Модика / Modica

Все още сме в югоизточната част на Сицилия, а следващата спирка бе Модика! Град, където можете да се катерите по стъпала от сутрин до здрач, да се озовавате на тераси с превъзходна гледка и да ядете шоколад, приготвен по тайните рецепти на ацтеките…

Къде се намира и как да стигнем

Модика се издига по склонове, където някога са се вливали двете реки Pozzo dei Pruni и Janni Mauro. Те разделят платото на четири хълма – Пицо, Идрия, Гиганта и Монсерато. Намира се на 120 км от Катания, а други интересни градове в близост са Рагуза (16 км), Шикли (10 км) и Ното (38 km). Именно от последното пристигахме ние, като пътят между двете градчета е един от най-живописните, по които карахме в цяла Сицилия! Бяхме съпроводени от безкрайни зелени хълмове с каменни къщи, маслинови гори и цитрусови дръвчета…

 Разгледайте опции за коли под наем в Сицилия.

Модика има и гара, което дава възможност до там да се стигне и с влак. Тя се намира в края на града, точно да най-големия безплатен паркинг Parcheggio gratuito. По главната улица има обособени места за почасово паркиране, като при нашето пристигане в неделя бяха безплатни и успяхме да намерим в близост до къщата. През следващия следобед се наложи да платим за няколко часа, като трябваше да се закупи талон от някой Tabacchi shops и се поставя на таблото на автомобила (вече може и да са се модернизирали с машинно заплащане).

Бяхме планирали да останем две вечери, за да може да разгледаме района. Запазихме апартамент с красива гледка към града, който се намираше над Piazza Giacomo Matteotti, но в последния момент ни информираха за проблеми с канализацията, като ни дадоха възможност за друго настаняване, точно до площада. Съгласихме се и така се озовахме в студено и негостоприемно място, наподобяващо пещера (Agorà Rooms)… Не го препоръчвам, но пък районът около площада е перфектен за отсядане!

Разгледайте още места за настаняване в Модика

Booking.com

Първи стъпки в Модика – Duomo di San Pietro Apostolo

Разполагахме с два следобеда, за да разгледаме и опознаем Модика, а тя определено не е от типичните италиански градове… Всъщност е може би най-уникалният град, който съм посетил в Италия. Освен че ще се катерите докато ви спре дъхът, тук няма да откриете типичния градоустройствен план, осеян с пиаци, но за сметка на това пък има две основни катедрали (Дуомота)!

Отправяме се към  Duomo di San Pietro Apostolo. Първият храм на това място е датирал от 14-ти век, но подобно на повечето сгради в района, и тази е подложена на множество разрушения, породени от земетресенията. Търпи няколко реконструкции, които ѝ добавят типичните за късния барок форми и прекрасното стълбище със статуи на дванадесетте апостоли. Отвътре църквата е не по-малко внушителна… Белите колони са изящно декорирани с цветни орнаменти, а таванът, олтарът и органът са впечатляващи.

Шоколадът на Модика

Шоколадът е основната асоциация, която може да откриете за Модика! Смята се, че той е пренесен в града от испанските конкистадори през 16-ти век. Методът на направа е по древна рецепта от ацтеките (по този начин са приготвяли какаовата си напитка ксоколат) – чрез студено пресоване на какаото, което запазва основните му елементи и придава горчивия вкус на местния шоколад. Самата консистенция на шоколадовите блокчета е много по-твърда и зърнеста, не се чупи, а по-скоро се троши в ръцете ти…

Точно срещу църквата San Pietro е най-популярното място, където може да опитате традиционния сицилиански шоколад – Antica Dolceria Bonajuto! Тя е най-старият производител на шоколад в цяла Италия! От 1880 г. до днес, те правят своите шоколадови изделия, без да се отклоняват от древния занаятчийски метод. Точно тя е и причината шоколадът в Модика да добие световна слава. Можехме да прекараме часове вътре, глезейки вкусовите си рецептори с всевъзможните (странни за нас) вариации на шоколад – с канела, ванилия, морска сол, люти чушки, лимон, кардамон и дори майорана… Освен с огромно количество шоколади за подаръци, си тръгнахме от магазина и с бира от какао!

Сладка гледка от Belvedere San Pietro

Няколко пъти ви споменах за изкачванията и стълбите, та е време да поемем по тях! Дали заради останалия в съзнанието ни вкус на шоколада, но „най-сладката“ гледка в Модика бе тази от близката до магазина тераса – Belvedere San Pietro. Гледа точно срещу едноименната църква, като зад нея се вижда часовниковата кула на Castello dei Conti, а вляво личат очертанията на кулата към Duomo di San Giorgio

Към Belvedere di San Benedetto

Основната ни цел бе да наблюдаваме как февруарското слънце сменя оранжевите нюанси над терасовидно подредения град… Затова… право нагоре! „Модика е рай… с изключение на всички стъпала!“… Този израз ще чуете от много местни. Тесни улички и стълбища ни водят към желаната гледка… Разстоянието между двете локации отнема около 10-тина минути… Стигайки кактусите, вече сте почти на точното място…

Повече за Модика

Модика е още един от градовете в долината Вал ди Ното, който е пострадал от голямото земетресение през 1693 г. и е реновиран наново в красив късен барок! Дели се на горен (Alta) и долен (Баса) град. Някои от накацалите по хълма къщи, буквално една до друга, са естествени продължения на пещери, обитавани от хилядолетия! Дълги години градът е бил на 4-то място в Сицилия по брой жители, като е имал огромно икономическо и културно влияние.

