Забравете за онази така популярна Гърция с варосаните къщи и сините капаци на прозорците… Лимнос няма нищо общо с това! Той е суров, недокоснат от пипалата на масовия туризъм и привлича търсачите на дивото. Остров, който остава верен на себе си и ви се разкрива веднага – без филтри, показност и излишен лукс. Точно затова или ви грабва от първия миг с тази си прямост и автентичност, или ви оставя напълно объркани… А може би и дезориентирани, защото на много места телефонът просто спира да търси мрежа. Обхватът изчезва, за да останете насаме с вятъра и необятните хоризонти. И ако не знаете, че сте на остров в Егейско море, сюрреалистичната обстановка лесно може да ви накара да си мислите, че препускате из сухите каньони на Аризона. Жълтият цвят дълго ще остане в съзнанието ви, защото той доминира буквално навсякъде – в прегорелите от слънцето треви, в хълмовете с цвят на стара мед и в пленяващите пустинни пейзажи…
Къде се намира и как да стигнем
Осмият по големина гръцки остров е разположен в северната част на Егейско море, почти по средата между полуостров Атон и турското крайбрежие. Връзката по въздух се осигурява от малко летище – макар да няма голям график от редовни граждански полети, през сезона тук кацат чартъри с туристи от няколко европейски държави.
Най-лесният и удобен начин да го достигнете от България си остава по вода. До Лимнос се пътува най-бързо от две пристанища в Северна Гърция – Кавала (около 3-4 часа) и Александруполи (5 часа). Ние избрахме първата опция, като по маршрута оперират два основни превозвача – Blue Star и Seajets. Първите предлагат сравнително по-бюджетни билети за пътници и автомобили, но за сметка на това часовете им на плаване често са по-неудобни. Основният ни проблем с тях обаче беше, че до последно липсваше разписание за юни, а ние искахме да организираме всичко навреме.
Затова заложихме на Seajets, взимайки билети от Ferryhopper. Корабите им са големи и предлагат няколко вида седящи места. Има и малък детски кът, който за съжаление бързо отеснява за всички деца на борда. Имайте предвид също, че Лимнос не е последна спирка на ферибота, така че се пригответе за леко закъснение при отплаването обратно към Кавала!
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
Къде да отседнем
Островът е компактен, с добре изградена инфраструктура и разстоянията не трябва да ви плашат. От столицата Мирина на запад до отдалечените сърф спотове на източния бряг се стига за по-малко от 45 минути с кола. Водещото за нас при избора на място бе то да е извън града, уединено и спокойно, но все пак на удобно разстояние за вечерни разходки и съвсем близо до някои от най-добрите плажове.
Така открихме малкия оазис Elysian! Вилите са с красива каменна архитектура, която перфектно се вписва в обграждащия ги суров пейзаж, а вътрешното обзавеждане е превъзходно. Наехме къща с две спални, която бе идеална за четирима възрастни и две деца. Може би защото резервирахме по-отрано, получихме тъкмо вилата, чиято веранда разкрива най-впечатляващата гледка – целият залив на плажа Евгати пред нас, а от другата страна – високите възвишения, издигащи се над жълтите полета…
Не мога да пропусна и двора – безупречно поддържан, с разнообразна зеленина, която силно контрастира на сухия пейзаж наоколо. А домакините всеки ден минаваха незабележимо да го полеят или да пипнат нещо по него. Комплексът се състои от четири вили и разполага с голям общ басейн. Тъй като част от останалите къщи си имат собствени басейнчета, основният почти през цялото време беше изцяло на наше разположение… Мястото е създадено с вкус и предразполага към пълен релакс и изолация – точно от каквото имахме нужда!
Разгледайте още места за настаняване на Лимнос
Плажовете на Лимнос
Бреговата ивица на Лимнос е достатъчно голяма, за да предложи по нещо за всеки вкус – от плитки и тихи заливи до ветровити брегове, които са истински рай за уиндсърф. Тъй като бяхме с децата, логично се насочихме към южното крайбрежие. Заливите там са естествено защитени от вятъра и няма никакви вълни. Около столицата Мирина също има добри плажове, но тъй като са леснодостъпни за хората без автомобил, предположихме, че ще са по-оживени, и решихме да потърсим по-отдалечени алтернативи. Северната и източната част пък оставихме като резервен вариант, най-вече заради откритото море и по-дивата природа.
