Jordan - Petra / Йордания - Петра

Три дни са малко за колоритна и разнообразна страна като Йордания, но все пак дават шанс на туристите да се докоснат до част от основните забележителности… Нашата базова точка бе Акаба, а когато стане дума за забележителности в Йордания, без съмнение основната е едно от 7-те съвременни чудеса на света – древният град Петра!

Къде се намира и как да стигнем

Петра се намира в долината Вади Муса (Wadi Musa) – „Долината на Мойсей“. Разположението е изключително стратегическо, намира се на кръстопът между древни търговски пътища – към Газа на запад, Дамаск на север, Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. До столицата Амман са 230 км, а до нашата локация (Акаба) са едва 125 км. Израелският град Ейлат пък е на 135 км. Полетите на нискотарифните авиокомпании до Ейлат и Акаба правят посещението на Петра много лесно и желано от европейските туристи!

Най-удобно и кратко е пътуването от Акаба. Има редовна линия на местните бусчета JETT, които тръгват около 7-8 сутринта в посока Петра, а последният курс наобратно е около 16:00 – 17:00 часа… в зависимост от сезона. Еднопосочен билет е 12 JD, двупосочен е 18 JD, а пътуването продължава около 2 часа и 30 минути… По-бързият и добър вариант е с такси! Тарифата им за двупосочно пътуване е към 80 JD и ако сте 4-ма… излиза колкото с автобуса. Повече информация за транспорта и планирането на престоя ще ви разкажа скоро…

Тръгваме към Петра

Пристигнахме предната вечер в Йордания и това ни бе първият цял ден. Планирахме ранно тръгване, към 6:30, за да може да сме около 08:30 в Петра. Така и стана, шофьорът ни (Махмуд) бе изключително точен, точно 6:30 ни чакаше пред входа на хотела. Реши малко да забави тръгването, като ни взе горещ чай и туко-що изпечени традиционни тестени закуски с подправки! Наложи ми се да изям по-голямата част от тях, понеже останалите 3-ма не харесаха необичайния им вкус и факта, че бяха доста напоени с мазнина, а аз бях на предната седалка и Махмуд напористо ми повтаряше на развален английски: „Ийт май френд, ийт…“. А и не исках да го обидя с първото впечатление… Оказа се много колоритен образ, който внесе доста разнообразие в пътуването ни… ще стане дума и затова.

По пътя падна много гъста мъгла, което накара Махмуд да отбие за няколко минути… Не ни стигаше тя, ами и температурите бяха около 10-тина градуса… Наясно бях, че няма как да се очаква лято през февруари, но наистина си беше студено… За щастие мъглата се поразнесе и на паркинга пред входа на Петра времето бе само хладно!

Пристигнахме по план, около 08:30 и все още нямаше голям поток от туристи. В туристическия им сайт е подадено работно време до 16:00 часа и искахме да се възползваме максимално. Бях написал предварително на Махмуд в WhatsApp, че ще сме в Петра от 08:00 часа до 16:00 часа. Няколко пъти на паркинга му обяснихме, че ще се върнем в четири часа… Неясният му поглед будеше леко съмнение, че е разбрал всичко, но категоричното: „Окей, окей май френд, ноу проблем“ ме караше да се надявам, че всичко ще е наред…

Вход и първи впечателния

Та… входът за Петра е 50 JD. Не е малко, но напълно си заслужава… Опашки нямаше, всичко стана много бързо. Веднага с влизането има няколко сергии, чиито продавачи просто чакат да влезеш и те нападат от разстояние. Искахме да си вземем кърпи за главата, понеже слънцето и вятърът в комбинация със сигурност щяха да се отразят… А и си е готино, чувстваш се малко повече като бедуин…

Вмъкнахме се в първото магазинче и се започна пазарлъкът… Слагане на кърпи, без да те питат искаш или не, сменяне на няколко модела… И след като ни каза цена от 15 JD… всички се изнизаха… и ме оставиха сам вътре с арабина, който все по яростно връзваше кърпата и имах чувството, че ми тегли една хубава псувня… Склони да свали цената на 8 JD и излязох от там с кърпа на глава… но поне ми я върза по доста добър начин. Другите си взеха от първата сергия по пътя към каньона… за 5 JD! Мъжете си взехме черно-бели (палестинските цветове), а жените червено-бели (традиционните бедуински цветове).

