Първата ми среща с Верона беше през 2006-а – бях 16-годишен хлапак, част от поредната шумна туристическа група, която автобусът просто „изсипа“ в сърцето на града. Близо две десетилетия по-късно се завърнах, за да открия, че Верона не просто е останала същата, а е станала още по-очарователна! Този път обаче отказахме да гоним задължителните забележителности… Подарихме си Верона на малки глътки – бавно сутрешно кафе със сладкиш, пица на крак край реката, лежерен коктейл с гледка и онзи вълшебен следобеден момент, когато организираните групи си тръгват, площадите притихват, а градът най-сетне сваля маската си, за да разкрие истинското си, магнетично лице.
Къде се намира и как да стигнем
Разположена в западната част на регион Венето, съвсем близо до границата с Ломбардия, Верона служи като естествен кръстопът на основните пътища в Северна Италия. Близостта до езерото Гарда (Пескиера дел Гарда, Сирмионе, Дезенцано дел гарда) и почти равното разстояние до Милано и Венеция я превръщат в перфектната отправна точка за изследване на тази част от страната.
Градът е изключително достъпен, независимо от начина, по който изберете да пътувате. Международното летище „Валерио Катуло“, обслужващо региона, е свързано директно с главната ЖП гара чрез бърза и редовна автобусна линия (Airlink). За тези, които предпочитат релсовия транспорт, гара Verona Porta Nuova е ключов железопътен възел за цяла северна Италия. Но имайте предвид, че е леко отдалечена от центъра – на около 20-тина минути пеша.
Разгледайте опции за коли под наем в Италия
Ако пътувате с кола и нямате осигурено паркомясто от нощувката си, то паркирането във Верона може да бъде предизвикателство, но не е невъзможно. Първоначално бях набелязал Viale Colonnello Galliano, 12 Parking – опция за безплатен паркинг, която винаги звучи изкусително. В крайна сметка обаче заложих на сигурното и избрах Parcheggio Tribunale (до Съда). Този паркинг е изключително удобен, просторен и сигурен, а местоположението му е само на две преки от големите подземни паркинги на Арената. Да добавим също, че е и по-евтин от тях.
Къде да отседнем
По отношение на нощувките, избрахме спокойствието извън градския шум. Спряхме се на малкото вилно селце Lugagnano и къщата за гости Casa Dany Affittacamere – място с отлично съотношение между цена и качество. Запазихме двойна стая със самостоятелна баня, като в къщата се отдават още две стаи и всички те имат обща кухня, малък хол и веранда. В хаоса с пренасяне на багаж, почти заспало дете и кошара в първата вечер, сме пропуснали да снимаме, но всичко е така, както го виждате в Booking.
Разгледайте още места за настаняване във Верона
Лежерно утро във Верона
За Верона си бяхме обещали едно – този ден ще бъде посветен на бавните удоволствия, без задължителни неща за отмятане и без излишно бързане. Оставихме автомобила и се отправихме към сърцето на града, за да попием от сутрешната му енергия.
Пътят ни мина през Giardini Vittorio Emanuele II, точно пред величествената Арена ди Верона. Там вече „акостираха“ първите за деня автобуси, стоварващи нетърпеливи групи туристи. Бързо отместихме поглед на другата страна, към I Portoni della Bra – внушителните арки, които някога са били основният вход към историческия център.
Не изгаряхме от желание да се гмурнем в заливащите района около арената тълпи от туристи и се отправихме към Pasticceria Caffè Wallner. Макар интериорът на сладкарницата да е интересен и приканващ, предпочетохме слънчевите масички отвън. Изборът от витрината на Wallner е впечатляващ – от класически кроасани до традиционни веронски десерти и солени изкушения. Така лежерното ни утро придоби вкус на Пастичото Лечезе (което опитахме за първи път в оригиналната му среда – Лече) и аромат на съвършено капучино!
Кастелвекио, мостът Скалиджеро и римската арка
Все още не бяхме готови да се смесим с човекопотока в центъра, затова продължихме по via Roma към река Адидже. Пътят ни изведе право пред внушителните червени зидове на Castelvecchio – „Старият замък“, който и днес стои като непоклатим пазител на миналото. Построен е през 14-ти век от най-знатната местна фамилия, управлявала града повече от 100 години – Скалиджери.
