Ривиерата на Кавала отдавна се е превърнала в успешна алтернатива на Халкидики и предпочитана дестинация за българските туристи. След като дълго време пренебрегвахме района – понеже, да бъда откровен, тази част на Гърция никога не е успявала да ме привлече особено – най-после решихме да му дадем шанс. Преди да се отправим към остров Лимнос, прекарахме два дни около Неа Перамос, Неа Ираклица и прочутия плаж със Син флаг – Амолофи. Завладени от масовия туризъм, тези места отдавна са се превърнали в шумна, пренаселена и предсказуема дестинация… И въпреки това, в началото на сезона все още е сравнително приятно за плаж и разходка привечер край морето!
Къде се намира, как да стигнем и къде да отседнем
Разположени в подножието на планината Пангеон в Североизточна Гърция, Неа Перамос и Неа Ираклица са може би най-популярните крайбрежни курортни селца сред българите. Удобни са и заради близостта си до трите основни гранични пункта с България – „Кулата“, „Илинден“ и „Маказа“ са на разстояние от само 110–130 км. Големите градове около тях са Кавала (само на 20 км) и Солун (на около 140 км), които спокойно могат да се добавят към плана за посещение.
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
Искахме тишина, спокойствие и изолираност, затова решихме да отседнем в Petra Nova Suites – малък комплекс, разположен буквално сред лозята в покрайнините на Неа Перамос. Мястото е само на няколко години, но инвентарът в стаите вече e започнал да се амортизира… Извън тази лека забележка обаче, престоят ни бе по-скоро приятен! Каменната архитектура на сградите се вписва страхотно в обграждащия пейзаж, а усещането да се отпуснеш в края на деня на голямата тераса (в нашия случай малко дворче, понеже бяхме на първия етаж) носи истинско спокойствие. В двора има няколко маслинови дръвчета, всичко е зелено и отлично поддържано. Басейнът също много ни хареса – чист, с плитка детска част и релаксираща панорамна гледка към близките възвишения и безкрайните редове с лозя…
Разгледайте още места за настаняване около Неа Перамос
Плаж Амолофи – син флаг, пясъчни дюни и кристална вода
Основната цел на визитата ни бе да посетим впечатляващия плаж Амолофи с дълга и широка пясъчна ивица, обградена от естествени дюни, създаващи страхотен микс от екзотика и диво усещане. Естествени скали, врязващи се в морето, го разделят на няколко части, като на една от тях са разположени и по-шумните и известни плажни барове. Определено ние търсим друго и затова избрахме да се позиционираме на Blue Beach Bar.
Мястото разполага с огромен паркинг, а тъй като пристигнахме сравнително рано (малко преди 10:00 часа сутринта), успяхме без никакъв проблем да си намерим място на сянка под изградените навеси. По това време плажът все още не бе пренаселен, което ни позволи да се насладим на сутрешното му спокойствие! Концепцията тук е следната (поне през юни 2026-та) – плащаш още на входа 16 евро за комплект от два шезлонга и чадър, като цялата сума след това ти се приспада от сметката в бара за напитки или хапване. Самите чадъри не са прекалено наблъскани един в друг, остава достатъчно място за лично пространство. За тези, които не обичат организираните зони, има и голяма свободна зона.
Убедихме се, че не са пресилени коментарите за пясъка на Амолофи – наистина е прекрасен, фин, златист и мек на допир! Водата е кристално чиста, а в комбинация с плиткото дъно плажът е просто перфектен за деца. Амолофи заслужено е сред най-добрите в Северна Гърция, но логично е и сред най-посещаваните, което превръща пълното уединение в мисия невъзможна…
Неа Ираклица – курортното селце със средиземноморско излъчване
Първата ни вечер в района бе посветена на съседното китно селце Неа Ираклица. Точно около плажа има голям паркинг, където оставихме автомобила срещу такса от 3 евро (ТУК). Макар плажът на селото да не може да се сравни по никакъв начин с Амолофи, ивицата тук също изглеждаше добре поддържана. А въпреки наближаването на залеза и появата на първите оранжеви нюанси по небето, по пясъка все още не липсваха плажуващи, улавящи последните слънчеви лъчи.