Chavouli (Хавули)
Хавули (Chavouli) беше първият плаж, който ни посрещна на Лимнос, и моментално ни настрои на честотите на острова! Представлява просторен залив, затворен от красиви хълмове от двете си страни. Понеже е закътан навътре в сушата, тук морето едва помръдваше. Заради специфичните течения обаче водата е една идея по-хладка в сравнение с останалите плажове, което всъщност е доста освежаващо в летните жеги. Пътят до брега е предимно черен, но добре утъпкан и достъпен с обикновен автомобил, а около трите бара има няколко поляни за паркиране.
Първоначално планът ни беше да се позиционираме пред Heaven Beach Bar, но тъй като все още се подготвяха за сезона, а и пясъкът в тази част ни се стори малко по-каменист, решихме да се отправим към другия край. Така открихме сгушения под самите скали Blue Island Beach Bar! Персоналът беше много любезен, шезлонгите и чадърите се използваха безплатно срещу консумация, а цените на напитките бяха сред най-ниските, които изобщо срещнахме по време на престоя ни.
Хавули не е сред най-популярните и претъпкани плажове, което го прави идеален, ако търсите тишина и усещане за откъсване от света. Плиткото пясъчно дъно, продължаващо метри навътре, е предпоставка за по-безопасни детски игри. Ако пък носите шнорхел и маска, то непременно се гмурнете около скалистия бряг. Водата там е толкова бистра, че подводният свят буквално оживява пред очите ви…
Thanos (Танос)
Танос (Thanos) пък е сред известните плажове на Лимнос, но широката му ивица гарантира, че няма да се почувствате притиснати. Разполага с три организирани зони, а между тях има предостатъчно свободно пространство. Морето и тук е кристално, а пясъкът – фин, мек и златист. Поради лесния достъп и плитките води, които плавно и постепенно стават дълбоки, мястото е предпочитано от семейства с малки деца. За по-големите малчугани има и допълнителна атракция – надуваем аквапарк.
Ние избрахме да се позиционираме пред Beach Bar Pantelis, до който има удобен сенчест паркинг. Както на повечето места тук, такса за сетовете няма – ползват се свободно срещу консумация, без изискуем минимум. Музиката от бара е съвсем слаба и ненатрапчива, създаваща условия да си починеш пълноценно! Точно отстрани има и волейболна мрежа, ако успеете да съберете компания за игра…
В късния следобед, докато седяхме на брега с гледка към вълнообразното възвишение вдясно и малкото каменисто островче, издигащо се точно срещу нас, времето сякаш забави своя ход… Телефонът дори не се опитваше да търси обхват и те обзема онова специфично, мързеливо безвремие, на което просто се отдаваш, докато чакаш слънцето бавно да потъне зад хълма…
Gomati (Гомати)
Повечето хора (включително и ние) стигат до Гомати (Gomati), след като вече са преминали през горещите пясъци на пустинята Амотинес. Преходът от дюните към морския бриз е адски освежаващ! Но… пътят е същинско предизвикателство, особено в последните си няколко километра.
Ивицата е обгърната от пясъчни дюни и разполага с два бара, като и до двата има предвидени удобни паркоместа. Ние избрахме Sahara Beach Bar, където нямаше почти никой и необезпокоявани се намърдахме на първа линия (чадърите отново не се заплащаха)! Ще ви е трудно да не видите пазителя на плажа над главите си – изоставен танк от Втората световна война, който се е превърнал в туристическа забележителност. Първата ми работа беше да се покатеря към него, но бързо охладих ентусиазма си, когато забелязах явни следи от змии… В крайна сметка един ръждясал корпус не си струва риска от ухапване. Впоследствие имаше хора, които се качваха и снимаха около него, но все пак имайте едно наум, ако решите да го разгледате отблизо.
В тази част на Лимнос вятърът е сравнително по-често срещано явление и при нашето посещение беше точно така. Но вълните не затрудняваха влизането във водата, по-скоро донесоха настроение и повод за малко искрен детски смях сред пяната. Първите метри от дъното са осеяни с едри камъни и стъпването по тях без аква обувки не е сред най-комфортните изживявания, но по-навътре то става изцяло пясъчно. За любителите на по-дивите плажове свободната зона тук е огромна – има място за всеки!
