Случаен залез в Мантуа …
Тръгнах смело по главния булевард Lungolago Gonzaga и свих на дясно по Via Pomponazzo. Изглеждах толкова уверен, че знам накъде отивам… А истината е, че се водих по интуиция, защото батерията на телефона ми отдавна ме изостави… Стигнах до едно мостче над някакъв канал.. от там започваше Via Trieste. Подминах го, но само няколко крачки след него се върнах… Беше уникално! Някакъв обикновен канал, а къщите с изпопадала мазилка… Но облаците образуваха път над яркото слънце и се отразяваха по великолепен начин във водата. То от своя страна разпръскваше навсякъде лъчите си и сякаш разпадащите се къщи оживяваха… Влюбих се в тази гледка… можех да седя там с часове. Извадих апарата и бях сигурен, че това ще е една от най-хубавите ми снимки, просто го усещах. Бях виждал много красиви места, страхотни гледки, известни забележителности, но никога не бях усещал подобна тръпка и сливане с някое място… За жалост.. трябваше да продължа по пътя…
