Шибеник / Sibenik

Шибеник остава в сянката на по-големите хърватски градове в Далмация. Разположен е на мястото, където река Кърка се влива в Адриатическо море. Днес определено е един от туристическите градове на Хърватия през летните сезони, но през останалата част от годината може да му се насладите без да се налага да се сблъсквате с тълпи от туристи.

Първото впечатление от Шибеник – красив залез!

Посетих го през пролетта и смятам, че това е перфектното време, за да може да го оцените подобаващо, но с едно наум, че трудно успях да намеря работещ бар вечерта… Пристигнах по залез и се насладих на страхотната палитра от цветове над адриатическото крайбрежие. За мой късмет се намери и един заблуден лебед край брега, който допринесе за красотата на кадрите…

Разходка из центъра…

Да се върнем към града… Освен под хърватска власт, градът е бил владение на венецианци, византийци, унгарци и босненци. Населението днес наброява около 50 000 души. Най-привлекателната част е старият град. Там можете да се разходите из тесни, стръмни, криволичещи улички, водещи до симпатични площади. Катедралата Св. Яков се намира в сърцето на града. Строителството и започва през 1431 г. и е отнело малко над 100 години. Счита се за уникален паметник на европейската архитектура, като през 2000 г. е включена в списъка на Юнеско за Световно и културно наследство. Тя съчетава в себе си влиянието на Ренесанс и Готика.

До нея е и най-големият площад в старата част на града. На него може да се полюбувате на страхотната архитектура с чаша прекрасно кафе (да отбележа, че кафенетата не отварят рано сутрин, когато не са в летния сезон). Сутрешната разходка из уличките на града действа много ободряващо за старт на деня, а и така могат да се направят страхотни снимки на безлюдните площадчета…

Поглед над града

Над катедралата Св. Яков се извисява крепостта Свети Михаил. Стените и са много добре запазени, като днес там се подвизава летният театър на Шибеник и се използва за концерти и други събития. За жалост бе затворена при посещението ми… Но така или иначе не държах толкова много да я посетя, повече ме привличаше крепостта Свети Иван, която беше още по-нависоко… Само да вметна, почти никъде няма информация как да стигнете до тези места… Вървейки по главната им улица Kralja Zvonimira, отбих по една малка уличка в дясно – Stara Cesta. Уличката е стръмна и се изкачва само нагоре.

Тук къщите нямат нищо общо с тези в стария град, но пък се натъкнах на доста ретро автомобил и една много приветлива шофьорка, която ми помаха за снимката. На първата възможност в дясно завивате по Put Tanaje и започва финалното изкачване към крепостта. Всъщност… от крепостта не е останало почти нищо, само руини. Но пък гледките са великолепни. Можете да отпочинете и да се насладите на панорамата, която се разкрива пред вас…