ежедневие, та дори и мобилните мрежи! И мирише на живот… Един позабравен селски живот… А през ноември… и на есен!
Къде се намира и как да стигнем
Селото е сгушено в полите на Сливенския Балкан и заобиколено от буйните потоци на река Луда Камчия. В близост са далеч по-популярните Жеравна (23 км), Медвен (18 км) и Котел (26 км). Пътят до него е хубав и се стига лесно, освен ако пасящите по ливадата крави не решат друго… Препоръчвам ви да отседнете поне една вечер и да усетите пълноценно атмосферата, но ако идвате само за разходка, може да си оставите автомобила на централния площад, където има обособен паркинг.
Около водите на Луда Камчия
Още с първото вдишване се усеща чистотата на въздуха… Озовавайки се около центъра на селото, шумът от водите на реката със сигурност ще привлече любопитството ви. Есенните багри превръщат главния път, който е и част от пистата на рали Сливен, в по-впечатляващ отколкото е… Набързо го пресичаме и сме над реката! На няколко места има изградени дървени мостчета и кътове за отдих от другия край на брега. От тук тръгват и ловните дружинки, които успяхме да засечем в една от сутрешните ни разходки.
Древният поминък на местните
Колкото и странно да звучи, селото няколко пъти е сменяло местонахождението си, докато се установи на днешната си територия. Константин Иречек го описва като: „лишено от най-необходимите условия за земеделие и скотовъдство…“. И въпреки това, основните поминъци на местните били именно земеделие, скотовъдство и авджийство. Хората отглеждали овце, кози, говеда и свине, а неблагоприятните почви били засети предимно с картофи, зърнени и бобови култури… Но не липсвали и занаятчии – килимари, шивачи, дърводелци, колари, кундурджии и др.
💡 Eдин от най-известните българи с ичеренска жилка е големият Георги Калоянчев! А друг актьор, роденият в Ичера Димитър Кьостаров, е сред основателите на Македонския народен театър и е първият му директор!
Откъде идва името „Ичера“
Кога и как точно се е зародило самото село е много трудно да се каже… Основната теория свързва произхода и името му с ранносредновековната крепост Сикера от IV-V век. Интересен факт е, че на хиляди километри, в една от най-суровите части на земята (Иркутска област), има малко селище с абсолютно същото звучно име… Ичера!
И за да стане още по-странно, по подобие на българското, то също е разположено около бурни речни води… Тези на река Ичера! Съвпадението до такава точност на името подсказва, че коренът му датира от хилядолетия… Най-логично е да идва от тюркските народи, като някои от тях използват основната част от думата със значение „тъмно“, „скрито“, но все пак самото поставяне на окончанието „а“ до такава еднаквост е изключително странно… Дали пък наши предци не са достигнали земите на север от езерото Байкал? Едва ли някога ще разберем…
Легендите разказват
Легендите са част от фолклора на почти всяко възрожденско село и Ичера не прави изключение. Най-популярната такава е свързана с цар Симеон Велики, който често се отбивал в селото и се впускал в ловуване из околностите му. Царят не веднъж споменавал, че тук виждал момите с най-красиви очи из цяла България! И именно, защото много ценял района, той го поднесъл като дар на своя най-верен болярин, отблагодарявайки се за предаността му… Дори добавил и земите чак до нос Емине!
Ичера била предпочитано място и от сливенските воеводи, като е наричана още „Царската одая“ (къщата на царя). Тук се чувствали защитени и спокойни… Други легенди пък свързват Ичера със златото на Индже Войвода и разказват за връзката на Панайот Хитов и Васил Левски с ичерени…
Из уличките на Ичера
Гледката от къщата ни бе толкова приятна, че можех да прекарам по-голямата част от времето си в Ичера около бумтящите в камината цепеници, наслаждавайки си на шума от дъжда… Всъщност… така и стана! Но в периода, когато не валеше, се отдадохме на скитане из автентичните селски улици…
Възрожденската архитектура на Ичера е абсолютно неподправена! Не знаеш зад кой висок дувар се крие над 100 годишно архитектурно съкровище… Естествено, не всички са такива. Намират се изоставени и рушащи се постройки, но пък се строят и нови, ненарушаващи цялостния облик на селото. Емблематичните дървени къщи тук нямат красивата дърворезба на тези в Копривщица например, но са достатъчно атрактивни сами по себе си.
Освен около центъра, разходете се и до горните махали, колкото и стръмно да е това на места. Стигнете до извора „Букурка“, защото от тази част на селото са най-красивите гледки към шарения хълм. Освен кучешки лай, друго не може да чуете! Поразяваща тишина, сякаш сте накрай света…
Селската църква
Сутрешната неделна разходка приключи около открехната порта на църквата „Св. Димитър Солунски“, строена през 1842 г. Отвън дворът разкрива страхотна панорама към покривите на няколко селски къщи, но задължително влезте вътре… Явно съм се захласнал по красиво изрисувания таван, понеже в един момент женицата ме заговори с думите: „Хубава ни е черквата, нали…?“.
Не знам, колко време съм седял, но ми разказа на дълго и широко за много неща… За някогашния красив дървен под, за множеството хора, събиращи се преди по празници, но най-силно ми се набиха в съзнанието следните думи: „По турско се е съхранила, българите я разграбиха, баба… Га дойдат за реставрация и по нещо изчезва… Какви красиви позлатени елементи имахме… сребърни подноси… И поповете крадат! Пратят ни някой, изчезне по нещо…“.
P.S. Правилно е да се произнася Ичера‘, ударението е на „а“! Местните не обичат да бъркат името на селото им!
