Град Падуа в североизточна Италия е скрил ценен шедьовър, считан за едно от най-значимите произведения на ранния Ренесанс. Изрисуваните от Джото фрески в Капела Скровени могат да бъдат сравнявани само с работата на Микеланджело в Сикстинската Капела! Напълно заслужено, през 2021 г. параклисът е обявен за част от обектите на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Къде се намира и как да я посетим
Параклисът Скровени се намира в северната част на Падуа, точно до някогашния римски амфитеатър (Arena Romana di Padova). Това е и причината на места да бъде наричан също и Capella dell’Arena. Закупуването на билет си е малко приключение! Задължително е да си вземете такъв онлайн и то много преди същинското ви посещение…
Официалната платформа може да откриете ТУК. Билети само за Капелата не се продават, те са в комплект с близкия музей (Musei Civici) и отсрещния дворец (Palazzo Zuckermann) – 16 евро. Ако планирате да го посетите в понеделник, когато дворецът е затворен, цената е 12 евро. Самият процес е малко усложнен, изисквайки множество данни и задължително принтиране на вече закупения билет…
Как протича обиколката
Обиколките започват на всеки 15 минути в интервала 09:00 – 18:45 и са с продължителност от 30 минути. Започват в специално изградено преддверие, където се прожектира филм с английски субтитри, разказващ в детайли историята на храма, сложния процес на реставрация и усилията, които се полагат за опазването на подобно културно съкровище. Следва и същинската част, а именно влизането в самия параклис, където светлината, влажността и температурата са строго следени. Също и времето ни вътре – точно 15 минути, след което сигнал оповестява, че е необходимо да напуснем…
💡 Допусканите групи са от максимум 25 души. Задължително е да пристигнете няколко минути по-рано, защото изпуснали веднъж вашата часова група, няма да бъдете допуснати да влезете със следваща.
Как се появява Капела Скровени
Всичко започва, когато местният банкер Енрико Скровени закупува парче земя в северния край на Падуа, с цел да построи там своя дворец, а към него и семейна оратория в чест на Божията Майка. Проектът и мащабите на новата постройка се разрастват до толкова, че започват да нарушават дългогодишното спокойствие на монасите от близкия манастир Еремитани (днешният музей). Това води и до подозрения от тяхна страна, че богатият банкер действа с нечисти намерения и с грандиозността на храма се опитва да изкупи греховете на баща си – лихваря Реджиналдо, увековечен в Дантевия „Ад“. През 1303 г. Енрико Скровени възлага на Джото да украси интериора на семейния параклис с набор от фрески, които се превръщат в безспорния му шедьовър!
Кой е Джото ди Бондоне
През средните векове италианските художници все още са силно зависими от доминиращия из страната византийски стил. Последният голям майстор от това време е Чимабуе, който започва да придава по-голяма реалистичност на рисуваните фигури. Една рисунка на овца върху камък привлича вниманието му и малкото овчарче, което я е нарисувало, става негов чирак – именно роденият около Флоренция Джото ди Бондоне. Чимабуе разбира, че ученикът му е готов за свой собствен път, когато Джото на шега рисува муха върху недовършеното платно на своя учител, а той рязко замахва да я изпъди…
Джото преобръща завинаги хода на изкуството, вкарвайки най-вече живот на своите творби. Начинът, по който фигурите му изразяват емоциите си, жестикулират и се движат е удивителен! Всички започват да му подражават и той се превръща в един от най-именитите творци на своето време, възхваляван дори от бележитите Данте Алигиери и Джовани Бокачо. Като първи значим проект се считат фреските му в катедралата на Асизи (Св. Франциск), а при връщането си във Флоренция през 1334 г. проектира и ръководи строежа на кулата към Катедралата Санта Мария дел Фиоре.
Какво представляват фреските
Методът за изработка на фреските е изключително пипкав и бавен, защото оцветителите трябва да се нанасят директно върху все още влажната мазилка. Така образуват много здрава химична връзка, за да може да се превърнат в един от най-устойчивите носители на изкуството. Но тези особености забавят драстично процеса на работа и на дневна база може да се изрисува не много голяма площ. Джото и екипът му от около 40 асистенти успяват да покрият цялото пространство на тавана и стените (около 700 кв. м.) за 625 работни дни!
Да надникнем в Капела Скровени
Трудно ми е да опиша чувството при влизане в параклиса, но да кажем, че е онемяване и преклонение пред величествената творба на флорентинския майстор, допълнени с безкрайно вдъхновение от видяното. Да започнем от тавана, наподобяващ безкрайното среднощно небе, обсипано с множество звезди и две слънца. Основните фрески по стените илюстрират различни сцени от живота на Дева Мария и Христос, представени простичко, но с несравнимо извеждане на човешките емоции като основен акцент. Вижте погледите между предател и предаден, които Джото пресъздава в „Целувката на Юда“… Съвършенство!
Безспорната кулминация е западната стена и илюстрираният на нея Страшен съд, с реките от огън, носещи отчаяни голи тела към Ада. Няма и следа от някогашния византийски стил, а това се превръща в едно от най-емблематичните произведения не само на Джото, но и на ранния Ренесанс! Срещу нея е олтарът със статуите на Джовани Пизано и гробницата на Енрико Скровени, а в най-ниската си част стените са допълнени от добродетелите и пороците. Този параклис определено е едно от най-въздействащите места, които може да посетите в Северна Италия!