През 20-ти век крепостта е превърната в музей, в който се помещава основната художествена колекция на Верона. Вътре не влязохме, но дворът му е напълно достъпен и може спокойно да се разходите в него, за да усетите мащаба на средновековната архитектура. Като допълнение към защитната конструкция е изграден и едноименният мост над реката – Ponte di Castelvecchio. Въпреки че е взривен от нацистите през 1945 г., днес той е напълно възстановен в оригиналния си вид. Със своите емблематични назъбени тухлени парапети, мостът предлага една от най-впечатляващите разходки над реката (той е безплатен).
Непосредствено до замъка, в малък парк, се намира Arco dei Gavi. Тази изящна римска структура от 1-ви век е била построена в чест на местния род Гавий и е оцеляла през вековете, за да допълни по уникален начин контраста между античност и средновековие. Гледката от алеята към моста и реката е просто впечатляваща – идеалното място да спрете за момент, преди да продължите към сърцето на Верона.
Връщаме се към Piazza Bra и Arena di Verona
След спокойствието край реката се завърнахме към пулса на града – внушителния Piazza Bra. Тук Верона разкрива един от най-емблематичните си пейзажи – от едната страна са цветните фасади на кафенетата и ресторантите, а от другата – впечатляващите арки и извивки на Арената!
Построена през I век, Arena di Verona е третият по големина амфитеатър в Римската империя. В разцвета си тя е събирала близо 30 000 души – колкото е било и населението на града по онова време. Това е една от най-големите и най-добре запазени амфитеатрални структури в Европа! И докато много подобни съоръжения са се превърнали в тихи паметници, Арената във Верона е все още жива. Две хилядолетия по-късно тя продължава да изпълнява първоначалния си замисъл, като ежегодно е сцена на оперни спектакли, фестивали и концерти, които радват публиката под открито небе.
Тъй като бях влизал при първото си посещение във Верона, а женското съсловие от семейството бе заето в търсене на нова детска шапка (старата остана някъде из улиците на Сирмионе предния ден), погледът ми на задоволство към виещата се опашка пред входа бе напълно оправдан… Ако обаче сте тук за първи път, обезателно си заслужава да влезете! Изкачването до най-горните редове е задължително – не само за да усетите мащаба на това величествено римско творение, но и за да се насладите на една от най-хубавите гледки към покривите на Верона (качвам няколко снимки от дълбокия архив на тогавашната „сапунерка“ с която разполагах).
💡Следобед районът около Арената не е толкова натоварен и може спокойно да се любувате на гледката или да си направите перфектните снимки на най-емблематичния градски фон. Ако стигнете до края на статията, ще ви дам няколко идеи, откъде точно да я снимате / да се снимате 😉
Елегантната via Mazzini и няколко нейни отклонения
Поемаме по най-популярната търговска улица Via Mazzini , която преди обед буквално е една неспирна река от туристи, блуждаещи между лъскави бутици, галерии и магазини на световни брандове. Всички те, в комбинация с полирания мраморен под, ѝ придават изключително елегантен и модерен вид.
На няколко места обаче се възползвах от възможността да се отклоня леко встрани, за да си намеря някое по-фотогенично кътче, далеч от витрините… Едно такова място е ъгълът с Vicolo Scudo di Francia. Там се открива една от онези перфектни италиански гледки – наситено оранжева сграда със зелени дървени капаци на прозорците, а над нея гордо се извисява тухлената камбанария на църквата Chiesa di Santa Maria della Scala. Che bella vista, както биха възкликнали италианците!
