Открих Пелион докато търсих дестинация в Гърция за няколко дни в края на лятото, която същевременно да не е толкова популярна сред туристите, но пък и да носи този дух на безвремие и лежерност, който така ми допада… И ето как се озовахме на „Мистичната планина на кентаврите“, където границата между реалността и митовете е много тънка, почти незабележима. Според преданията именно тук са разпускали самите гръцки богове, а мъдрият кентавър Хирон е дал последните си напътствия на Ахил, преди младият герой да отплава за Троянската война…
Влюбихме се в Пелион и то не само заради очарователното крайбрежие, което вече ви разкрих в статията Плажовете на Пелион. Това да можеш в един момент да се наслаждаваш на уханието на риба и гръцко кафе край тихите вълни на морето и само след половин час каране по виещите се планински пътища вече да вдишваш хладния въздух на вековните гори, обгърнати в мистика и тишина, е неописуемо!
Повечето села около брега са изключително оживени вечер, с приятни алеи за разходка около водата и малки рибарски пристанища със завързани лодки в тях. Докато тези високо по склоновете са направо друга вселена, със закътаните си каменни площади, скрити под дебелите сенки на вековни чинари. Ще ви разведа из местата, които успяхме да посетим измежду безвремието по плажовете – някои за съвсем кратко, а в други останахме с часове, просто за да се потопим в местния ритъм…
Къде се намира и как да стигнем
Пелион се намира на врязал се в Егейско море полуостров, който в края си се извива към континента, за да образува Пагасетийския залив и да придобие формата на кука. Разстоянието от София е близо 500 км и се изминава за около 6 часа шофиране предимно по магистрали. Следвайки главния път от Солун към Атина, се отбиваме към Волос – оживеният пристанищен град, който се явява „входната врата“ към полуострова.
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
От Волос нататък обаче концепцията за шофиране се променя драстично… Магистралата отстъпва, за да започне същинското приключение! Към селата по склоновете и тези от източната му част водят стръмни и тесни планински пътища, осеяни с остри завои. Километрите до крайната точка в GPS-а може и да са малко, но понякога за изминаването им е необходимо значително повече от очакваното време… Затова… не бързайте! Карайте лежерно и се наслаждавайте на гледките и природата, защото самото шофиране из Пелион е съществена част от магията му.
Разгледайте места за настаняване на Пелион
Афетес (Afetes)
Афетес бързо се превърна в „нашето“ планинско село! Мястото, от което сутрин потегляхме към разнообразието от плажове, а вечер се спускахме за вечеря към по-оживеното западно крайбрежие. Да се позиционираме тук се оказа страхотен стратегически ход, който ни позволи по-лесно да обиколим и опознаем Пелион в пълния му блясък. Къщите на селото са разположени терасовидно по стръмен зелен хълм, разкривайки красива гледка към Пагасетийския залив. Нашето студио – Panorama Studio Afetes, за което вече ви споменах в статията Плажовете на Пелион, също не правеше изключение. Гледката от малкото ни дворче буквално спираше дъха и направи сутрешното кафе пред тази панорама незабравим ритуал.
Понеже бяхме отседнали малко по-далеч от центъра, успяхме да слезем до него чак в последния си ден. И заварихме класическата картина за автентичните планински села на полуострова – уютен площад, скрит под дебелите сенки на вековни чинари, декориран с дървените маси на няколко традиционни таверни. Първите му заселници били македонски овчари, които му дали името Ниау (Niaou), което в превод означава „кошара“. Едва в средата на 20-ти век то е преименувано на Афетес – име, идващо от думата afetiria (начална точка или място на отпътуване). Според гръцката митология, именно на брега под селото (на плажа Ampovos) Язон и Аргонавтите правят първата си кратка спирка след потеглянето от някогашния град Йолк (днешен Волос) и веднага след това отплават с кораба „Арго“ в търсене на Златното руно.
Кала Нера (Kala Nera)
Когато слънцето започне да залязва над залива, оцветявайки небето в драматични нюанси на оранжево и лилаво, Кала Нера оживява по най-приятния възможен начин! Малкото рибарско селище се появява в началото на 20-ти век, разчитайки основно на местната продукция с маслини и сапун. Популярността му започва да расте през 80-те години на миналия век, за да се превърне днес в едно от най-оживените кътчета на полуострова.
