Есенно изкачване на връх Ком

Изкачването на връх Ком трябваше да бъде един лек есенен планински преход с красиви гледки към берковското поле и съседните върхове… Вместо това се превърна в едно от най-екстремните ми планински изживявания, което се запечата завинаги в съзнанието ми! През лятото на същата година вече бях изкачил Мусала, Кончето и Вихрен (по северната стена), така че значително по-краткият и по-лесен маршрут изобщо не ме притесняваше. Но една ноемврийска снежна буря промени всичко…

Съдържание на статията

Къде се намира и как да стигнем

Връх Ком (2016 м) е най-високият връх на Берковска планина, дял от Западна Стара планина, и се издига южно от град Берковица, превръщайки се в негов местен символ. Също така той е и най-западният български двухилядник в Стара планина – намира се съвсем близо до сръбската граница. Именно от него започва най-известният български планински маршрут Ком – Емине – около 650 км по главното било на Стара планина чак до Черно море.

Най-удобната изходна точка за изкачването му е новата хижа „Ком“ – ТУК. Тя се намира на 15 км от Берковица, като до нея води тясно асфалтово шосе, което не е в перфектно състояние… Особено при лоши метеорологични условия, по него трябва да се движите с повишено внимание! Може да паркирате свободно на поляната пред постройката и да поемете по широкия каменист път към старата хижа.

Първи етап от изкачването – в гората

Преходът до върха можем условно да разделим на два етапа. Първият е по-стръмният и всички източници го описват като по-сложния (за нас не беше, но за това малко по-надолу в статията…). Той отнема около 45 минути и минава покрай старата хижа „Ком“, след което навлиза навътре в иглолистните гори. Участъкът е наистина стръмен – в рамките на само един километър се преодоляват около 250 м денивелация! На моменти дърветата се разтваряха и откриваха гледки към долината, над която се стелеха ниски облаци… А гората, притихнала и леко заснежена, бе страшно мистична… Стволовете на високите ели бяха обрасли с мъх, а земята под тях представляваше зелен килим, на места поръсен със сняг. По нищо не личеше какво ни чака само няколко минути по-късно…

Втори етап от изкачването – по билото

По-трудната част, както ви споменах, че е описван първият етап, ни се видя като разходка в парка в сравнение с това, което предстоеше… Само да вметна, че когато паркирахме до хижата, времето беше слънчево и много приятно за началото на ноември! Затова и не подозирахме какво ни очаква в последния етап по билото на Стара планина. Успяхме да излезем на него едва от третия опит, защото вятърът беше толкова силен, че яростно ни връщаше назад…

А изненадите продължаваха… Вместо гледки към долината и съседните върхове, ни посрещна истинска снежна буря – вятър, сняг и мъгла, които погълнаха всичко наоколо! Поехме все пак надясно, накъдето е пътеката към върха. Вървяхме, държейки се здраво един за друг, и дори не успявахме да се чуем заради силния вятър. Около нас беше навял сняг, а едно подхлъзване можеше да ни запрати някъде надолу по склона… Напред не виждахме нищо на повече от метър. Просто вървяхме…

Няколко пъти бяхме на косъм да се откажем и да се върнем, но се ориентирах по времето, прекарано във вървене, знаейки, че до върха трябва да ни отнеме около 45 минути. И накрая успяхме! От мъглата изплува металната кула с табелата „Ком“, а до нея и каменната плоча с релефния образ на Иван Вазов и издълбани върху нея стихове от стихотворението му „На Ком“:

От тук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.

Мда, каква ирония само… В тях поетът описва безкрайния простор, който се открива пред погледа му от върха, а ние в този момент не виждахме нищо на повече от метър!

За финал

Слизането, за щастие, мина без проблеми и колкото по-надолу се спускахме, толкова по-назад оставаше бурята… Благополучно се върнахме до колата, но с един ценен урок – с планината шега не бива! Дори най-кратките и на пръв поглед лесни маршрути не трябва да се подценяват, защото условията горе могат да се променят за отрицателно време. Така един лек есенен преход се превърна в урок, който няма да забравя…