Докато се избираше новата шапка, скокнах набързо и до още един впечатляващ отпечатък от римската епоха – Porta dei Borsari. Тази величествена фасада от 1-ви век някога е била сред основите входове към града през древността, разположена на античния път via Postumia. Днес тя стои като портал между епохите – бялата ѝ варовикова структура с фини декоративни елементи контрастира забележително с околните сгради. Най-впечатляващо е да погледнете през нейните арки, които рамкират дългата улица навътре към стария град, в края на която се виждат силуетите на средновековни кули…
Piazza delle Erbe – площадът с хиляди лица
Внезапно лъскавите витрини на Via Mazzini се вливат в онази неподправена шумна енергия на Piazza delle Erbe, която помня още от първото си посещение. Лудницата предиобед е все същата – пъстротата на сергиите, жуженето на тълпата, а дори и прясно нарязаните плодови салати, които и днес изглеждат толкова апетитно от стъклените витрини… Заобиколена от архитектурни съкровища, тази пиаца не е просто „Площад на билките“, както се превежда буквално името ѝ заради вековната пазарна традиция, спазваща се и до днес, а е туптящото сърце на Верона!
Бяхме с нагласата, че следобед ще дойдем отново, но решихме все пак да прекараме малко време и сега, най-вече за да имаме база за съпоставка между двете лица на площада. Ако останете за целия ден в града, несъмнено ще го прекосите поне няколко пъти и няма да е изненада, ако всеки път забелязвате нещо ново, което сте пропуснали досега.
💡По време на Римската империя тук се е разпростирал форумът. В някои заведения около площада дори може да се слезе до подземията, където се виждат останки от древните конструкции.
Основните забележителности на Piazza delle Erbe
Още в началото ще забележите античната колона (Colonna Antica), напомняща за римските отпечатъци из Верона. Към нея през 14-ти век е добавено малко светилище (едикула) с изображенията на Дева Мария и няколко светци. Друг интересен монумент измежду сергиите е Il Capitello (или т.нар. Berlina) – четириколонна структура с пирамидален покрив, датираща от 14-ти век. Едно от основните ѝ предназначения е било за подиум, върху който са били маркирани мерните единици на пазара, но през Средновековието тук са се обявявали и важните укази. Последната ѝ роля, най-интригуваща за туристите, е била на „позорен стълб“ за публично унижение на прегрешилите.
Тук, в центъра на площада, човек се чуди накъде по-напред да се завърти. От едната страна е готическата сграда на някогашното седалище на търговските гилдии (Domus Mercatorum), а от другата – средновековната арка, от която виси огромна китова кост (Arco della Costa). Според някои източници тя може да е дори вкаменелост на ихтиозавър… Едва ли ще ви отнеме много време да разберете, че звукът на течаща вода идва от фонтана „Мадоната на Верона“ (Fontana di Madonna Verona), сглобен в края на 14-ти век от разнородни елементи (включително и такива от римска термална баня).
Няма как да не споменем и 84-метровата кула, извисяваща се над площада – Torre dei Lamberti. До горе не се качихме, но ако решите да го направите, обърнете внимание на двете камбани на върха ѝ. По-голямата е Ренго и се е използвала като призив за отбрана, а малката е Марангона – тя е звучала при пожари. В северния край на площада има още една кула, но значително по-малка – Torre del Gardello. Тя е долепена до изящния бароков дворец Palazzo Maffei, а за да напомня за венецианското минало на града, пред тях се извисява каменна колона със статуята на Свети Марк (Colonna di San Marco).
Ромео и Жулиета – история за любов
Ромео и Жулиета – вечната история за любовта и… неспирния поток от туристи към един балкон! Верона умело използва Шекспировата творба, за да поддържа имиджа си на „град на любовта“ и да превръща обикновени места в истински туристически магнити. Най-яркият пример за това е Casa di Giulietta, която се намира само на крачка от оживения Piazza delle Erbe.
При първото ми посещение преди години това място имаше съвсем друго излъчване – потокът от хора беше значително по-малък и къщата беше лесна за разглеждане. Тогава входният тунел все още беше „жива“ галерия от хиляди любовни послания, бележки и имена, изписани директно върху мазилката или залепени с дъвка. Тази гледка днес е изчезнала заради строгите мерки за опазване на фасадата, а за да стигнете до вътрешния двор, трябва да си проправите път през плътна тълпа, въоръжена с телефони, чакаща за снимка към прословутия балкон. А всъщност къщата е нищо повече от бивша резиденция на местна фамилия, придобита от общината и умело превърната в атракция, а самият балкон е добавен едва през 30-те години на 20 век.
