Беше вторият ми залез в Рим. Мястото – хълмът Pincio, над Piazza del Popolo. Имаше много хора и тераската бе запълнена. Успях да се промъкна и да заема стратегическо място за снимане на залязващото слънце над площада. Изчаках го да падне достатъчно… И, ето.. светлината, гледката, всичко се получи. Имаше и други жадни за кадри туристи, затова започнах да се изтеглям от мястото си.
Перфектната снимка…
И тогава пред мен се разкри възможността да направя най-красивата си снимка от Рим! Двама души, може би влюбени.. или поне изглеждащи щастливи… Между тях – залязващото слънце… Получи се! Още в онзи момент бях сигурен, че съм направил страхотен кадър, усещах го.
Символиката…
След прибирането ми, това бе първата снимка, която обработих… Обичам да слагам текст към снимките си… нещо, което да ги кара да оживяват. Бях намерил точния такъв за нея… намерих го в блога на Евелина Миленова… Едва ли можех да намеря по-точните думи за да опиша тази снимка…
„Отне ми време да осъзная, че тайната на Италия се крие в случайните неща… Тя е във всички онези малки детайли… като паветата, тесните улички, цветните саксии, нежната музика, оживените разговори, вкусната храна и яркото слънце… Детайли, които така добре си пасват, че създават една неповторимо романтична картина… Тайната на Италия е в шанса да се влюбиш на всеки ъгъл…“
