Пиза / Pisa

В живописната италианска област Тоскана се намира една от най-известните световни забележителности – наклонената кула в Пиза! Освен нея, едноименният град може да се похвали с разнообразие от интересни места… Да отскочим до там, а?

Къде се намира и как да стигнем

Градът е разположен в западната част на Тоскана, съвсем близо до крайбрежието. Само на 20 км е красивият Лука, а Флоренция е на около 80 км. Благодарение на пътуващите до местното летище Галилео Галилей нискотарифни авиокомпании, Пиза често се явява като отправна точка за старт на туристическа обиколка в областта.

Тълпите с организирани туристи пък най-често пристигат за няколко часово посещение и слизат точно пред портите до площада на чудесата (Campo dei Miracoli). ЖП гарата е другата възлова точка, която може да се използва за транспорт до Пиза.

Ние пристигнахме с директен полет от София и използвахме Пиза за старт на пътуване из Лигурия (Риомаджоре, Вернаца, Корнилия, Манарола, Монтеросо и Портофино) и Тоскана. Кацнахме късно, а на другия ден ни чакаше влак за Ла Специя в 12:05, затова най-удобно ни бе да отседнем около ЖП гарата. А от летището до там се стига изключително лесно с Pisa Mover – надземно метро, което общината е изградила за бърз транспорт. Билетът струваше 2,70 евро преди няколко години, но цената му вече е почти двойна – 5 евро!

Из южната част на Пиза

След късното пристигане нямахме никакви сили да се поскитаме из улиците на Пиза, но пък това ни даде възможност за ранно ставане и утринна разходка, с надеждата да стигнем до основните забележителности преди автобусите с туристи… Нощувахме точно до площад Piazza Vittorio Emanuele II – приятно местенце с няколко заведения.

Градът е сравнително малък и придвижването пеша е изключително лесно и удобно. Улицата Corso Italia ни води към река Арно, като това е най-добрата търговска улица в Пиза! Множество италиански бутици се редуват със световно известни брандове, като Zara, H&M и много други. За мое щастие, в ранните часове бяха затворени и успяхме да се насладим на пустата улица със спуснати капаци…

Завладени от нетипичната тишина за този участък от града, неусетно стигаме до реката. Арно пресича и другия голям град в Тоскана – Флоренция. Мостът Ponte di Mezzo е идеалното място да преминем на отсрещния бряг! От него се разкрива страхотна гледка към цветните сгради по брега и могат да се видят две забележителни фасади, тези на дворците Palazzo Gambacorti и Palazzo Agostini. Освен тях, повечето сгради са в преобладаващо съвременно строителство, заради тежките последици от бомбардировките над града по време на Втората световна война.

Към центъра на града

На 100-тина метра от моста е позиционирана една малка и сгушена измежду сградите църква –  Chiesa di San Michele in Borgo. Колкото и да е скрита, красивата и фасада привлича погледа на минувачите и не остава незабелязана… Построена е в края на X-ти век, като горната част е съставена от три реда типични Пизански готически лоджии.

Вече сме в началото на най-елегантната част в Пиза – Borgo Stretto. Изобилие от арки обсипва тротоарите на улицата, а под тях се крият скъпи бутици, интересни барове и различни малки магазинчета. Тук се намира и родната къща на Галилео Галилей, точно над Caffè Settimelli.

Още малко от Пиза

До наклонената кула се достига вървейки само направо по улицата, но откланяйки се леко встрани може да се насладите на още няколко не толкова популярни местенца. Първата отбивка е малкият площад Piazza delle Vettovaglie, където често се подвизава импровизиран пазар за плодове и зеленчуци.

Поемаме по Via Domenico Cavalca, за да преминем покрай средновековната кула в сърцето на Пиза – Torre Del Campano. За жалост не е отворена за посещение и не можем да се качим до горе, но си заслужава да се мине покрай нея… Впечатление правят множеството квадратни дупки по фасадата, които са останали от използваното за строителството ѝ дървено секеле. Точно отсреща пък ни очарова една потънала в зеленина тераса…

Следващата ни спирка е сенчестият площад Piazza Dante Alighieri. Намиращ се точно зад университетите, площадът е любимо място на студентите на Пиза. Поради тази причина около него е пълно с кафенета и ресторанти! А няколко големи дървета и красиви палми го превръщат в предпочитано място през летните жеги. Да вметна само, че Пиза се оформя като спокойно академично градче още в началото на 15-ти век, а тукашният университет е основан през далечната 1343 г., като негов възпитаник е самият Галилео Галилей!

Правим лек завой и набързо преминаваме покрай университетската църква  San Frediano, която е дом на множество религиозни движения.

Стигаме до Рицарския площад (Piazza dei Cavalieri)

Тук рицари не видяхме… Но пък се насладихме на един от най-красивите площади на Пиза – Piazza dei Cavalieri. Това е бил политическият център на града през средновековието. Само да ви предупредя, внимавайте с автомобилите, изскачат отвсякъде! На самия площад маркировки няма…

Първосигнално вниманието привлича уникалната фасада на Palazzo della Carovana! Бившият дворец е построен през 16-ти век за седалище на рицарите на Свети Стефан… Това е и причината площадът да е познат като „Рицарски площад“. Днес някогашният палат е дом на основаното от Наполеон висше училище Scuola Normale Superiore.

Следите от рицарите могат да се видят и до днес, като най-отличителен е червеният малтийски кръст, красящ фасадата на посветената на Свети Стефан църква на площада – Chiesa Nazionale di Santo Stefano dei Cavalieri.