Може би заради вятъра и появилата се най-после зеленина, през цялото време имах усещането, че сме някъде около дивите брегове на Шотландия или Ирландия… Този плаж ни даде странно, но много приятно изживяване! Ако търсите опция за хапване наблизо, в далечния му край се намира една от най-популярните и хвалени таверни – Flomari.
Evgati (Евгати)
Евгати (Evgati) заслужено е сред най-предпочитаните места на острова! Това въобще не ме изненадва, защото златистите му пясъци и бистрите сини води, които на всичкото отгоре са и осезаемо по-топли от навсякъде другаде, могат да задоволят дори и най-взискателните. Близостта до вилата ни също си оказа влияние, но още след първото ни посещение в един от следобедите, категорично решихме да се върнем отново и на следващата сутрин…
И двата пъти избрахме Karavi Beach Bar, който има голям паркинг с много покрити места. Мястото е чудесно, коктейлите и кафето им са отлични, а храната е прилична за плажно заведение и е на нормални цени. Слабото им място беше малко мудното обслужване, но на такъв плаж реално няма за къде да бързаш… Чадърите не са наблъскани един в друг и има достатъчно отстояние, въпреки че се запълват изцяло. В разгара на сезона имат изискване за минимална консумация в зависимост от това на кой ред сядате, но през юни такова все още нямаше.
Определено са ми слабост плажове с по-живописни и драматични брегове, а издигащият се наоколо скалист хълм е наистина впечатляващ и придава много различен облик на залива… Евгати бързо се превърна в нашия фаворит на Лимнос! Място с невероятна енергия, от което изобщо не ти се тръгва…
Mikro Fanaraki (Микро Фанараки)
Следващото бижу, което ни плени, е Микро Фанараки (Mikro Fanaraki)! Още щом го зърнете, ще разберете защо този красив и закътан залив няма как да остане скрит за туристите… Морето тук е плитко доста навътре, което позволи на децата да си играят безопасно край водата. Макар че ивицата не се отличава с внушителни размери, между платената зона и брега има оставено предостатъчно място, което създава допълнителен простор. Скалите допълват екзотиката и привличат погледа, карайки ви да проучите подводните обитатели около тях или да си откриете собствено кътче, далеч от тълпата…
Прашният паркинг е малко над плажа и ако не ви се носи собствен чадър през тези 100–200 метра до брега, може да се възползвате от тези на CHILL’S Beach Bar. Именно там попаднахме на най-любезния персонал! Шезлонгите им са по-скоро легла, които са страшно удобни, но са една идея по-близо до съседните, отколкото ми се искаше… През юни имаше минимална консумация от 10 евро, а цените бяха леко по-високи спрямо останалите плажни барове на Лимнос. За сметка на това имат интересни предложения в менюто – като студения им чай с билки, който беше супер освежаващ! А оригиналните им чаши са запомнящи се…
Fanaraki (Фанараки)
Съвсем наблизо, точно от другата страна на малкото полуостровче, се намира неговият по-голям събрат – Фанараки (Fanaraki). Там не се установихме, но нямаше как да не отскоча, за да го разгледам… И в интерес на истината, мястото много ми допадна! В него има една много непринудена простота, в най-хубавия смисъл на думата. Ако Микро Фанараки вече е започнал леко да приема от суетата и комерсиалността на днешното време, то Фанараки е неговата съвсем семпла и чиста версия…
Слизате от автомобила и буквално след няколко крачки вече стъпвате по меките песъчинки, чийто жълт цвят плавно се смесва с разкошните тюркоазени нотки на водата… И тук е плитко и спокойно, но се усещаше малко по-ветровито, може би заради липсата на високи скали, които да спират вятъра. Вълни обаче липсваха! Има само едно заведение с малко чадъри, а около него е пълна свобода…
Да разполагате с два хубави плажа само на крачка разстояние е добра причина да отседнете в района… Особено ако не възнамерявате да обикаляте всяко кътче от Лимнос. Това започва да си проличава най-вече по вилите, които изскачат тук-таме из сухите поляни…
Plati (Плати)
Разположен съвсем близо до столицата Мирина, Плати (Plati) е сред най-оживените и добре устроени плажове на Лимнос. И тук из нивите в околията са „поникнали“ значително количество кокетни вили, а по пясъчната ивица има както организирани зони с барове, така и пространства за свободно плажуване.