Въпреки че атмосферата на интимност отдавна е отстъпила място на масовия туризъм, ако за първи път стъпвате във Верона, може да опитате да стигнете до бронзовата статуя на Жулиета, чиято дясна гърда е буквално протъркана от желаещи да открият късмета в любовта!
💡Историята за Ромео и Жулиета всъщност заражда истинска война между два италиански града. От Виченца обвиняват Верона в „кражба“ на героите, защото твърдят, че злощастните любовници от творбата на местния писател Луиджи да Порто са първоизточниците на Шекспировите персонажи. За цялата тази интрига обаче ще ви разкажа в статията за Виченца!
Via Cappello и нейните малки изненади
Продължаваме по via Cappello – една от най-важните и красиви пешеходни артерии на Верона. Улицата е истинско удоволствие за окото със своите елегантни пасажи, бутикови магазини и уютни ресторанти с малки масички на открито. Тук атмосферата е една идея по-спокойна, отколкото на самия площад, но историята продължава да дебне от всеки ъгъл.
Най-впечатляващото доказателство за това са останките от Porta Leoni. Гледката на тази частично запазена римска порта, вградена директно в една от средновековните сгради, е впечатляваща. Тя е била част от защитната стена на града и днес ни позволява буквално да надникнем зад съвременните фасади, за да видим основите на древна Верона от 1-ви век.
Няма да ви лъжа, че като фенове на Хари Потър, основната ни цел по тази улица беше Albus Store (Al Buso Rock Store). Още от витрината магазинът те потапя в света на „момчето, което оцеля“ и въпреки че сме посещавали Студиото на Хари Потър в Лондон, декорацията вътре е феноменална! В интериора са съчетани много елементи и детайли, които веднага ни пренесоха в любимия магически свят…
Време за обяд – най-добрата пица в Италия
Когато ми се дояде вкусна пица, в съзнанието ми и до днес първо изплува един конкретен спомен от Верона… След сутрешната разходка напълно умишлено се озовахме близо до реката и моста Ponte delle Navi, за да сме максимално близо до едно местенце за бърз обяд – Wallet Pizza.
Това е изключително малко пространство, буквално го определят като „дупка в стената“, в която едва се събира самата пещ. Но не се подлъгвайте по размерите му – пиците тук са невероятни. Взехме си класическа Маргарита, която през 2023 г. струваше 5 евро (проверка през 2026 г. показва, че цената все още е същата!).
Тъй като вътре няма място за сядане, се позиционирахме на сянка около парапета край моста. Там, под акомпанимента на шумящите води на Адидже и с прекрасна гледка към отсрещния бряг, се насладихме на може би най-добрата пица, която съм ял в Италия!
Лежерно около река Адидже
След като хапнахме, продължаваме нашата разходка по протежението на реката. По пътя се отбиваме на особено очарователния малък площад Piazzetta Pescheria. Но не защото има нещо чак толкова забележително, а заради големия хранителен магазин, какъвто търсихме от сутринта. Причината – забравихме памперсите в колата, но успяхме да спасим положението, без да е необходимо да се връщам до паркинга (ако не знаете, едно от основните задължения на пътуващия баща е да се връща стотици пъти до колата).
Снабдили се с всичко необходимо и вече спокойно любувайки се на силуета на Castel San Pietro по отсрещния бряг, неусетно стигаме до сенчестата площадка Piazza Bra Molinari. Това е мястото, от което според мен се разкрива най-добрата гледка към замъка, римският амфитеатър и терасовидно разположената част на Верона отвъд реката. Гледката е толкова пленяваща, че решаваме да направим още една пауза в Coppa Cafe. За това ви говорех в началото… тези малки моменти на безвремие, с коктейл в ръка и приказна гледка, превърнаха престоя ни във Верона в незабравим!