Това, което най-много ми хареса, бе живописният залив с амфитеатрално разположените къщи по околния хълм, които му придават онази специфична нотка средиземноморска романтика! Туристическият поток тук е доминиран предимно от българи, но се долавя също румънска, сръбска и македонска реч. Крайбрежната алея плавно отвежда към малкия център на селото и е перфектното място за лежерна разходка през юни. В пиковия сезон предполагам, че е доста по-оживено, но по време на нашето посещение бе сравнително спокойно. Цялата зона около пристанището, където кротко се полюшват десетки лодки и яхти, е изключително приятна вечер, когато леко захладнее, а стотиците светлини от крайбрежието започнат да се отразяват във водата.
За вечеря ни се ядеше месо и предварително си бяхме планирали Γωνίτσα Grill. Масите на заведението са разположени измежду дърветата и точно до детската площадка – стратегическо позициониране, ако пътувате с дете, което има нужда да изразходи малко енергия преди лягане. Поръчахме гирос и сувлаки, които дойдоха за отрицателно време! Порциите бяха огромни и всичко беше много вкусно, но пилешкото сувлаки определено ни стана фаворит – беше толкова крехко, че направо се топеше в устата!
Неа Перамос – по-шумната и оживена съседка
Дори и в началото на сезона, в Неа Перамос е значително по-шумно и динамично, а хаосът с трафика и намирането на паркоместа е осезаем. Селото предлага всичко необходимо – от големи хранителни магазини до безброй заведения и кафенета.
За закуска си бяхме набелязали една прекрасна пекарна – Sklaris. Съдейки по това колко оживена бе, определено не сме открили топлата вода, но мястото си заслужава всяка минута чакане. Хареса ни, че има няколко разположени на самия тротоар масички, където може да седнете и да си хапнете хрупкава бугаца, препълнена с фета сирене, докато сте на крачка от водата и с гледка към малкото островче отсреща. Бяхме толкова пленени от отрупаните със сладки изкушения витрини, че нямахме търпение да се върнем от плажа, за да минем отново и да опитаме и от тях. Десертът им с кадайф, лек крем и настърган шамфъстък беше просто брутален!
Втората ни вечер бе отредена за вечеря и разходка из Неа Перамос. В интерес на истината, трудно успях да отлича някоя опция за хапване сред многото места, но в крайна сметка се спрях на Το Μουράγιο. Ресторантът е позициониран на самия бряг, а правейки предварителна резервация, получихме една от най-добрите маси с гледка към морето и залива. В менюто присъстват класически гръцки предложения, цените са съвсем справедливи, храната беше добра, но от всичко опитано, най-вкусни бяха пържените им тиквички – хрупкави отвън и сочни отвътре.
Пешеходната крайбрежна алея на Неа Перамос е доста по-дълга и много по-натоварена от тази в Неа Ираклица. Тук усещането за класически комерсиален курорт е пълно – всякакви сергии със сувенири, шумни детски атракциони и неизменната лятна глъч. Има и детска площадка, която в пиковите летни часове определено е тясна да побере целия поток от малчугани. В северния край на алеята обаче започва да става една идея по-спокойно и там може да откриете приятни барове, предлагащи опция за освежаващ коктейл на метри от вълните.
За финал
Определено районът на Неа Перамос и Неа Ираклица не е онази дива и автентична Гърция, която може да ви плени с традиционния си дух и уединение… По-скоро тук доминира класическото курортно усещане, като в Неа Ираклица атмосферата е една идея по-уютна и приятна. Въпреки това мястото си заслужава да бъде посетено, най-вече заради страхотния и просторен плаж Амолофи. А ако имате малко повече време, не пропускайте да отскочите и до живописния плаж Врасидас – едно диво кътче, до което ние не успяхме да стигнем този път, но определено остава в списъка ни при следващо идване…