Предварително бях избрал SaBBia Beach Bar – най-вече заради разкриващата се гледка към целия залив. Между бара и пясъка има огромен зелен и отлично поддържан двор, където децата могат да разнообразят с различни игри на тревата. Сетовете на първа линия бяха с минимална консумация от 25 евро, но за двучасовия ни престой (пристигнахме около 16:00 часа) така и никой не дойде да ни обслужи…
Децата бързо си намериха интересно занимание – за да си направят тясна пътечка за лесно преминаване, разчистиха едрите камъни от първия метър във водата… Тя от своя страна бе топла, а плиткото дъно е една от причините мястото да е пълно с малчугани. Добре е обаче да се внимава, защото макар и да изглежда безобидно, на места се усещат внезапни и резки промени в дълбочината.
Отправихме се на една лека следобедна разходка към другия край на Плати, за да открием, че там пясъкът е по-фин и няма камъни! А погледът ни шари из хоризонта, където сухите, златни хълмове сякаш се спускат право в тихото море и напомнят за специфичния, див чар на Лимнос, който ни следва навсякъде…
Малка част от североизточното крайбрежие
В един от дните, докато децата си почиваха на обяд, реших да се впусна в изследване на малка част от североизтока. В този район човешката намеса е сведена до минимум, а природата диктува правилата и задава цялата енергия! Причината за това е, че той попада в защитена територия от екологичната мрежа „Натура 2000“, което запазва околния пейзаж суров и автентичен.
Сърфисткият плаж Керос (Keros)
Основната ми цел бе легендарният плаж Керос (Keros)! Ярките му тюркоазени нюанси контрастираха приказно със сухата земя наоколо… Поради специфичните и постоянни ветрове, Керос е истинска Мека за любителите на уиндсърф и кайтсърф. Любопитна информация е, че тук има изключително силна и задружна българска сърф общност, като дори някои от популярните училища и лагери са български.
Тъй като районът е строго защитен, плажът крие своите специфики… За да влезете във водата е необходимо да повървите по купчина изхвърлени от морето водорасли, а вътре ви очакват нови 3-4 метра с подобно препятствие. Те умишлено не се почистват с тежка техника, за да не се наруши деликатният баланс на местната екосистема и крайбрежната флора. Ако решите да плажувате тук, ще трябва да ги приемете като част от дивия чар на мястото!
Соленото езеро Алики
Прашните черни пътища водят и до едно от няколкото солени езера в района – езерото Алики. То, както и останалите, е уникален природен феномен, защото през горещите летни месеци водата в него обикновено се изпарява изцяло, оставяйки след себе си дебел, ослепително бял килим от чиста сол! В миналото, преди туризмът плахо да навлезе на острова, добиването ѝ е било основен поминък за местното население. Но в края на юни езерото все още беше задържало значително количество вода…
Спрях за няколко кадъра и се загледах навътре, а там в далечината се открояваха силуетите на група розови фламинги! Тези водни басейни са ключова спирка за няколко вида мигриращи птици, които благодарение на високата соленост и специфичните организми в плитките води, откриват благоприятни условия за престой.
Дивият плаж Алики (Aliki)
Няколко пясъчни дюни отделят лагуната от морския бряг и едноименния плаж Алики (Aliki). Ако имате нужда от напълно див плаж, това е мястото! Безкрайна ивица от фини песъчинки и дребни камъчета, прозрачно море и абсолютно никакво застрояване или плажни удобства. Няма чадъри, няма бийч барове, няма суета! Само шумът на вълните и вятъра… Това е точният избор за хора, които искат да останат насаме с природата и да усетят Лимнос в най-чистата му, неподправена форма!
