Пелион не е просто планина – тук се прегръщат митичните гори и морето, за да сътворят едни от най-живописните гръцки брегове! Докато североизточното крайбрежие привлича с най-известните си плажове, западната и южната част на полуострова крият свои собствени кътчета, които носят съвсем различна, но също толкова завладяваща енергия. Достигането до брега, независимо в коя част на полуострова сте, е по стръмни и криволичещи пътища, а самите заливи са обгърнати от отвесни скали и предлагат онзи тюркоазен цвят на водата, с който често си представяме Гърция.
Трябва да знаете обаче, че Егейско море тук има свой собствен характер! Често се случва изборът на плаж за посещение да не е само въпрос на предпочитание, а и на споразумение с природата. В края на август, когато посетихме Пелион, попаднахме под влиянието на вятъра Мелтеми. Този сезонен северен вятър често превръща иначе спокойните заливи на североизток в истинска стихия, вдигайки високи вълни, които правят влизането във водата почти невъзможно.
Затова не успяхме да изпълним програма максимум и пропуснахме някои от популярните „звезди“ на изток, но пък за сметка на по-закътани местенца, които планината успява да защити от вятъра. Пригответе се за много завои, препускания из тесни планински пътища, невероятни гледки и плажове, които ни накараха да оставим късче от сърцето си в Пелион!
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
Къде да отседнем или защо избрахме Афетес
При планирането на почивка в Пелион местоположението е ключът към доброто преживяване! Макар разстоянията между плажовете да изглеждат кратки в километри, реалността по пътищата е съвсем различна… Повечето маршрути са стръмни, изпълнени с безброй завои, а състоянието на настилката на места изисква повишено внимание. Пътуването често отнема значително повече време, отколкото навигацията предполага, затова удобната начална точка е от решаващо значение, за да успеете да посетите максимален брой места.
Ние разполагахме с почти четири дни и избрахме за своя база планинското село Афетес (Afetes). Определено тази локация се оказа стратегическа, тъй като ни осигури перфектния баланс между различните части на полуострова. От една страна, бяхме достатъчно близо до западното крайбрежие, което ни позволяваше всяка вечер бързо да слизаме до по-оживените селца за вечеря. От друга страна, селото ни даде отлична изходна позиция към популярния североизток и спокойното южно крайбрежие, спестявайки ни част от дългото шофиране през планината.
Отседнахме не точно в самото село, а в склона над него – в Panorama Studio Afetes. Малко и уютно студио, което ни предложи автентичното спокойствие на традиционен Пелион. Достигането до него обаче се превърна в най-екстремното ни шофиране по време на целия престой! Пътят е изключително тесен, на места липсва асфалт и видимост, а разминаването на две коли е буквално невъзможно. Но щом стигнахме, всичко това бледнееше пред гледката… Терасата ни разкриваше панорама, която беше особено магнетична по изгрев и залез, превръщайки сутрешното кафе в неизменен ритуал. Прекрасните ни домакини допълниха това изживяване с прочутото гръцко гостоприемство, посрещайки ни с пресни смокини, грозде и местни лакомства, които ни накараха да се почувстваме наистина като у дома си.
Разгледайте още места за настаняване в Афетес
Potistika
Първата ни спирка в изследването на крайбрежието беше Potistika – плаж, който леко ни изненада с широката си пясъчна ивица. Посетихме го в следобедните часове, когато силата на слънцето вече намаляваше, а просторът на мястото се усещаше още по-осезаемо. Ивицата е разделена на няколко зони от огромни, сякаш изникващи от пясъка скали. Ние се установихме в северния край, но задължително се разходете и на юг. Там високите скални масиви оформят по-малък, но живописен залив, който е прекрасен фон за снимки.
Още в първия ден се сблъскахме със суровия характер на източното крайбрежие и вълните се опитваха да възпрепятстват влизането ни във водата… Дъното е каменисто и става дълбоко много рязко, а течението дърпаше силно навътре, но с повишено внимание, успяхме да се понамокрим.