Първи стъпки в Петра

Няма точна информация, кога се е зародил древният град, но последни иследвания доказват, че по тези земи е имало живот още от 6 век пр. хр. Разцветът на Петра започва с обявяването на града за столица на Набатейското царство през 1-ви век пр. хр. Набатейците били предимно животновъди, но благоприятното разположение на града ги принуждава да се адаптират и се превръщат в охранители на търговци, а Петра в огромен търговски център! За разцвета на мястото се носи слава от уста на уста, а преминаващите през него са впечатлени от красотата и оазиса, в който попадат…

Набатейците използват долината Вади Муса като естествени укрепления около града, а инженерната им мисъл е толкова добра, че успяват да направят изключителна за времето си, а и за днес, система от канали, която отвежда и съхранява дъждовната вода в огромни водохранилища. В допълнение са я пречиствали и използвали! Този народ е толкова интересен и мистериозен, колкото е и самата Петра…

Още в началото на пътя виждаме няколко гробници, които само загатват за това, което ни очаква навътре… Прашният път е достатъчно широк за човекопотока от туристи, но е добре да се внимава с преминаващите бедуини, мислещи се за Индиана Джоунс. Трябва да знаете, че в билета влиза яздене на магаре, но качите ли се на някое от тях, местните няма да ви пуснат да слезете, докато не им платите допълнително… Не ни допада особено идеята да яздим изнемощялите животни, които и без това страдат достатъчно от пръчките на господарите си…

Каньонът Сик

След кратко ходене достигаме и до началото на каньона Сик, който води към Петра… Заставайки пред него ни побиват тръпки от изумление… Величието на природата е видимо! Скалите достигат височина около 100-тина метра, а отворът най-често е около 3-4 метра, като на места става и малко по-широк. Природните процеси са оставили отпечатък върху самите скали, като придобитите цветове са впечатляващи! В долната им част ясно личат изсечените канали от набатейците, за които ви споменах… Дължината му е около 1,2 км и сам по себе си каньонът може да се приеме като първата забележителност в Петра!

Идвайки сутринта е добре да си носите връхна дреха, защото температурите между високите скали са ниски… Хубаво е и да се пазите от преминаващите с висока скорост рикши, управлявани от местните и возещи по-мързеливите туристи в тази отсечка…

На моменти се разкриват красиви гледки настрани, а причудливите форми на скалите съпътстват целия път из каньона. Интерсна е скалата „слончето“, наподобяваща, както може да се досетите и от името, слон… За щастие все още нямаше огромни тълпи от туристи и на места успях да издебна самотните канари за няколко кадъра… Дали щяхме да имаме достъп до този древен град, ако  швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт, който преоткрива Петра през 1812 г., се беше отказал някъде на около 200 м, преди края на каньона, невярващ, че толкова навътре в пустинята и измежду тези високи скали, може да се крие подобно място…?

Моментът за въздишки

„Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха“… Нали така? Е, този опредлено е такъв… Не мисля, че има друг момент от цялото пътуване до Йордания, който може да се сравни с излизането от Сик и появата на изумителната съкровищница Ал Хазне  (Al Khazneh). Около нас екскурзоводи карат групите си да затворят очи, след което им дават знак, кога да ги отворят и въздишки на смaйване отекват из каньона… Но дори това не е напълно необходимо, защото високите скали играят много добре естестваната роля на скривалище и до последно прикриват красотата на набатейското творение в червеникавите скали на долината…

Съкровищницата Ал Хазне (Al-Khazneh)

Няма друга сграда в древния град, която да се сравни със съкровищницата Ал Хазне (Al-Khazneh)! Това съвършено архитектурно чудо е с широчина от около 30 м и височина 40 м! Фасадата е с римско-елинистичен стил, украсена с различни сложни фигури и божества. Всичко това не е строено, а изсечено директно в цветната скала… И за да придобие още по-голяма сложност, процесът се е осъществявал отгоре надолу! Представете си за каква точност и за какъв инженерен гении става въпрос, когато висиш 40 м над земята и трябва да си прецизен във всяко едно действие, защото нямаш право на грешка и втори опит… И това преди повече от 2000 г…

Според някои легенди, в делва на върха на фасадата се крие фараонското съкровище! Следи от куршуми подсказват за многото опити то да бъде намерено. И до днес това не се е случило… Официалното твърдение е, че съкровищницата има функцията на гробница на Аретас III. Към това твърдение сочат и вътрешните помещения. Основната зала е около 10 кв. м и височина от близо 13 м… Представяте ли си как са дълбани те във вътрешността на скалата…? И всичкият изваден от тях материал е използван за изработка на колонадите в централната част на града… Поредната демонстрация на гениалност от набатеите!

