Обичам тази снимка! Влюбих се в нея още, когато я направих… Беше горещ летен следобед, горещ е меко казано… Жегата бе непоносима, а разходката ми в Бреша… към своя край. Слънцето така ме измаряше, че стълбите нагоре към колата изглеждаха като изкачване на Еверест… Вървях по Via Gabriele Rosa в посока замъка, когато зърнах пряк път в дясно от мен, стръмни стълби нагоре. Vicolo Sant’Urbano… така се казва тази малка уличка… Уличка не е точното определение, по-скоро стълбище… Естествено в онзи момент си нямах на идея как се казва, но го проверих за да мога да ви го представя. Тогава леко се позамислих, дали да продължа от там, но имах предчувствие, че трябва да завия… Слънцето ме смазваше… липсата на вода бавно ме убиваше… чувствах се изтощен…
Красива гледка в Бреша …
На половината от улицата се обърнах назад и тогава видях перфектната гледка… Малко цвят и зеленина по оградите, няколко покрива и куполът на катедралата Santa Maria Assunta… Знаех, че съм на нивото на покривите на някои от сградите, но не очаквах да се разкрие подобна възможност за снимане… Изчаках няколко азиатски туристи да се скрият зад ъгъла и се получи… Забравих за жаждата и умората, бях напълно удовлетворен от направения кадър! Светлината и затвореността на уличката успяха да създадат лека тайнственост и мистика на изображението… Северна Италия никога не е имала блясъка на Тоскана… но в такива ситуации успяваш да зърнеш очарованието и магнетизма на тази страна… Магията на малките улички и неочакваните гледки ме карат да се влюбвам в Италия отново и отново…