Откъм удобства плажът е добре обезпечен – около него има паркинг и няколко заведения, където можете да хапнете или да се разхладите с напитка. Има организирана зона с шезлонги и чадъри, но ние предпочетохме свободната част, която е достатъчно голяма, за да предложи уединение. Имайте предвид, че последният участък от пътя до плажа не е в най-доброто си състояние и на места асфалтът липсва, така че трябва да се шофира бавно и с повишено внимание.
Milopotamos
На следващия ден се отправихме на север, към най-разпознаваемия плаж на полуострова – Milopotamos. Исках да пристигнем сутринта, защото това е най-търсената локация в района и става по-оживено с напредването на деня. Макар местата за паркиране да са многобройни, в пиковия сезон те се запълват за отрицателно време. Около паркинга ще откриете таверна и кафене, от които вече започват да се разкриват първите гледки към залива, докато се подготвяте за слизането надолу.
Още от първия поглед отвисоко плажът изглежда внушително! Заливът е буквално притиснат от величествени скали, а в този ден Егейско море беше толкова бурно, че създаваше усещане за истински океан… Към самата ивица, която е приятна смесица от пясък и камъни, ни водят каменни стъпала. По тях има няколко места с невероятна панорама – идеалните точки за кадри, които улавят по най-добрия начин тюркоазените води и неповторимия чар на този плаж.
Долу ще откриете платени шезлонги към малко заведение на скалата и свободна зона, която в по-голямата си част е посипана с камъни. Мощта на вълните беше едновременно респектираща и завладяваща, а плуването… напълно недостъпно и дори опасно. Затова знаехме, че няма да се задържим повече от час-два и се позиционирахме на малка пясъчна зона на „първа линия“. Една от огромните вълни обаче реши да ни напомни колко близо сме всъщност и ни заля напълно…
Преди да си тръгнете, не пропускайте да минете през малкия естествен тунел в скалите. Той отвежда до втора, по-скрита част от плажа на север, която е не по-малко впечатляваща. Milopotamos трябва да се посети, дори и само за да се насладите на дивата му красота. А когато морето е бурно, плажът се превръща във вълнуваща сцена, напомняща ни за необузданата сила на природата!
Damouchari
Още едно от най-емблематичните кътчета на полуострова е Damouchari! Скритото измежду скалите естествено пристанище на селото е едно от малкото места в района, където лодките могат да намерят сигурен пристан, когато Егейско море покаже суровия си характер. Това привлича венецианците в миналото и те построяват крепост по хълма отсреща, а селището превърнали в стратегическо място и важно търговско средище за полуострова.
Но славата му сред туристите идва доста по-късно, с холивудския му блясък и няколкото незабравими сцени от филма Mamma Mia! Нашата цел бе да хапнем вкусна храна около впечатляващия скалист залив и да усетим този автентичен гръцки дух, предаден ни от известната кино продукция. Добавихме и разходка до самия плаж, който се намира от другата страна на високия хълм – Damouchari beach.
Въпреки че се намира и фин пясък, в по-голямата си степен ивицата е покрита с големи бели камъни, които придават на водата специфични тюркоазени нюанси. Разполага с всички необходими удобства, като кабини за преобличане, душове, таверна и бар. Може и да се изненадате, че по ивицата няма шезлонги и чадъри, но пък заведенията в отсрещната горичка предлагат такива сетове на поносими цени под дебелата сянка на маслините!
Agii Saranta
Простор, тюркоаз и щипка карибски полъх – така накратко може да се опише плажът Agii Saranta. Ивицата е огромна и предлага достатъчно място за всеки, но достигането до нея изисква преодоляването на сериозна денивелация от високия планински път до самия бряг… В последния си участък спускането е изключително стръмно и тясно, което налага персоналът на плажа да регулира движението, за да предотврати невъзможното разминаване на два автомобила!
