Пиран… Оказа се транзитна точка по пътя от Италия към Хърватска през лятото на 2016 г. Пиран е бил Италианска територия, през 1954 г. е присъединен към Югославия, а от 1991 г. е част от независима Словения. Предполага се, че името му произхожда от гръцкия „pyrranos”, което означава „червено“, поради червеникавите камъни, които често се срещат в района на града. Някои историци го наричат и “pyros”, което означава „огън“, заради древни фарове, които се предполага, че са осветявали пристанищния град.
Откъде да започнем?
Първа и отправна точка за разходката в Пиран бяха укрепителните стени. Предварителната ми подготовка даде информацията, че влизането с автомобил е много ограничено и колите се спират на паркинга в началото на града, а от там се продължава с автобус. Е, нас никой не ни спря и успяхме да стигнем до един паркинг точно срещу входа на укрепленията. Нямаше къде да заплатим такса и решихме, че е безплатен, а и си намерихме колата в перфектно състояние в края на обиколката ни.
Разходката по стените разкрива страхотна гледка към залива и цветните покриви на градчето. А от другата страна… стадион! Просто казвам… Пиран е едно от най-запазените средновековни места на адриатическото крайбрежие. Доста голям принос за развитието на града през годините има Венецианската република, която остава и огромен отпечатък върху архитектурата на града. Голяма част от най-красивите сгради, както и укрепителните стени, са от времето на Венецианското управление, продължило повече от 500 г.
Продължаваме към сърцето на Пиран …
След като се насладихме на разходката по най-високото място в града, продължихме по северната част… към църквата св. Георги. Гледката от там е не по-малко впечатляваща. Въпреки малките си размери, в Пиран има изключително много църкви…
От там се спуснахме из криволичещите и тесни улички към крайбрежните алеи. Решихме просто да се изгубим из тях, за да усетим напълно духа на морския град.. Отвсякъде може да се видят простори, висящи над улиците и да се усети аромата на прясно приготвена морска храна… Разкош! Местното население е около 18 000 души, които се прехранват основно с туризъм и риболов.
Пиран е известен и с „Битката на Пиран“, когато на 22 февруари 1812 година, край бреговете му се води 5 часова битка между английски и френски кораби. Това е и единствената морска битка, която се е провела в териториалните води на днешна Словения.
Доста бързо обиколихме из градчето и достигнахме до централния площад „Джузепе Тартини“, където има скулптора на композитора, а там се намира и родната му къща. Обиколката бе към края си, но ни предстоеше ново изкачване към първоначалното ни местоположение. Рядко ми се случва, но на 2 пъти стигнах до улички без изход… Доста са залъгващи… Остана само леката горчивина, че не успях да снимам Пиран привечер… със сигурност щеше да е красиво…