Зоната пред съкровищницата

Пред съкровишницата алъш-веришът кипи в пълна сила! Продават се всевъзможни сувенири, които местните лансират като археологически реликви, но те със сигурност нямат никаква антикварна стойност. Отдаването на камили и магарета под наем е другото най-разпространено действие и е трудно да изминем и 10 метра, без да бъдем офертирани да похарчим малко местна валута… А горките камили… изглеждат толкова изтормозени, а същевременно са изключително колоритни… Тук се намира и първият вариант за закупуване на напитка или нещо за похапване. Ние си носим достатъчно вода и храна за деня и нямаме нужда от презареждане.

Най-доброто място за снимки

Ще ви издам и най-доброто място за снимка към съкровищницата. След излизането от Сик се завива надясно и малката скала, която служи като сцена за правене на снимки, се намира точно срещу пътеката към останалите забалежителности в града…

Гледката отгоре

Мда, това е най-доброто място отдолу, но безспорно гледката отгоре е мечтата на всеки турист дошъл в Петра! И ние не правихме изключение… Отправихме се към стъпалата вляво от съкровишницата, които водят към високата отсрещна скала! Е, оказа се, че няма как да стигнем лесно до там… Местните момчета, които искат пари от туристите да ги преведат по пътеката нагоре, бяха обградили началото на стълбите и не пускат никой без водач от тяхна страна… Пазарлъкът започна от 20 JD и успяхме да свалим до 10 JD за 4-ма…

Изкачването траеше около 10-тина минути по изключително опасни пътеки! Не очаквах да е толкова екстремно, но добре, че взехме малкия бедуин, който беше на видима възраст около 15 години… С удивителна лекота се катереше и ни помагаше в най-стръмните участъци. А гледките надолу бяха смразяващи и спиращи дъха на моменти… Имаше части, където буквално разполагаш с място само да стъпиш… Сега разбрах, защо има случаи на паднали от скалите туристи…

Е, качихме се… И… още 2 JD, за да седнем и да се снимаме на червеното килимче… Ориентирали са се как да печелят от туристите… Но… заслужава си… най-зашеметяващата гледка… Краката ти висят от ръба на отвесната скала, а под тях удивителната Ал Хазне (Al-Kahzneh)…

Из улиците на Петра

Отделихме доста време на съкровишницата, но няма как… това е най-красивата и пленяваща част от Петра! Някои туристи стигат само до тук и се връщат… което за нас е немислимо! Целта ни е крайната точка от туристическия маршрут из древния град – манастирът Ад Деир (Ad-Deir). Но има още много път до него… Или около 1 час и 30 мин, за да сме по-точни. А и до там има още красоти, които се разкриват пред погледа на посетителите… Постройките датират от различни епохи и владетели на града… Като се започне от първите – идумеите и се премине през най-запезените творения на набатейците и се стигне до римляни, византийци и араби…

Амфитеатърът

Първата забележителност, която привлича вниманието ни, е изумителният амфитеатър… Виждал съм доста римски амфитеатри (Волтера, Таормина и други), но този впечатлява с факта, че не е строен, а дълбан в скалата! Поредното изумително творение на набатейците, построено в годините на разцвет на царството под управлението на Аретас IV… Съоръжението е събирало около 4000 души! Решихме да се покатерим на отсрещната скала, за да получим по-добра гледна точка…

Кралските гробници

Насладихме се още малко на гледката отвисоко и продължаваме по основната пътека. От дясната ни страна започнаха да се разкриват множество мистериозни отвори… На територията на Петра има над 500 скално изсечени гробници! Изведнъж еднотипните процепи в скалите станаха изключително впечатляващи… Достигнахме до Кралските гробници (Royal Tombs)!

Стълбите нагоре водят до входовете им, но заради прекараното повече време около съкровищницата, решихме за момента да продължим към манастира и да се качим до тях, когато се връщаме обратно. Повървяхме още малко по пътя и зад гърба ни се разкри страхотен пейзаж към четирите най-известни гробници в Петра. Първата от дясно наляво – внушителната Urn Tomb. Предполага се, че е на Аретас IV. Следва по-невзрачната Silk Tomb, за да се стигне и до Corinthian Tomb… Нейната фасада наподобява удивително тази на съкровищницата, но за жалост е доста разрушена… Последната е Palace Tomb, която много прилича на римски дворец.

Естестваната красота на Петра впечатлява във всичките си форми! Някои от скалите са лесно достъпни и си заслужава покатерването… за миг наслада към красивите пейзажи! Чудноватите форми и разнообразието от цветове превръщат скалите в нещо уникално. Точната големина на Петра все още е неизвестна, но може да се каже, че е повече от 6 кв. км.

