Пелион е магия разпръсната в плажовете, малките планински селца, курортното усещане около брега, спиращите дъха гледки и динамичното шофиране из меко казано неравния му терен… Но едно място събира в себе си цялата планинска грандиозност на полуострова и това е Макриница! Мнозина му лепват определението „най-хубавото село в Гърция“, което не мога да потвърдя напълно, защото сме виждали още няколко очарователни села с този прякор, но със сигурност с право носи другото си прозвище – „Балконът на Пелион“! Още с първите крачки се разкрива невероятна панорама към Волос и Пагасетийския залив, карайки ви да се чувствате буквално, че висите над тях!
Къде се намира и как да стигнем
Къщите на Макриница са накацали по отвесните зелени склонове в западен Пелион, само на около 15 км северно от Волос. Тази близост до големия град я превръща в една от най-популярните целогодишни туристически дестинации в региона. Пътят нагоре е достатъчно хубав и широк, но предлага сериозно планинско изкачване с множество остри завои, които бързо ви вдигат на високо.
Планът ни за Пелион бе така структуриран, че в крайна сметка оставихме това посещение за последния ден, когато си тръгвахме. Така се озовахме в селото рано сутринта, около 8:00 часа. Дори и по това време обаче, големият паркинг до входа вече беше препълнен… Наложи се да оставим колата на едно от малкото останали свободни места край самия главен път. Имайте едно наум, че тук паркирането е сериозно предизвикателство и ако планирате посещение по-късно през деня, ще трябва да се заредите с доста търпение…
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
С голямо разнообразие от хотели и заведения, вечер Макриница е приятно оживена до късно и това я прави предпочитано място за отсядане. Не е най-удобната локация за изследване на целия полуостров, но заради автентичната атмосфера, би било приятно да се включи нощувка тук.
Разгледайте места за настаняване в Макриница
Към централния площад
Тръгнахме по тесните калдъръми когато Макриница все още се събуждаше и над нея властваше основно тишината. По улиците срещнахме само няколко възрастни местни жители, които радушно ни поздравяваха с тиха, но искрена усмивка, разбивайки спокойствието само с едно „калимера“. Намерихме си и приятел, ще го видите на една от снимките – Рошко, така кръстих бяло-кафявото куче, което уверено ни съпровождаше през цялото време!
Централният площад, Plateia Eirinis или „Площад на мира“, е неочаквано просторен и мащабен за село, кацнало на такъв наклон… Именно тук гръцкият политик Елефтериос Венизелос ражда израза „Балконът на Пелион“, който днес се използва за цялото село. Въпреки че бе ранна утрин, столовете и масите бяха чинно наредени и чакащи персонала да дойде, за да отворят за първите посетители. Много е приятно да усетиш едно такова място рано сутринта, преди туристическата глъчка да промени енергията му…
В центъра доминират няколко вековни чинара, чиито дебели клони хвърлят мека, прохладна сянка над цялото пространство. Листата им, влезли в ролята на естествен филтър за първите слънчеви лъчи, все пак пропускаха снопове светлина, танцуващи самотно из пустия площад… Ропотът от течащата вода на „Безсмъртния фонтан“ звучеше ясно и отчетливо, а легендите за него гласят, че отпивайки от чистата му планинска вода, получавате дълголетие. В непосредствена близост е и местната църква „Свети Йоан Кръстител“ (Agios Ioannis Prodromos) от 1910 г., богато декорирана с изящни стенописи от местни художници.
Скитане из Макриница
От площада пътеките ни поведоха нагоре, после надолу, след това пак нагоре, увличайки ни в истински лабиринт от калдъръми… Традиционната пелионска архитектура превръща Макриница в музей на открито, с масивни каменни къщи и величествени имения (архонтико). Катеренето между тях може да е леко изморително на моменти, но всяка крачка си заслужава, защото разкрива нови панорами към залива и разстелилия се около него Волос.
В едно от изкачванията се озовахме около издигащата се над сивите каменни покриви часовникова кула. Около нея се намира и храмът „Успение Богородично“ (Koimisi Theotokou), в който имаше сутрешна неделна литургия. Той е изграден от останките на византийския манастир от 13-ти век „Света Богородица Макринитиса“ (Moni Panagia tis Makrinitsas), около който реално се е зародило самото селище.
Макриница може да предложи и нещо за любителите на пешеходния туризъм – в района минават множество добре маркирани екопътеки, които някога са били единствените пътища, свързващи околните населени места през гъстите гори.
Скитайки из кривите чукари, усещането за автентичност те поглъща, засилено и от малките магазинчета, чиито витрини преливат от цветове и аромати. Доста от тях все още не бяха отворили, но надничахме любопитно из витрините им… Навсякъде се предлагат емблематичните за региона домашни продукти – от традиционните сладка от миниатюрни ябълки (Firiki Piliou), през мед с орехи и планински чай, събиран по склоновете на Пелион, до ръчно правени сувенири и ароматни билки. Макриница леко се разбуди, а ние хвърлихме последен поглед към нашия верен спътник Рошко, който сякаш с неприкрита тъга ни изпрати почти до колата и с клюмнали уши зачака своите нови приятели…