Някак си естествено се насочвахме почти всяка вечер към него, за да прекараме приятно време в разходки по дългата алея, която следва извивките на морето. Атмосферата тук е лежерна – масите на традиционните таверни са изнесени буквално върху пясъка, под светлините на малки лампички, а във водата кротко се поклащат рибарски лодки. Приятни кафенета, десетки малки магазинчета и разнообразни детски кътове допълват зоната около брега.
Големият безплатен паркинг на селото бе в близост до стадиона (ТУК), като през първата вечер бяхме единствена кола, но почти запълненото пространство през втората леко ни озадачи… Решихме да последваме човекопотока отиващ към звучащата от стадиона музика. Озовахме се на голямо местно събитие под открито небе със сцена и богата музикална програма. Срещу символичен вход всеки можеше да седне на подредените върху тревата маси, като имаше свободата или да си донесе собствена храна, или да се възползва от предложенията на място. Така, съвсем неочаквано, вечерта ни завърши с много настроение и истински местен колорит!
Местенца за хапване около Кала Нера
Преди да продължим със следващите селища, ще вмъкна няколко места за хапване в района, които си заслужават вниманието. Започваме с най-доброто – Ήρθε κι Έдеσε! Намира се точно до главния път и разполага с удобен паркинг отсреща. Дворът му е изключително приятен, а храната – феноменална. Искаше ни се да опитаме абсолютно всичко от менюто, но нямаше как… Заложихме на гръцка салата, козе сирене със сладко от смокини и местни наденички, които се оказаха едни от най-вкусните, които някога сме яли. Всичко беше перфектно – проста, домашна храна, приготвена страхотно и поднесена на напълно справедливи цени. Определено е задължителна спирка в Пелион!
Следва една от най-популярните таверни в самото село Кала Нера – 1900. Романтичната атмосфера на масите край брега леко се нарушава от факта, че са разположени твърде близо една до друга, а около тях свободно се разхождат кучета и котки. За сметка на това обаче, кухнята им си заслужава. Решихме да пробваме част от морските им предложения (крехък октопод и перфектно изпечена ципура) и останахме изключително доволни. Имайте предвид, че мястото е доста оборотно и е добре да си направите резервация предварително.
За по-бърза и непретенциозна вечеря, отново на метри от водата, седнахме за по гирос в Η αρχή της γεύσης. Хапнахме страхотно приготвено месо в питка на много добри цени – през 2025 г. един гирос струваше 3,80 евро. Бяхме и приятно изненадани, когато накрая получихме комплимент от заведението – мини сладоледи за десерт.
Афисос (Afissos)
Афисос се оказа спирка, на която за съжаление посветихме съвсем малко време – колкото за една разходка в края на деня… Спуснахме се по крайбрежната му алея късно вечерта, когато по улиците се разминавахме само с шепа хора. Селцето е живописно разположено амфитеатрално по стръмния склон, което създава красив визуален контраст с морето, но пък прави паркирането тук истинско предизвикателство дори и в края на сезона…
Както вече ви споменах, според преданията именно тук Аргонавтите са спрели, за да заредят запасите си с прясна вода от извора на площада, преди да продължат към Колхида. Днес Афисос е запазил усещането за рибарско селище, но с лек артистичен нюанс. Докато се разхождате вечер, вниманието ви веднага ще бъде привлечено от красивите каменни къщи, кокетните таверни и малките магазинчета за сувенири, декорирани с традиционни сини амулети и джунджурии. Малко ме е яд, че не успяхме да минем още веднъж през Афисос, защото носи едно автентично и спокойно излъчване…
Аргаласти (Argalasti)
Пътувайки към южния край на Пелион и някои от живописните плажове по източното крайбрежие, често преминавахме през Аргаласти – най-голямото селище в тази част на полуострова и негов административен център. В един от следобедите ни, прибирайки се от цял ден по плажове, се отбихме за кратка разходка. По калдъръмените му улици все още се издигат достолепни неокласически имения и стари къщи, в чиято архитектура дискретно са вплетени византийски елементи.
Първото нещо, което буквално ще прикове погледа ви, още преди да стигнете до сърцето на селото, е камбанарията на църквата „Свети Апостоли“. Висока около 45 метра, тази емблематична структура е построена през 1914 г. от изящен местен мрамор по подобие на тази на „Света Фотини“ в Смирни в Мала Азия.