Посядаме за лек отдих и да хапнем малко от нещата, които си носим. Решихме да се запасим с малко плодове и кроасани, защото храната в Петра е само на ограничени места. Има и прилични тоалетни, от които се възползваме, защото предстои изкачване до манастира! Точно до спирката ни е и единственият ресторант в Петра, но да си на това изумително място и да си губиш времето, за да седнеш на ресторант… пълна лудост!

По стъпалата за манастира

Около 800 каменни стъпала ни делят от манастира Ад Деир… Честно да ви кажа… този участък от обиколката ни из Петра е уникален! Стълбите се извиват измежду хилядолетни скали, които под пречупващите се слънчеви лъчи ни разкриват изумителни нюанси на червено-розовата гама… Пъстрите сергии с нахални местни търговци и магаретата, препускащи по отвесните стъпала, създават един магически полъх на това място, който трябва да бъде усетен… Внимаваме къде стъпваме, за да не влезем в жарта на някой местен продавач, който си прави чай в близост до туристическата пътека… А козичките пък не се притесняват да се катерят и по най-недостъпните участъци…

Гледка към долината

Ще ви издам едно тайно място за перфектни снимки към долината Вади Муса… Напускаме главната пътека няколко минути преди да се стигне до манастира и се озоваваме на скална площадка зад една от сергиите… Точната локация е ТУК. Мястото остава леко скрито от дървените постройки на местните… А каква гледка само има от там…

Импровизираните магазинчета са кой от кой по-цветни и живописни! Съдържат огромно разнообразие от стоки – ориенталски текстил, цветни лампи, керамични изделия и множество сувенири… Тук са едни от най-евтините неща в цяла Йордания! Особено магнитите! Най-изгодните магнити са на сергиите, точно преди манастира… За 2 JD взехме 7 магнита! В Акаба това бе цената на 1 брой…

Манастирът Ад Деир (Ad Deir)

Най-после стигнахме и до крайната ни точка от разходката… Другият скален шедьовър в Петра – манастирът Ад Деир! Забележителната му фасада прилича на съкровишницата, но с по-малко детайли. Размерите му достигат до 45 м височина и 50 м ширина! Построен е за гробница, но след завладяването на Петра от Кръстоносците е използван за храм.

Точно срещу него има заведение с няколко масички, където може да се седне и да се изпие един чай или сок… Решихме да се възползваме и да отдъхнем след тежкия преход. В Петра обхватът не е добър и точно тук някъде успяхме да хванем такъв и съобщенията от нашия шофьор запристигаха едно след друго… Не съм сигурен, дали се правеше на ударен или наистина беше разбрал, че трябва да тръгнем не в 16 часа, а след 4 часа (в 12:00 часа). Някак си успяхме да се разберем, но със сигурност си имахме едно наум, че може да се прибираме с автобуса… Е, не му бяхме дали никакви пари за момента, което бе в наша полза…

От отсрещната скала

Около манастира има няколко места, откъдето могат да се направят страхотни снимки… Отсрещната скала и разкриващата се панорама от нея е едно от тези места! Изкачването е кратко и не много стръмно, а гледката е към целия район на манастира и новите разкопки пред него. С моя късмет се появи един жълт котарак, който послушно ми позира за няколко кадъра. За малко да изпуснем гледката от другата страна… поразителните възвишения на долината.

Пътят наобратно

Вижда му се края… Остана още веднъж да се насладим на всичко видяно… С леко притеснение, дали ще ни чака Махмуд, се отправяме назад към входа на Петра. До гробниците не се качваме… не искахме да рискуваме и да се забавим допълнително. Има още много пътеки и гледки, които си заслужава да се видят, но за тях е необходим поне още един ден… Задоволяваме се с основните забележителности и многото емоции, които скалният град събуди в нас. Ето я отново… Съкровищницата… И отново изпитваме чувство за незначителност пред величието ѝ… Следобедните лъчи на слънцето и придават съвсем различна визия…

Последна гледка за деня

Махмуд ни чакаше на паркинга… с огромна усмивка и нелепо оправдание, че бил заспал и се объркал… Сигурен съм, че просто ни е пробвал, за да си тръгне по-рано… Ако мине номерът! По пътя наобратно ни спря на една страхотна гледка, точно ТУК. Ясното време позволи да се насладим на цялата долина и чудноватите скали из нея… Страхотен завършек на един изморителен и много интересен ден!