Рибарското селище Коцинас (Kotsinas)
Връщайки се обратно, малко преди летището се отклонявам към живописното рибарско селище Коцинас! В миналото тук се е издигала средновековна крепост, а днес върху останките ѝ се намира църквата „Зоодохос Пиги“ (Zoodochos Pigi). Точно пред храма се издига внушителната бронзова статуя на местната героиня Марула, изобразена с вдигнат меч. Нейният подвиг по време на съпротивата срещу османците през 15-ти век е увековечен и е символ на огромна храброст, както и на любов към семейството и родината. Остава мистерия дали изобщо е съществувала, но пък от тази висока точка се разкрива прекрасна панорама!
Тесният, но пясъчен и много лесно достъпен залив е с плитки и спокойни води, въпреки северния вятър. Селцето е известно още и с таверната Giannakaros, където под прохладната сянка край брега сервират пресни морски деликатеси! Докато слизах към малкото пристанище, минах покрай една къща на скалата… Приличаше на рибарска – боядисана в бледосиньо и бяло, с малък сенчест двор и дървена маса, чиито столове са притиснали мушамата, да не хвръкне от вятъра… И някой си живееше там, застинал в това безвремие, имащ цялата синева в двора си!
💡Църквата беше заключена, но ако я откриете отворена, под нея има стръмно подземно стълбище, което води надолу в скалата към извор със светена вода!
Вятърните мелници – мълчаливите пазители
Хвърляйки поглед през прозореца на автомобила, лесно се забелязва как каменните силуети на вятърните мелници са се сраснали с обграждащата ги среда… Издигнати по десетките хълмове на острова, където вятърът никога не утихва, те са неразделна част от облика му.
Първите мелници се появяват най-вероятно около 13-ти век, когато тук е била „житницата на Егейско море“! Над 40% от земите били земеделски, а основно се отглеждали зърнени култури. Tочно затова тези съоръжения са имали ключово значение за местните. По време на борбите с Османската империя обаче, тяхната роля леко се променя… Високата им позиция и широкият хоризонт ги превръщат в перфектни наблюдателни пунктове и отбранителни кули! Все още се забелязват на някои места останали каменни насипи с оръдия в тях.
Днес някои са преобразени в бутикови хотели или друг тип туристическа атракция… Но ако искате да се докоснете до напълно реставрирани в автентичния си вид мелници, може да спрете до село Контиас (Kontias) – ТУК. С виещата се нагоре пътека, те са привлекателно място за кратка разходка.
Пясъчните дюни Амотинес (Ammothines) – „пустинята“ на Лимнос
Една от най-необичайните забележителности на Лимнос са известните дюни Амотинес (Ammothines), наричани от местните Пахис Амудис и рекламирани пред туристите с привличащото вниманието „Малката Сахара“! Преди обаче да си представите безкрайни пясъци и камили, трябва да направим едно уточнение… Погледнато строго географски, Амотинес не отговаря на класическото определение за пустиня, тъй като тук средните годишни валежи са твърде високи и се срещат флора и фауна. Въпреки това, усещането да се озовеш сред златисти дюни с обща площ над 70 декара в средата на зелен средиземноморски остров е уникално!
Пътят дотам е малък тест за окачването на колата и шофьорските ви умения! От прашен и каменист, той преминава в песъчлив и стръмен терен, по който стигате до малко пространство около беседка, обособено за паркинг. Не е необходимо да сте с високопроходим автомобил, дори и автобуси стигат до там, но определено трябва да карате бавно, внимателно и без да бързате.
Произходът на този рядък геоложки феномен и до днес провокира дискусии, но най-вероятно е остатък от древно морско дъно, което през палеолита се е простирало далеч навътре в сушата. С течение на хилядолетията, благодарение на постоянните ветрове и оттеглянето на водата, финият пясък се е оформил в тези величествени хълмове, които виждаме днес.
💡Планирайте посещението си тук за ранните сутрешни часове или малко преди залез, когато температурите са по-поносими. По обяд пясъкът се нагрява брутално много, липсва каквато и да е сянка, а жаркото слънце прави разходката мъчителна…
Геоложкият парк Фаракло (Faraklou Geological Park)
Като стана въпрос за лоши пътища, още един такъв отвежда до друга уникална атракция в северната част на Лимнос – геоложкия парк Фаракло (Faraklou). Островът е с вулканичен произход, а някогашната среща между горещата лава и студената морска вода е оставила зрелищни следи… При това бързо охлаждане и последвалата ерозия са се оформили причудливи скални скулптури, сякаш изваяни до съвършенство! Разходката из тези спускащи се към брега природни форми, оцветени в оранжево-червени нюанси, е идеална за някой и друг запомнящ се кадър!
