Час и поливина.. малко над 90 км… точно толкова е разстоянието от София до едно местенце, където може да се изолирате от забързаното ежедневие. Язовир Душанци, в подножието на Стара Планина, разположен на река Тополница. Поех от София към Карлово и след Пирдоп отбих в посока село Душанци. По пътя ще се натъкнете на страхотни гледки, не се колебайте да спрете и да пощракате малко.
Язовир Душанци – красива гледка към Стара Планина
Подминах селото и оставих колата до паркинга преди язовирните стени. От там се тръгва и към вътрешността на язовира. Има добре обозначен път по южните му брегове. При ясно време се виждат склоновете на Стара Планина, а почти през цялата година върховете са обсипани със сняг и гледките са прекрасни. Отличава се с чист планински въздух и е перфектното място за пикник и семеен отдих. Има и изградени пейки с маси и огнища за улеснение на посетителите. Едно страхотно решение да избягаш от големия град и да забравиш за всичко.
Пресичането на планината…
След зареждащата глътка чист въздух, която може да те разтовари и от най-големия стрес и натоварване, реших да посетя и още едно красиво място – водопад Варовитец. Поех към него по пътя от Златица към Етрополе, 49 км – 1 час и 15 мин… Да повторя, 49 км. – 1 час и 15 мин…. Останах малко зашеметен и с невярване… как може да се случи това? Поех с недоверие и точно на изхода на Златица се натъкнах на първата изненада… табела, че пътят е затворен. Хм.. Отбих, спрях и слязох. В съседната къща имаше една възрастна дама, която се грижеше за китната си градинка. Влязох в двора и любезно попитах, дали пътят към Етрополе е отворен. „А.. минава се, минава се…“, бяха красноречивите думи, които ми подействаха доста разколебаващо и сега ми стана ясно, защо 49 км. се минават за 1 час и 15 мин. Щом се минава, тръгвам. Пътят бе страхотен, но за доста кратко време. Малко след старта на изкачването.,пътят свърши т.е. асфалтът… За сметка на това пък се разкри страхотна гледка от високо.
Водопад Варовитец … в цялата си прелест!
Премина изкачването и си помислих, че поне спускането ще е по-приятно. Е, уви… По средата на пътя си течеше една малка рекичка. Максимална скорост – 30 км. в час. След 1 час и 15 мин. стигнах до „Етрополски манастир Св. Троица“. Паркира се пред входа на манастира, а водопадът се намира точно зад него. Изключително достъпен и много величествен. Така мога да опиша притежаващият около 15 метров скок водопад. Водите му се спускат на няколко тераси и създават още по хубава гледка, а шумът им оглася цялата местност. Да не пропусна… може да се мине и под водния пад…