Веднъж паркирали на големия паркинг, се отправихме към нашата основна цел в южния край на залива – Monk Paradise Beach Bar. До него се стига единствено с разходка по топлия пясък и преминаване по екстравагантно дървено мостче, изградено около скалите. Всъщност, до бара води и черен път, който е разклонение на главния маршрут в планината. Много е вероятно GPS-ът да ви прекара именно по него, ако зададете директно бара за крайна локация, но горещо ви съветвам да не предприемате това предизвикателство…
Самият бар е умело скрит зад масивна висока скала, която му осигурява естествено уединение и го изолира от останалата част на ивицата. Атмосферата тук е завладяваща – лежерна, но същевременно зареждащата музика допълва идеално карибското усещане на мястото. Сет от чадър с два удобни шезлонга струва 10 евро, а менюто предлага изобилие от свежи напитки. Пясъкът е мек и фин, но морето и тук беше бурно – все пак сме на северното крайбрежие. Това е място, където комбинацията от дивата природа на Пелион и бохемският комфорт на Monk Paradise създава перфектния морски спомен!
Vromoneri
След динамиката и бурните вълни на северното крайбрежие, се отправихме на юг в търсене на по-спокойни води. Намерихме ги на Vromoneri – едно очарователно и тихо заливче, което ни подари пълноценно усещане за безвремие! Достъпът до него е сравнително лесен, но последните няколко километра следват традиционния за Пелион стил – стръмен и тесен път, който се вие към морето.
Тъй като плажът е тясно свързан с комплекса в съседство, чадърите на самата ивица са запазени само за отседналите там. Но пък за външни посетители е предвидена страхотна алтернатива – терасата над брега! Комплектите там се стопанисват от бара (който беше на самообслужване) и могат да се използват срещу консумация от 15 евро. Цените са напълно нормални, а гледката от тераската към островърхите чадъри, малкия залив и очертанията на остров Скиатос в далечината е адски зареждаща!
Дали защото това бе първият ни плаж със спокойна вода, или понеже за дълго време бяхме единствените посетители на платената част със сетове, но тук успяхме да усетим тишината и идилията на южен Пелион! Vromoneri предлага кристални води, фин пясък и тесни пътечки из заобикалящите го скали, откъдето може да се насладите на целия залив. Морското дъно в началото е дълбоко, но после става много плитко и идеално за семейства с деца. Не минахме и без леки вълни, но нямаха нищо общо с досегашните и по-скоро предразположиха за малко настроение и скачане във водата…
Mikro
Достигането до Paralia Mikro е истинско изпитание не толкова за шофьорските умения на водача, колкото за спирачките на автомобила! Въпреки че пътят е изцяло асфалтиран, той се оказа може би най-стръмният, по който сме минали в цял Пелион. Паркирането в подножието е малко хаотично, но с доза късмет успяхме да намерим място пред къщите за гости, които обграждат залива.
Платената зона с чадъри ни се стори твърде пренаселена, затова се отправихме към северния край на ивицата. Така или иначе тя бе основната ни цел, понеже там се намира таверната ΧΡΥΣΗ ΑΚΤΗ. Бях я избрал за обяд, а храната беше феноменална! Пържените тиквички, оформени като малки кюфтенца, изчезнаха само за няколко секунди… Едва успяхме да изядем огромната порция гриловани калмари, щедро напълнени с фета, домати и чушки… Спокойна атмосфера, бързо обслужване, разумни цени и безупречно качество на храната!