💡В Гърция сме все пак и митологията е навсякъде около нас! Лимнос е земният дом на древногръцкия бог Хефест (покровител на огъня) и според преданията, именно някъде тук е била неговата ковачница.
Параклисът Панагия Какавиотиса (Panagia Kakaviotissa)
Оставаме на вълна офроуд, но тук си има съвсем логично обяснение, защото се отправяме навътре към планината Какавос! Черният път ни отвежда до малък обособен паркинг, откъдето започва лек преход в планината – ТУК. С умерена до малко по-динамична крачка ходенето отнема около 15-20 минути в посока. А когато през последните дни вече сте зърнали тук-там някоя и друга змия, темпото естествено се ускорява!
Живописният маршрут разкрива възхитителни панорамни гледки към суровите планински възвишения и морския бряг в далечината! Наслаждавайки се на тях и следвайки добре отъпканата пътека, по която се носи аромат на мащерка и диви билки, неусетно се стига до последните каменни стъпала, отвеждащи към малкия храм Panagia Kakaviotissa. Скрит от морето в пещера от другата страна на планината, това е единственият православен параклис в света, изграден без покрив!
Според повечето източници параклисът е основан около 1300 г. от монаси отшелници от Атон. През вековете пещерата е приютявала скитащи и търсещи уединение поклонници. Когато през 1834 г. и последните останали монаси окончателно решили да заминат за Света гора, те поверили иконата на Дева Мария на местен овчар от семейство Мумдзис. Наследниците му и до днес я пазят и предават, а тя се връща в параклиса на Великден и при други специални поводи.
💡Аз посетих мястото рано сутринта, около 06:30 – 07:00 ч., и успях да остана насаме с природата, да се потопя в тишината и да се заредя с невероятна енергия! Друга добра опция е посещението в късен следобед, около залез… Но в никакъв случай не предприемайте изкачване в най-топлите часове през лятото!
Столицата Мирина (Myrina)
Очарователната столица Мирина е истинската кулминация на островния живот! Вечер там се събират посетители от всеки край на Лимнос, дошли за лежерна разходка по павираните алеи, за порция пресни морски дарове с гледка към залязващото слънце или дори само за един вкусен занаятчийски сладолед.
Пешеходната търговска улица е сърцето на града – вечер е оживена, но в никакъв случай бързаща или пренаселена. По протежението ѝ ще откриете спретнати бутици за дрехи, пекарни, ръчно изработени бижута, магазини с местни продукти, железарии, месарници и какво ли не! Тя служи и като естествена връзка между двете основни лица на Мирина, спорещи за вниманието на туристите…
От едната страна е старото рибарско пристанище, познато още и като Туркикос Ялос (Tourkikos Gialos или някогашния турски квартал). Мястото носи уникално спокойствие – цветни лодки се полюшват във водата, във въздуха се носи аромат на прясна риба, а смях, тракане на прибори и приятна лятна глъчка огласят заливчето.
От другата страна остава елегантният крайбрежен квартал Ромейкос Ялос (Romeikos Gialos или гръцката част), със своите разкошни неокласически имения, построени в края на 19-ти век от богати гърци, преселили се от Египет. От променадата му на смрачаване се разкрива приказна гледка към византийската крепост и малката бяла църква в подножието ѝ. А в ясни дни на хоризонта зад залеза драматично се очертава силуетът на връх Атон!
Византийската крепост е кацнала върху висока скала, разделяща двата залива. Тя е сложно отбранително съоръжение, впоследствие разширено от венецианците, и е сред най-внушителните из Егейските острови! Входът е свободен и ако решите, може да се изкачите до върха за страхотни панорамни гледки (нещо, за което на нас не ни остана време). На доста места открих информация, че на територията ѝ живеят интересни обитатели – семейство сърни!