Само на няколко крачки от храма се намира централният селски площад, добре скрит под дебелите сенки на вековни чинари. Таверните вече подреждаха масите си в очакване на пристигащите от брега туристи, търсещи спасение от жегата в прохладата на планината. И докато чаках женската част да разглежда в умопомрачителни детайли всеки един артикул из магазинчетата за ръчно изработени бижута, аз попаднах в истинска машина на времето… Прекрачвайки прага на семейната бакалия Traditional Grocery Store of Argalasti G. KOYTSIFELIS, човек сякаш се пренася назад в годините! Този уникален магазин пази традициите и предава занаята от поколение на поколение още от далечната 1945 г. Зареден е до тавана с какво ли не, но определено най-привличащи вниманието са разнообразните местни продукти – зехтин, билки, мед, сладка, вино и др. Трудно можеш да си тръгнеш с празни ръце, особено когато собственикът гордо ми показа и неговите лични запаси от ципуро…
Лафкос (Lafkos)
Лафкос е още едно не толкова популярно планинско селце, което ни посрещна с тишина, хладина и усещане за напълно застинало време. Селото е разположено високо в хълмовете, на около 310 м надморска височина и на места се прокрадва красива гледка към Пагасетийския залив под нас. Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че централният му площад е под зеления купол на девет огромни вековни чинара, а из него са подредени дървените маси на местните таверни…
Но тук има нещо различно и може би една от най-интересните исторически забележителности в района – легендарното кафене „Форлида“ (Forlidas)! Официално отворило врати през далечната 1785 г., това е най-старото традиционно гръцко кафене (кафенейо), което работи без прекъсване вече над два века и половина. Отвън старата каменна фасада със сини капаци на прозорците и автентичната изписана табела веднага подсказват, че мястото е истинска институция. През годините тук са отсядали големи гръцки писатели и поети, а днес кафенето все още се стопанисва от същата фамилия – вече седмо поколение. И типично по гръцки… не спазва винаги обявеното си работно време и често е затворено… :D Заслужава си да се отбиете до Лафкос за бърза разходка и да усетите този автентичен дух, който трудно се открива по крайбрежните курорти. А има и голям паркинг (ТУК), което значително улеснява задачата!
Милина (Milina)
Живописно рибарско селище, през което преминахме транзит, но нямаше как да не спрем, макар и за кратко, е Милина. Направихме го рано сутринта, преследвайки съвършения пейзаж, изразяващ лекотата и спокойствието на утрото около брега… По това време на деня морето е гладко като огледало, а в залива кротко се поклащат силуетите на няколкото хвърлили котва лодки на фона на гъстата зеленина по хълмовете. Седим в малкия каменист залив, морето гали краката ни, а ние вдишваме с все сила от свежия пелионски въздух!
Главният път на Милина следва плътно бреговата линия, където е оформена дълга и много приятна за разходка алея. Около нея са подредени няколко таверни и малки магазинчета. Селото е популярна дестинация най-вече заради феноменалните си залези, тъй като е обърнато изцяло на запад, но на нас ни остана малко далеч, за да се върнем отново привечер…
Дамухари (Damouchari)
Ако има място в Пелион, което е чиста дефиниция за гръцко лято, това без съмнение е Дамухари (или Ntamouchari, както ще го срещнете по табелите около пътя)! Този лабиринт от маслинови горички, бутикови вили и скрити занаятчийски магазинчета не прилича на никое друго село в района. Неговото сгушено между скалите естествено пристанище е едно от малкото места по дивото източно крайбрежие, където лодките могат да намерят сигурен естествен пристан, когато Егейско море покаже суровия си характер. Това е привлякло и венецианците в миналото, които построили крепост на хълма отсреща и превърнали селището в стратегическо търговско средище.
Истинският холивудски блясък на Дамухари обаче идва през 2008 г. с няколко незабравими сцени от филма Mamma Mia. Нашата основна цел тук беше да усетим именно този автентичен дух, предаден ни от кинопродукцията, и да хапнем вкусна храна около впечатляващия скалист залив.
Направихме го на терасата на Tavern Grill Uncle Stergios, на сянка под гъстата асма и с феноменална панорамна гледка към тюркоазената вода. Поръчахме няколко прости неща, носещи аромата на лято – хрупкави тиквички, калмари, свежа салата и традиционна разядка от местно сирене, която е сред кулинарните емблеми на Пелион. Качеството, обслужването и цените за подобна популярна локация бяха просто отлични. След като презаредихме, завършихме престоя си с разходка до самия плаж (Damouchari beach), който се крие от другата страна на високия хълм и за който ви разказах подробно в статията Плажовете на Пелион.