Към площада на чудесата

Свиваме по Via Ulisse Dini, която ни връща почти на същото място, където напуснахме Borgo Stretto. Ще се насладим до края на атрактивната улица. Няма как да не щракна някоя от типичните фасади с любимите зелени капаци по прозорците… От всяка подобна снимка се усеща несравнимия дух на Италия…

Точно в края си улицата прави един 90 градусов ляв завой, за да разкрие най-впечатляващото място в Пиза Piazza dei Miracoli! Тук е и любимата ми гледка към наклонената кула… Мда, не е фронтално от най туристическите места, а точно тук… под балконите на местните, виждайки кулата загадъчно в далечината…

Площадът на чудесата – Piazza dei Miracoli

Озоваваме се в задната част на площада, зад Катедралата. Това е мястото, където няма огромни тълпи от туристи и могат да се направят снимки на фона на кулата, без да се чака на опашка. Но пък и гледката не е чак толкова внушителна, колкото отпред. Точно тук е билетният център, откъдето се взимат пропуските за обектите. Повече информация за различните комбинации на посещения, цени и работно време, може да откриете ТУК. Ако искате да се качите на кулата е задължително да си направите резервация предварително!

Освен най-впечатляващите забележителности (катедралата и кулата), намиращият се до крепостната стена площад, може да очарова с още няколко монумента. Kолоната с Lupa capitolina (вълчицата на Рим), статуята на падналия ангел Angelo Caduto и фонтанът Fontana dei Putti са част от тях.

Последно изграденият паметник на площада е гробището Кампосанто (Camposanto). За да се влезе зад стените му се изисква входен билет. Бомбандировките не пропускат и най-емблематичното място на Пиза, а именно този площад и Кампосанто става жертва на огромен пожар в следствие от паднала бомба през 1944 г. Той унищожава голяма част от красивите стенописи… Днес мястото е възстановено и приема посетители, но решихме да пропуснем влизането в него.

Баптистерията Свети Йоан

Целият комплекс е построен върху нестабилни почви и баптистерията също има лек наклон, който е почти незабележим, по-малко от градус! Строителстовто ѝ започва през 1153 г. и продължава 200 г., което остава лек отпечатък върху външните елементи, където личи преход от Романски към Готически стил. Впечатление прави използваните еднакви елементи в Баптистерията, катедралата и кулата. Трите монумента си приличат изключително много във фасадите. Предварително проверих, че  отвътре не е толкова впечатляваща (за разлика от тази във Флоренция) и реших да не влизаме.

Катедралата Успение Богородично

Катедралата Успение Богородично е първата постройка на площада на чудесата! Строежът на Дуомото е започнал през 1064 г, повече от 100 години преди Сиенската катедрала и малко над 200 години преди Санта Мария дел Фиоре във Флоренция! На външен вид трите катедрали са много идентични, като тази в Пиза е считана за образеца на пизано-романския стил в катедралите из централна Италия. Красивите колони във фасадата, разноцветния мрамор по облицовката и множеството декоративни елементи само загатват за красотата, която е скрита зад стените ѝ…

Повечето творби вътре са от периода между 1602 и 1616 г, когато се реставрира по-голямата част от катедралата, заради опостушителен пожар, нанесъл множество щети през 1595 г. Вътре снимането е забранено и посещението се осъществява само до определен участък от пространството.

Наклонената кула в Пиза

Ето я… емблемата на града и най-впечатляващата за туристите забележителност… изящната наклонена кула…! Тълпи от посетители се редят на опашка, за да си правят снимки по поляната пред комплекса. Забелязват се разнородни креативни кадри, как подпират кулата, поставят я на фунийка за сладолед и още множество подобни…

Строежът на кулата стартира през 1173 г., като заради неустойчивия подпочвен слой, започва да потъва още след построяването на първите 3 нива. Отнема около 100-тина години размишления, как да бъде продължено строителството, но нищо не помага и не променя наклона, а дори напротив, той се увеличава! Близо 200 години след старта на изграждането е добавена и горната камбанария, която умишлено не е центрирана, за да може да изправи конструкцията, но… не много успешно.

Интересен факт е, че Галилео Галилей е използвал наклона на кулата, за да хвърли от нея две гюлета и да докаже теорията си, че тела от един и същ материал, но с различна маса, падат с една и съща скорост.

През годините са правени различни опити за коригиране на наклона, но те по-скоро са влошавали положението, отколкото да го подобрят. Положението става толкова сериозно, че през 1990 г. е свикана международна комисия, която да мисли за решение на проблема. Така от 1998 г. започва мащабна спасителна акция за кулата в Пиза, която е на стойност около 25 милиона евро. В продължение на 3 години около кулата има опънати огромни стоманени въжета, които обаче не са основния коригиращ метод, а по-скоро са опасали кулата, за да я предпазят от падане. Основната операция се състои в изтегляне на подпочвени маси от северната част, което дава уникални резултати и само за 5 месеца кулата възвръща позицията си отпреди 110 години, като коригира наклона с цели 12,5 см! В края на процеса резултатът е забележителен – 43 см!

Благодарение на този гениален ход, днес кулата все още е на мястото си и може да бъде посещавана свободно от милиони туристи годишно…

За финал

Няколко часа за разходка в Пиза са едно добро решение при посещение на Тоскана! Ние успяхме да обиколим голяма част от града в ранните часове на деня. Дори ни остана време за кафе и кроасан на Piazza Vittorio Emanuele II, въпреки че на връщане през Corso Italia магазините бяха отворени…