Към църквите и величието на Скалиджери
Налага се да се отклоним малко от основните туристическите пътеки, за да открием розовеещата фасада на Duomo di Verona. Катедралата на Верона, чието строителство в най-старата част на града е започнало в началото на 12-ти век, е по-скоро цял комплекс от религиозни сгради! Влязохме да видим интериора на основния храм, но ако разполагате с повече време, може да надникнете и в баптистерия San Giovanni in Fonte – там се намира огромен кръщелен купел от 12-ти век, изваян от един-единствен блок мрамор и украсен с осем сцени от Евангелието.
Преминахме през Piazza Santa Anastasia, за да зърнем едноименната църква (Basilica di Sant’ Anastasia) – най-голямата във Верона! Ако решите да влезете, обърнете внимание на двете гърбовати фигури („I Gobbi“), които крепят купелите със светена вода точно до входа. Ще ги познаете по измъчените физиономии, подсказващи за тежестта на мрамора над тях… А според местно поверие, докосването на гърба им носи късмет!
Когато говорим за историята на Верона, няма как да не стане въпрос за благородническата фамилия Скалиджери (споменах ги в началото на статията). Тяхното управление е знаково, а за величието им може да добиете представа от внушителните готически гробници – Arche Scaligere. Саркофазите са пищно украсени, като най-силно впечатление прави този на Кангранде I. На върха му е поставена негова статуя, изобразяваща го яхнал коня си и с копие в ръка. Само гадая, но вероятно са искали да демонстрират властта си дори и след смъртта, издигайки вечните си домове високо над главите на преминаващите… Не пропускайте да влезете и в малкия им фамилен параклис, издигнат в романски стил – Chiesa di Santa Maria Antica.
Скитане из скритите ъгли на Верона и следобедно кафе
Още една неизменна част от очарованието на този град се разкрива, докато се губите из тесните, средновековни улички в сърцето му! Имайки Къщата на Жулиета, трябва да има и Къщата на Ромео – Casa di Romeo. Наподобяваща малък замък, до началото на 14-ти век тя е била дом на семейство Монтеки.
Оглеждайте се за малките детайли, за да не пропуснете някое творение като Gatto con il cuore infranto. Котката с разбитото сърце е очарователно произведение на изкуството от мозайка, скрито долу на ъгъла между Vicolo Santa Cecilia и Corso Sant’Anastasia.
Още една емблематична за разходка улица е Corso Porta Borsari. Модерните бутици по нея се вписват перфектно в запазения средновековен дух. Не липсваха и интересни магазини, откъдето да се снабдите с автентични местни продукти. Привлечени от аромата на прясно изпечени сладкиши, влязохме в Pasticceria De Rossi и след това ни бе трудно да излезем…
Но пък не си взехме никакви печива, защото вече имахме план за тях – Pasticceria Flego. Тази историческа сладкарница разполага с няколко обекта из Верона. Първият, отворил врати през далечната 1972 г., е именно на Corso Porta Borsari, но ние се насочихме към този на Via Stella, защото има приятни маси навън. Асортиментът по витрините им е силно повлиян от френския стил, а в него се забелязва микс от традиционни вкусове и авангардното съвременно сладкарство. Освен перфектния кроасан със сладко от смокини и ароматното капучино, мен лично ме спечели и историята на Марко и Матео, двамата братя Флего, които стоят в момента зад успешното развитие на сладкарницата. Водени от семейните ценности, те изоставят кариерата си в маркетинга и рекламата, за да продължат бизнеса след смъртта на баща им…
Аристократичното сърце на Верона – Piazza dei Signori
А сега ще ви отведа и до аристократичното сърце на Верона – Piazza dei Signori. Прекрасен площад за отдих и наслада, чиито изящни сгради излъчват впечатляващо достолепие. Седнахме за кратко на сянка под арките на Loggia del Consiglio, докато детето бягаше безгрижно из целия площад, следено от строгото изражение и „зоркия“ поглед на статуята на Данте Алигиери, издигаща се в центъра. Масичките на кафенетата, разпръснати по площада, допълват цялостното лежерно настроение и в нашето съзнание това остана като едно от най-приятните места във Верона!