Кисос (Kissos)
Добре скрито в гъста гориста местност, Кисос е едно от най-спокойните села в Пелион! На гръцки името му означава „бръшлян“, който тук буквално е погълнал всичко, пълзейки по огромните дървета и старите каменни дувари. Още на влизане има малък паркинг, където е най-добре да се остави колата и да се продължи пеша по калдъръмените улички. Планинските села на полуострова могат да бъдат объркващо еднакви, но лесно ще запомните Кисос – селото с впечатляващо кръгово кръстовище около вековен чинар!
Стръмните му улици се вият около традиционни каменни къщи, но основно животът се развива около главния площад. Там има още една туристическа забележителност – старинната църква „Света Марина“, датираща от 17-и век и прочута с уникалните си дърворезби и стенописи. За съжаление беше затворена и не успяхме да влезем вътре, за да я разгледаме. Но площадът е перфектно място да поемеш дъх в прохладата на планината и да хвърлиш един поглед към искрящото синьо, появило се над короните на дърветата по склона под нас…
Цагарада (Tsagarada)
Измежду многото планински завои, стигаме и до Цагарада – село, разпиляно по склоновете на Пелион… Разделено е на четири отделни махали, значително отдалечени една от друга. Не разполагахме с достатъчно време да ги обиколим всичките, затова се насочихме към малкия паркинг ТУК, за да видим една от най-популярните забележителности на полуострова!
В сърцето на площада Agia Paraskevi се намира прочутият хилядолетен чинар, чиито мащаби са просто нереални… Стволът му е толкова огромен (с диаметър около 14 м), че се е наложило да издигнат специална каменна колона, която да подпира един от натежалите клони, а гигантската му корона хвърля щедра сянка над целия площад. Масичките на кафенетата бяха препълнени с наслаждаващи се на спокойствието хора, а ние открехнахме вратата на едноименната църква, за да надникнем вътре. Прекарахме немалко време и в интересния магазин над площада, ALoiko, където имаше удивителни артикули!
Цагарада е дом и на някои от най-добрите ресторанти в района! Бяхме си набелязали предварително едно традиционно заведение (To Kalyvi), но за съжаление не успяхме да го посетим…
Агия Кириаки (Agia Kyriaki)
Въпреки че за Агия Кириаки отделихме цяла статия, ще го споменем и тук, защото това място така ни завладя с безвремието си, че трудно ще го забравим някога! „Където свършват пътищата на Пелион“… така кръстих статията, защото се намира буквално в края на полуострова, където всичко свършва и започва безкрайното синьо. Една улица… една тиха прегръдка от бели фасади, ухание на море и автентичност, която не е подвластна на модерния свят. Всеки завой те среща с морето, а уханията водят към таверните на пристанището. А там… зехтинът от салатата попиваше в хляба точно така, както и ние попивахме неповторимата атмосфера на Агия Кириаки! Цялата статия с всички кътчета на селото – Агия Кириаки – където свършват пътищата на Пелион.
Макриница (Makrinitsa)
Напълно основателно носеща прозвището „Балкона на Пелион“, Макриница буквално виси над Волос и Пагасетийския залив, разкривайки спиращи дъха панорами още с първите крачки! Селото пленява с автентичната си планинска атмосфера, а стръмните каменни алеи и добре запазената традиционна архитектура го превръщат в истински музей на открито. Намира се само на 15 км от шестия по големина град в Гърция, което го нарежда сред най-популярните дестинации в региона. Но ако дойдете рано сутринта, като нас, ще го имате само за себе си! Над просторния централен площад „Plateia Eirinis“ падаше дебелата сянка на няколко вековни чинара и единствено ропотът на „Безсмъртния фонтан“ се осмеляваше да наруши сутрешната тишина… Цялата статия за селото – Макриница – балконът на Пелион.
За финал
Когато прекосихме полуострова надлъж и шир, успяхме да добием представа защо древните гърци са му отделяли такова внимание. Но някак си, в динамиката на деня, не осъзнавах пълното му въздействие… Едва когато се прибрах отпочинал, с лек загар, напълно възстановен и презареден, разбрах колко значимо усещане е оставил в мен! Всеки път, когато разказвам за него, описвам една версия на Гърция, която е достатъчно оживена, за да бъде интересна, но същевременно не толкова развита, за да привлече масовия туризъм… И да… от Пелион си тръгваш с тихичкото обещание да се върнеш отново!
