До някои места не можеш да стигнеш случайно… трябва да си го планирал, да го желаеш! Агия Кириаки се намира в самия край на полуостров Пелион, където пътищата свършват, за да отстъпят място на безкрайното синьо. А малкото рибарско селище е точно такова, каквото си го представях – една тиха прегръдка от бели фасади, ухание на море и автентичност, която не е подвластна на модерния свят. Тук времето не просто тече бавно, то сякаш е напълно спряло! Вълните мият директно стените на крайбрежните къщи, а между тях и леко клатушкащите се лодки в залива, суетата просто изчезва… Единственото ни задължение тук бе да се наслаждаваме на чаша узо или домашно вино край брега и да попиваме от безвремието!
Къде се намира и как да стигнем
Най-южното село на Пелион се намира в малък залив, сгушено под буйната зеленина на полуострова. Класическият маршрут преминава през планинското селище Трикери, чието пристанище всъщност е Агия Кириаки. Понеже идвахме от един не толкова популярен плаж в близост (Agia Vasso), на нас ни бе по-удобно да пристигнем по новия асфалтов път от юг. Той се извива покрай стръмните отвесни склонове и буквално създава усещането, че караш по ръба на планината… Точно до импровизирания плаж (Agia Kyriaki Beach) има просторен паркинг, където можете спокойно да оставите автомобила си.
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
Разгледайте места за настаняване в Агия Кириаки
Духът на рибарското селище и архитектурната магия
Само с един поглед ще ви стане ясно, че Агия Кириаки няма нищо общо с планинските села на Пелион… А още с първите крачки по единствената му прашна улица сме убедени… попаднали сме точно там, където искахме да бъдем!
Селището е основано в началото на XVII век от рибари и преселници от близкия малък остров Трикери, на които им омръзнало от постоянните пиратски набези и потърсили убежище под скалите на отсрещния полуостров. Те пренесли своите традиции, любов към морето и специфичния си естетически усет. Затова не се учудвайте от тази така магнетична архитектура, която спокойно може да ни пренесе на Цикладите! Но пък характерният пейзаж на Южен Пелион бързо ни напомня къде точно сме…
Тук риболовът не е просто поминък, а начин на живот! Усеща се от рибаря, който току-що се връщаше с лодката си към брега, бабата от третата къща, пържеща риба до прозореца откъм улицата, и местните таверни, прочути с винаги пресния си асортимент. В края на залива се вижда и старата корабостроителница (Karnagio) – една от малкото все още действащи традиционни корабостроителници в Гърция.
Островна леност и разходка без посока
Разходката из Агия Кириаки е потапяне в едно сладко и трудно откриваемо в днешно време безвремие! В едно от малкото непретенциозни селски кафенета масичките са разположени буквално край самия бряг, а около тях се носи зареждащата мелодия от лекото плискане на вълните по многобройните камъчета… Малко след това павираният път се извива нагоре, подарявайки ни страхотна панорамна гледка и идеален фон за снимки!
Тук нямате нужда от карта, защото е напълно невъзможно да се изгубите – всяка пътека, колкото и да се вие (а те почти не се вият), рано или късно ви отвежда обратно до морето. На места се опитвахме да се отделим от брега, но само след няколко крачки стигахме до тихи, задънени дворчета с перфектно поддържани градинки. А почти всеки ъгъл в другата посока водеше към импровизирани малки плажчета, разположени буквално под прозорците на местните къщи…
Около кея – където морето среща вкуса на Южен Пелион
Следвайки настойчивия аромат на прясна риба и морски дарове, лесно откриваме пътя към петте таверни на пристанището – основната забележителност на Агия Кириаки. Повечето от тях се стопанисват от местни семейства и са прочути с винаги пресните си продукти, а безспорната звезда в менютата им е пастата с омар.
Изборът къде да седнем наистина е много труден, но благодарение на предварителното проучване го бях направил още преди да дойдем – Trechantiri. Решението ни бе възнаградено с маса под дебелата сянка на дървото и гледка, обгръщаща целия залив. Докато няколко добре охранени местни котки се умилкваха в краката ни в очакване на своя дял, ние се наслаждавахме на тишината и завладяващото безвремие!
Но… бяхме зверски гладни и почти мигновено изядохме поднесените ни сравнително бързо свежа салата и неустоима тарама… И сега, като погледна снимката, си спомням как сладко си я мажех върху вкусния хляб и допълвах с домат и много лук. Традиционните местни ястия са за да се опитват, но решихме леко да заменим омара със скариди. Така получихме огромна порция спагети със скариди, които бяха превъзходни! И като казвам огромна порция, наистина не преувеличавам – дори след солидното хапване ни остана достатъчно, за да си вземем и за вкъщи.
Обратно към колата
Не ни се ставаше… Искахме да попиваме още и още от атмосферата на Агия Кириаки. Гледахме как хората акостират с лодки, отправяйки се директно към таверните, които започваха вече да се пълнят. Звучният смях и приповдигнатите разговори на весели компании нарушаваха тишината, но повдигайки настроението по онзи специфичен и приятен летен начин.
Оставаше ни само да извървим пътя обратно и да поемем още веднъж от цялата енергия на този бяло-син рай насред нищото. В другия край на селото, точно преди последните стотина метра към колата, седнахме за кратко под едно дърво – ей така, за да погледаме още малко идиличната картина и да се опитаме да запаметим всеки детайл в съзнанието си.
Точно тогава се случи нещо, което придаде допълнителен аромат на посещението ни… аромат на домати и лук! Но не от нашите в салатата – те отдавна бяха изядени. Две баби и двама дядовци (мисля, че говореха на испански), също туристи, седнаха около нашето дърво. Отвориха две кутии с нарязани яркочервени, месести домати и много лук и започнаха вкусничко да си хапват. Гледах ги и си мислех – ето на това му казвам аз истинско гурме… храна за душата!