💡 Този уникален архитектурен облик, където жилищни сгради в праисторически пещери и изящни барокови творения се преплитат в едно, носи на Модика заслужено място в списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Залез по сицилиански

Да гледаш как нюансите на града се променят от оранжево към лилаво, докато останат само светлините на уличните лампи… вълшебно изживяване! Пейките на Belvedere di San Benedetto са идеалното място затова. Оттук разбираш, защо наричат Модика „град с два града“ и колко тесни са всъщност улиците между тях… Повечето сгради приличат на части от конструктор LEGO, чинно подредени по отсрещния хълм и прекъсвани на места от прекрасни барокови фигури, като Duomo di San Giorgio. Бяхме я оставили за посещение утре, но не се стърпяхме да минем покрай нея и вечерта…

Вечеря в I Lupini

Денят беше дълъг… Започна с проливен дъжд в Сиракуза, премина през Ното и приключи с красив залез в Модика… Нямахме търпение да се насладим на нещо вкусно за вечеря! Този път имахме късмет и мястото, което си бяхме набелязали, работеше. Точно под апартамента ни, буквално в един гараж, се помещаваше I Lupini. Представляваше тясно пространство с много малки масички и голяма витрина с прясна риба (вече е на нова локация и по-просторно).

Една жена си взе риба за вкъщи и дойде нашият ред… Менюто на дъската не бе актуално, но момчето изключително любезно ни обясни, че може да ни сготви нещо от днешния улов, а ние решихме да му се доверим. През цялото време бяхме сами, готвеше ни се на момента пред нас и се чувствахме перфектно! Така получихме импровизирано тристепенно меню – сандвич, ризото и пържени риби. В допълнение с чаша вино и бира, платихме около 20 евро!

Главната улица

След едно наводнение през 1902 г. се взима решение да се урбанизират коритата на двете реки и така се появява днешното любимо място за разходка на гостите на града – Corso Umberto I. Обграден е от широки тротоари, множество ресторанти, джелатерии и различни магазини. След като посетихме Шикли и Рагуза, вторият ни следобед в града започна именно оттук…

Така и не опитахме популярното джелато на Cafe Adamo, но от предния ден се убедихме, че едно от най-приятните неща, които могат да се правят в Модика, е да се дегустира шоколад! Това ни отведе в Antica Dolceria Rizza dal 1935, за да пробваме още малко интересни вкусове. Магазинът за сирена Cas del Formaggio е друго място, където да поглезите вкуса си, да разгледате разнообразни местни деликатеси и да опитате популярното за Сицилия сирене качокавало (caciocavallo).

Явно дегустационните количества шоколад не ни бяха достатъчни, затова се отправихме за по-голяма доза от него и следобедно кафе към Caffè dell’Arte. Много приятна обстановка, страхотно обслужване и пресни сладкиши. Цената на капучиното бе 1,50 евро! А горещият шоколад е превъзходен… Той е още едно от задължителните за опитване неща в Модика!

Символът на Модика – Duomo di San Giorgio

Една от най-впечатляващите барокови катедрали в Сицилия! Така може да опишем дуомото на Модика Duomo di San Giorgio, изящен символ на сицилианския барок. А фасадата, с внушителната 62 метрова кула, детайлните вълнообразни елементи и отличителния меден цвят, се е превърнала в най-разпознаваемата гледка на града. Живописното стълбище се явява своеобразна връзка между Баса и Алта и води към петте входа на храма. Да си призная, очаквах семпли и скучни интериори от катедралите в Сицилия, но видяното до момента ме очарова! Красиви златни детайли украсяват 22-те колони на вътрешността и допълват почти всеки друг елемент от нея…

Град с двама покровители

Съществуването на две основни катедрали неимоверно води и до почитането на двама светци, в случая Св. Петър (San Pietro) и Св. Георги (San Giorgio). Добре знаем, че в Италия религията е нещо много свято, водещо на моменти и до фанатизъм… Особено на Юг! Така градът е разделен на две общности, всяка претендираща за своя светец да бъде официален покровител на града. И дори да са се научили през вековете да живеят с различните си възгледи, официалните чествания в дните на светците не минават без повишен контрол, за да бъдат избегнати евентуални сблъсъци…

Поглед към покривите на Модика от Belvedere Pizzo

Решихме да си подарим още една гледка към покривите на Модика… тази от Belvedere Pizzo. Тръгваме нагоре из уличките зад Дуомото и следваме табелите за популярната тераса, но не изпускаме от поглед и телефона. Лабиринтите на горния град могат да объркат всеки GPS… Имаше моменти, в които определено нямахме никаква идея накъде да поемем. Около 20-тина минути по-късно вече бяхме на пейките с гледка към целия град… Духаше зверски и едвам се доближихме до парапета, но това няма как да го разберете от снимките! 😀

Вечеря в La Contea

Слизането определено бе по-лесно… Бяхме готови за вино и вкусна пица! Отправихме се към една от предпочитаните за прекарване на вечерта улици – Via C. Grimaldi. Бяхме си избрали уютния ресторант La Contea. Популярен е както сред местните, така и сред туристите. Пристигайки малко преди 20:00 часа, се оказахме първите посетители за вечерта. На много места в Сицилия ни направи впечатление, че местните се хранят по-късно. Та така… много гостоприемно отношение, вкусна храна и ниски цени. Пиците варират между 6-10 евро, а литър наливно вино е 6 евро!

За финал

Модика може и да не е по вкуса на всеки… Различна е… но някак си приятно различна! Не съжалихме, че избрахме именно тук да се установим за две вечери, за да разгледаме околностите. Един цял ден е напълно достатъчен, за да може да видите всичко по-интересно. Сега ни чакаше път към долината на храмовете в Агридженто и западния бряг на Сицилия…