Че имам слабост към залезите… така е… Че ще виждате често постове за залези в блога… ще виждате… Но този е малко по-различен… Да… знам, че за всички така казвам, но то си е така… Всеки си има своята история и магия… А този… хм… сега ще ви разкажа за вълшебството му…
Бе началото на септември и точно пристигах в Прага… Първи ден, първи следобед, дъжд през целия ден… И когато дойде време за залеза… изумителен, неописуем, златен…! Изненада ме… Определено не очаквах нещо толкова красиво да се разкрие пред обектива ми… Притичвах по алеите край Вълтава, бутах се измежду групичките с туристи, бързайки да стигна до Карлов мост… Там… тълпи от хора! И вълшебството на залеза… Цветните нюанси се шириха из хоризонта. Накъдето и да снимаш… се получава добър кадър. Един залез, красива снимка, кратка история… отегчих ли ви? Почти приключвам… но преди да сте напуснали страницата, ми се иска да споделя с вас и друго… Благодарността от привилегията, че съм успял да му се насладя… Всеки път, когато погледна снимката, се сещам за думите на Иво Иванов от „Кривата на щастието“:
“Всеки момент има свое собствено вълшебство, всеки залез – своя красота, и когато те отминат, трябва да сме благодарни, че сме имали привилегията да им се наслаждаваме…”
Моментите идват и си отиват… Бъдете благодарни и им се насладете!
P.S. Скоро ще ви разкажа и повече за Прага… обещавам!
