Преди известно време ви разказах за едни тайни местенца в София, които остават встрани от ежедневието ни. Те са си там, но ги пропускаме… Не им обръщаме много голямо внимание. Сега е време за част 2-ра на малките тайни на София. Преди да продължите напред, може първо да си припомните предния пост ТУК. И така, нека видим втората част от интересни тайни на столицата ни:
💡 Заглавията с имената на местата са линк, отвеждащ към точната локация.
Къщата с бръшляна
Измежду блоковете и скучните жилищни сгради, има една къщурка, която просто изпъква. Всеки разхождал се в района я е виждал. Като излязла от приказките е! Намира се на ул. Цанко Церковски 43. Високите борове в двора, извисяващи се като пазители пред нея, леко скриват гледката към къщата, но тя е там. Точно зад тях. Така тайнствена и очарователна. Табелата “No Parking” издава, че собствениците и не са я оставили. По стените и е плъзнала навсякъде мрежа от зелен бръшлян, който и придава приказна визия. Добре спретната зелена морава, бяла пейка пред верандата, множество орнаменти от ковано желязо, превръщат къщата в малък оазис сред сивото еднообразие.
Българката и хлябът
Разхождайки се около НДК ви препоръчвам да се отклоните лекичко и да минете покрай ъгъла на улиците Шандор Петьофи и Цар Асен I-ви. Там се намира пекарната “Слънце Луна”, чиито собственици поръчват рисунката. Уличната творба е дело на световно известния български майстор на графити – Nasimo. Творбата си обвързва с пекарната чрез хляба, който държи момата в ръце. Името на картината е „Дар Божий“ и си заслужава да я видите…
Отломък от Берлинската стена
И отново сме около НДК… този път от другата страна, към улица Фритьоф Нансен. Всъщност… точно отсреща ми беше първото работно място в София и съм минавал стотици пъти покрай монумента, а даже не съм му обърнал внимание… Разбрах за него няколко години по-късно, когато се запознах с един Австралиец и той ми сподели колко е въодушевен и изненадан, че е видял парче от Берлинската стена в София. Мигах на парцали и се чудих какво да му кажа… Та, тогава го открих, късче от символа на разделена Европа!
Улица Малко Търново
Представяте ли си улица в центъра на София без движение, без шумотевици, без забързани минувачи…? Да бе, абсурд! Но я има… Малката улица Малко Търново, дълга едва около 60 м… Не е точно улица в прекия смисъл на думата… Малко стълби, един железен парапет и… това е. Тя служи като таен път между Градската градина и северната част на центъра. Но… тази малка уличка крие куп тайни… Някога във възрожденска София се е издигала чудна часовника кула, на ъгъла и с улица Московска, подобна на запазените в Трявна и Враца, но по-красива!
На тази малка уличка се е намирал и любимият бар на Цар Борис III – бар Луна. Негово величество обичал да се отбива вечер в съседния на двореца бар, разположен на малката улица… А точно срещу входа на бара се намира и една желязна врата, криеща мрачна тайна… Тя е вход към подземията на Московска 5 или място, където властта през комунистическите години се е разправяла по жесток начин с непокорните младежи… А ако се върнем още по-назад, археолози откриват точно тук сведения за праисторическо селище… на възраст от около 4 500 години…
Сградата с тортите
Озоваваме се около храма „Свети Седмочисленици“ или по-точно – ул. Ген. Паренсов 21. Там погледът ни е прикован от 2-те парчета торта… Първо беше шоколадовата, а след това се появи и… ягодова (предполагам). Толкова креативно, че всеки път като гледам снимката ми идва да я захапя…
Style by l’Amore
Финалът е за един от най-красивите и цветни цветарски бутици в София – Style by l’Amore! Намира се на ъгъла на ул. Сан Стефано и ул. Шипка, до Докторската градинка… Толкова цветен във всеки един момент от годината! Винаги привлича вниманието и кара множество посетители на града да се снимат на него…
