На пръв поглед напълно обикновена снимка, направена с телефон… Но за мен е нещо много повече… Анфийлд Роуд по време на мач… Препълнената трибуна THE KOP, високо вдигнатите червени шалчета и огласящият стадиона химн – You’ll never walk alone…
Да се върнем към лятото на 1998-ма година. Тогава бях едно 7 годишно хлапе с охлузени колене и неспиращо желание да тича след топката… Обичах тази игра! Ставах и си лягах с нея, това бе всичко, което ме интересуваше. Единствено ми липсваше екип и много исках фланелка на ЦСКА София… Умолявах баща ми да ми купи, но в онези години бе невъзможна мисия да се намери извън София… Никога няма да забравя, как обикаляхме града в търсене на желаната червена тениска, но безуспешно. Бяхме пред поредното магазинче, когато той най-после ми взе червен екип. С леко разочарование разбрах, че не е на ЦСКА София и попитах тъжно, кой е този отбор? Получих красноречивия отговор – Ливърпул! Това бе първата ми среща с клуба… Моментът, в който се присъединих към голямото червено семейство. Не свалях фланелката с дни! От тогава започнах да мечтая… Мечтаех, един ден да стъпя на свещения стадион, да развея шалче и да запея с пълен глас… Бях едно 7 годишно хлапе със смели мечти и червена тениска…
Тази снимка я направих 19 години по късно… Малко пораснал, но обичащ Ливърпул и играта със същата нестихваща страст. Сега седях изправен на трибуната на Анфийлд, гордо вдигнал червеното шалче и с невярващ поглед, че това се случва… Няма думи на света, които могат да опишат чувството да се изправиш пред сбъднатата си мечта… неописуемо е!