След като хапнахме обилно, по-скоро се изтърколихме директно на пясъка пред таверната… Под предлог, че там беше много по-спокойно и безлюдно, но всъщност нямахме сила да стигнем по-далеч. Влизането във водата е съпроводено от ходене по камъчета, така че аква обувките свършиха чудесна работа. Морето е кристално чисто, а може би най-приятното усещане тук бе просто да легнеш по гръб във водата и да съзерцаваш величествената скала, надвесила се над залива… Тясна планинска пътечка нагоре дава възможност за красива панорама към целия залив, а ако имате желание за по-дълга разходка, ще ви отведе чак до селото Platania, от другата страна на скалите…
Agia Vasso
Ако търсите безвремие и спокойствие в абсолютния им смисъл, дивият плаж Agia Vasso е вашето място! До него води изцяло реновиран път, но въпреки това, остава скрит за повечето туристи из Пелион. Но дори и с нов асфалт, маршрутът не се различава много от останалите, с които се сблъскахме досега – стръмен и тесен в последния си участък, като на моменти се налагаше да използвам и клаксона, за да сигнализирам, ако случайно идва автомобил срещу мен…
Може би заради това, че е изцяло покрит с камъни, но плажът не се радва на голяма популярност… И както очаквах – бяхме сами! Истински рай, където тишината бе нарушавана само от галещия ушите шум на цикадите… Около ивицата има малка горичка, под чиято естествена сянка може спокойно да се позиционирате. Разбира се, трябва да сте подготвени с рогозки или нещо друго, което да постелите върху камъчетата, за да може да ви е удобно. Явно в разгара на лятото плажът е предпочитано място за къмпингуване, защото из вътрешните храсти личаха остатъците от човешко присъствие т.е. беше мръсно!
Водата тук е кристално чиста и почти неподвижна, раздвижваше се само от преминаващи в далечината лодки. Agia Vasso е истински рай за любителите на шнорхелинга! Прекарах голяма част от престоя ни в изследване на дъното, а плуването сред рибките, с гледка към внушителната планина зад нас, действа много зареждащо и релаксиращо. Задължително добавете към багажа си за този плаж аква обувки, защото из цялото дъно се забелязваха морски таралежи…
Olive Beach
Успяхме все пак да посетим и един плаж от западното крайбрежие – Olive Beach (разположен между Хорто и Милина). Спокойните води на Пагаситийския залив мият бреговете на тази част от Пелион и предлагат съвсем различно усещане, защото тук имате чувството, че сте по-скоро край езеро…
Има обособена паркинг зона, която е ексклузивно за клиентите на единственото заведение (Aeroutsikos), но „пътят“ е толкова неравен и наклонен, че за по-ниски автомобили би бил истинско изпитание… Да не говорим и за излизането от паркинга, което се случва с изкачване по песъчлив терен и нулева видимост. Едва не отнесох един моторист, който за късмет реагира светкавично и спря съобразително – сигурно няма да прочете статията, но още веднъж му благодаря за хладнокръвието!
Самото заведение е приятно, с релаксираща музика и чудесна гледка към залива. Но плажната зона с чадърите не бе добре поддържана, а шезлонгите бяха стари и захабени. Пристигнахме в късния следобед и въпреки че сетът се заплаща 15 евро, може би заради края на деня, ни таксуваха само консумацията. Водата беше кристално чиста и буквално не помръдваше, което прави плажа идеален за семейства с деца и не толкова уединен и спокоен, защото чадърите са сравнително близо един от друг. Дъното е плитко, но осеяно с камъчета, така че аква обувките отново бяха наш верен съюзник. И още един минус (май станаха доста в сравнение с останалите плажове) бяха медузите… Малки на размер и трудно забележими, но успявахме да ги избягваме. На тръгване уловихме и първите оранжеви нюанси на залеза, които бавно започнаха да оцветяват небето…
Какво пропуснахме
Четири дни в Пелион се оказаха крайно недостатъчни, за да се докоснем до всичките плажове, които бях набелязал… Най-много съжалявам за Paralia Paltsi, който в крайна сметка остана извън маршрута ни, както и за малките, труднодостъпни и диви Fakistra, Labinou и Limnionas. Вятърът пък ни попречи да се насладим на северните перли Papa Nero и Plaka. Но пък това е част от очарованието на района – винаги оставя по нещо скрито, за да те подмами да се върнеш отново!