💡Паркирането в Мирина е много лесно – в непосредствена близост до пристанището има голям свободен общински паркинг, където да оставите автомобила си и да продължите пеш – ТУК.
Храната на Лимнос и местенца за хапване
Кулинарното лице на Лимнос е толкова богато и автентично, че това изобщо не е място, където храната е пригодена за масовия турист… Най-популярният продукт тук е пастата „Фломария“ (Flomaria), приготвена само с локални продукти. Но не пропускайте да опитате и тукашните сирена – бялото сирене Калатаки (Kalathaki Limnou), полутвърдото Мелихлоро или местната фета, които вървят ръка за ръка с чаша от ароматния Мускат от Александрия или древния червен сорт Лимнио!
В кулинарния ни маршрут съчетахме някои страхотни заведения – от романтични таверни с великолепни гледки, през крехко и ароматно сувлаки на старото пристанище в Мирина, до закътана рибарска къщичка в тих залив, където храната и атмосферата те пренасят директно в Гърция от 60-те години! Пълна информация за всички посетени места, както и магазинчета с традиционни продукти, може да откриете в подробната ни статия – Местенца за хапване на Лимнос.
За финал
Лимнос не прави никакви опити да ви впечатли на всяка цена… И точно в това е цялата му магия! Той е като мозайка от тихи, забравени красоти, събрали в себе си духа на гръцките лета от миналото. Суровият му релеф ви хипнотизира, а вкусната храна и гостоприемството на местните ви карат да се отпуснете и да се отдадете на онова така бленувано безвремие, заради което много хора изобщо тръгват към Гърция… Островът просто е такъв, какъвто е… истински!
Допълнителни съвети
Необходима ли е кола
За да обиколите всичко пълноценно и да стигнете до по-хубавите плажове, автомобилът тук е задължителен. Градски транспорт практически липсва… Най-удобният вариант е да качите личната си кола на ферибота, но на място има също и опции за автомобил под наем.
Кога да го посетим
Активният сезон е през юли и август, когато е най-натоварено, но ние го посетихме в края на юни и беше прекрасно! За мен именно юни и септември са най-приятният период – слънцето грее достатъчно силно, водата става за плуване, а тълпи няма. Ако пък слънчевите бани не са основната ви цел, пролетта и есента също са чудесни за посещение. Времето е меко и топло, а наоколо има множество забележителности, за да запълните престоя си с разходки.
Цени и разплащане
Цените не се различават много от тези в Северна Гърция, като на места е дори по-евтино. На нито един плаж не сме заплащали такса за използване на шезлонги и чадър. Почти навсякъде може да се плаща с карта, но е добре все пак да си носите някакви пари в брой.
Допълнително оборудване
Повечето брегове са със ситен пясък, но все пак и аква обувките ни влязоха в употреба, така че си ги хвърлете в багажника – няма да пречат. Ако обичате подводния свят, шнорхелът и маската също са добро допълнение, защото около скалистите заливи има наистина добри места за шнорхелинг.
Подходящ ли е за деца
Абсолютно! Въпреки че първата асоциация за Лимнос обикновено е свързана с вятъра и кайтсърфа, всъщност това е страхотна дестинация за семейна почивка. Има предостатъчно плитки и тихи заливи с фин пясък и кристално чиста вода, перфектни за малки деца.
Колко дни са ни необходими
Около седмица е достатъчен период от време, за да разгледате всичко без бързане, включително основните забележителности и най-хубавите плажове. Разбира се, ако искате да изключите телефона и да мързелувате необезпокоявани, лесно може да се задържите и по-дълго.
Притеснително ли е военното присъствие
Тук се намира една от най-големите военни бази на Гърция, затова има няколко казарми, по пътищата често се виждат военни камиони, а от летището активно излитат изтребители. Не си мислете обаче, че това разваля ваканционната атмосфера – напротив, присъствието им е дискретно и по-скоро дава усещане за пълна сигурност и защита, отколкото да притеснява.
Какво още може да се види
Ако разполагате с повече време, заслужава си да се отбиете до двата древни археологически обекта – Archaeological Sanctuary of the Kabeiroi и Ancient Hephaestia. Остават и още живописни плажове за проучване, но за съжаление престоят ни не стигна за да ги обходим всичките.
