Чувството да наблюдаваш раждането на новия ден на брега, да гледаш как слънцето се появява сякаш от водата, усещайки песъчинките между пръстите на краката си… Страхотно е… особено във Варна! Мда… моя любима Варна! Винаги съм свързвал града с любовта към живота и щастливото безгрижие… Варна има отредено много специално място в сърцето ми… място, което никога няма да се заеме от другиго. Има една неописуема магия в аромата на пуканки, който се рее из центъра, нощните разходи из морската градина, музиката от плажната алея, хилядите усмивки на хората по улиците, сутрешния бриз, красивия изгрев… Магия, която те кара да си влюбен в този град! Кара те да се усмихваш без причина, да си бодър и жизнен дори и след най-тежкия ден, да вдишваш с наслада всеки миг! Затова тази снимка ми е специална… пази спомена по един отминал етап от живота ми. Пази спомена от един град, който носи щастие, безкрайно щастие! И ще си позволя да цитирам един любим автор – Иво Иванов. Той разказва за спомените си от Варна… по своя уникален и неповторим начин: „Но нека започнем с Варна. Тази от детството ми. С морската градина, сенчестите улици и усмихнатите хора. Прелестна и тайнствена, тя ме омагьоса още при първата ни среща с обещания за вечно лято и безгрижни дни. Хвърли рибарска мрежа върху детското ми сърце и ме плени завинаги така, както само тя може. Как ще я забравя тази сирена с коси от свежи водорасли и смях от морска пяна? Кой знае – сигурно се е променила през годините, но в спомените ми тя винаги ще бъде същата прелестна красавица, ухаеща на одеколон от чиста морска сол, разтворен в бриза. Никой не може точно като нея да подслони влюбените двойки по алеите си, да разроши косите им с игривия си вятър и да ги накара да забравят всичко останало под серенадата на чайките. Такава е Варна в наивните спомени на хлапето. Винаги съм вярвал, че и тя ме обича поне толкова, колкото аз нея, защото в сърцето ми тя е единствена по рода си – просто съвършена!“.