💡Ако се чудите, защо има статуя на именития флорентинец, причината е, че след като е прокуден от Флоренция, Данте се установява именно във Верона през 1301 г. Дори посвещава третата част на „Божествена комедия“ („Рай“) на неговия покровител и споменатия вече виден местен владетел от рода Скалиджери – Кангранде дела Скала.
Дворците около нас, издигнати през различни епохи и в разнородни архитектурни стилове, разказват историята на властта в средновековна и венецианска Верона! Някогашното седалище на местните владетели Palazzo del Podestà, наподобява досущ непревземаем замък и се допълва от намиращия се на отсрещния ъгъл Palazzo del Capitanio – поръчан през 14-ти век от Кансиньорио дела Скала (остава в историята като най-свирепият от рода Скалиджери, защото убива брат си).
Безспорно централна роля е отредена за Palazzo della Ragione, построен през 12-ти век и първоначално приютяващ кметството, а след това става съдебна палата. Не се колебайте да преминете през сводестия му вход, за да се озовете във вътрешния двор, пред готическо стълбище Scala della Ragione, изработено от красив червен мрамор. Тук е мястото, където може да се качите към Torre dei Lamberti.
Следобед Верона диша по-леко
Както може да видите от снимките, площадите на Верона се чувстват значително облекчени следобед, а липсата на туристически тълпи е осезаема! Затова се върнахме отново към Piazza delle Erbe – да му се насладим, както заслужава. Разглеждахме разнообразието от джунджурии по сергиите и обикаляхме около фонтана, хвърляйки поглед към цветните фасади. Съзерцавахме и всичко случващо се, най-вече местните, които започваха да излизат за своята passeggiata… Понякога най-добрият начин да опознаеш един град е именно този – да му позволиш просто да бъде пред очите ти!
Верона отвисоко – панорамата от Castel San Pietro
Сякаш не ни стигаха десертите в този ден, че си оставихме за финал най-впечатляващата гледка към града! Пътят натам преминава през един от старинните градски мостове, преплел в себе си античност и средновековие – Ponte Pietra. След кратко любуване на пейзажите около прохладните речни води, следва трудната част – изкачването към хълма на Castel San Pietro. Стълбите до горе не са нещо кой знае какво, но с малко дете и количка, решихме да си спестим усилията и да използваме фуникуляра – Funicolare di Castel San Pietro (цената му е 3 евро за двупосочен билет). Освен че беше бързо и лесно, бе и доста интересно за малката пътешественичка.
И о… каква гледка се разкрива пред нас! Горе, от терасата на замъка, Верона лежи в краката ни, прегърната нежно от завоите на река Адидже. Основана 4-ти век пр. Хр., станала част от Римската империя, била дори независима република и пленяваща хиляди сърца и до днес чрез съвършената симбиоза от древна история, ренесансова елегантност и неподправено италианско dolce far niente… Това е най-доброто място да изпратите последните слънчеви лъчи за деня и е просто немислимо е да си тръгнете, без да сте го посетили!
За финал – няколко места за идеален фото кадър
Денят ни във Верона беше изпълнен с толкова много емоции и гледки, че времето неусетно изтече. Сякаш всичко започна с Арената и завърши пак с нея. Решихме да не оставаме за вечеря в града, а вместо това си взехме по една вкусна фокача от Focacceria La Figaccia, която хапнахме на терасата в къщата ни, след като малката героиня заспа. Засякохме се с другите наематели, две радушни семейства от Сицилия, които изпълваха кухнята с приятни аромати на прясно приготвена паста. Споделиха, че просто не харесват храната в Северна Италия. И след като сме били в Сицилия, напълно разбираме какво имат предвид!
Преди да сложим точката на статията, бях ви обещал нещо в началото, ако стигнете до края! Ето няколко предложения за местенца, от които да уловите Арената в целия ѝ блясък, особено в следобедните часове, когато е почти безлюдна:
➡️ От Via Tre Marchetti, точно до едноименната тратория – ТУК
➡️ Зад масите на Le Cantine de l’Arena – ТУК
➡️ Запазеното парче от външната стена, изпъкващо пред останалата част – ТУК
