Чивита ди Баньореджо / Civita di Bagnoregio

Чивита е едно от тези места, които ни напомнят, че Италия винаги намира как да ни очарова… През последните години градчето се превръща в магнит за туристите. Голяма част от тях бързат да го зърнат, преди да изчезне… Мда… Чивита ди Баньореджо е познат още и като “la città che muore” или  „Умиращият град“!

Къде се намира

Баньореджо се намира в най-северната част на район Лацио, почти до границата с Умбрия. Отдалечен е на около 120 км от столицата Рим и на 180 км от Флоренция. Прекрасен избор за отбивка при пътуване между двата града или за комбинация с обиколка на Тоскана и Умбрия. Всъщност… Баньореджо и Чивита са два различни града, разположени един до друг… Но за това след малко…

Най-добрият начин да стигнете е с автомобил! Директен влак до там няма, но може да го комбинирате с Автобус от Витербо или Орвието. Линиите не са много актуални и часовете са много на рядко… За това препоръчвам автомобил… Може да паркирате в края на Баньореджо, откъдето тръгва пътеката към Чивита – Parking Civita di Bagnoregio. Паркингът е малко скъп… 2 евро на час, но няма особен избор.

Повече за Чивита ди Баньореджо

Чивита съществува от над 2500 години! Това място е останало като наследство от етруските, но днес е застрашено от изчезване… Местното население наброява 10-тина души! Ако не броим колонията от котки, която го обитава… Голяма част от хората се преселват в близките покрайнини, където днес е разположен по-големият от двата града – Баньореджо. Защо ли? Защото Чивита изчезва! Почвите под града се рушат под влиянието на ерозията… Според специалисти, в момента Чивита е 1/3-та от това, което е представлявал градът в миналото… Много сгради са обречени да паднат в обграждащите го пропасти… Многобройни свлачища и голямо земетресение през 17-ти век спомагат този процес да се осъществи още по-бързо и така голяма част от хората търсят спасение в стабилната част – Баньореджо, обособявайки го като по-голям град.

Връзката между двете части се осъществява по висок пешеходен мост, който ни прекарва през „долината на деретата“ (така се нарича местността около Чивита). Мостът е изграден през 1965 г от железобетон, след като германците унищожават предния през Втората световна война. Дължината му е около 366 м и е единственият вариант да се влезе в града! Отскоро общината разрешава на местните жители да минават по него с колела и мотори.

Гледките към скалата

Преди да минем по моста към града е време за малко снимки… Чивита е сред най-фотогеничните места в Италия и е бил декор на множество филми! Перфектната гледка към града се разкрива от изградена площадка над Грота ди Сан Бонавентура (пещера, където е пренощувал Свети Франсиск от Асизи) – ТУК. От тук можете реално да усетите красотата на това място… Приказно е, нали? И като се замислите, че е на път да изчезне…

Следващият поглед към средновековните сгради на скалата се разкрива фронтално, точно преди офиса за билети…  Мда… гледате директно към порта Санта Мария, единствената останала днес от някогашните 5 порти на града… Високата вулканична скала се издига на 520 метра, а обграждащите я пропасти я карат да изглежда още по-митично… Основната част от нея е с морски произход, а горните части са формирани от лава и туф. Изглежда така, сякаш Чивита е в конфликт с природата и eрозията нанася  непредотвратими щети…

Развиване на туризма в Чивита

Последните години мястото става известно с още едно прозвище: „градът, който иска да живее“! През 2013 г започва туристическият му растеж. Започва организацията на множество събития и културни мероприятия. Въвежда се и един маркетингов трик – входна такса за да се посети Чивита. Малко рисковано, но се оказва повече от гениално! Вместо да подейства отблъскващо за посетителите, таксата ги привлича. Щом се плаща за да се види, значи си заслужава… В началото цената е символична – 1,50 евро. През 2015 г става 3 евро, а от 2018 г е 5 евро. През 2009-2010 г. околността е посетена от около 40 000 души… През 2018 г. само Чивита е посетена от 1 милион туристи! Така туризмът подобрява значително живота на местното население – отварят се нови места за нощувка и хранене в Баньореджо, местните данъци са отменени и още куп положителни неща за жителите…

По улиците на Чивита ди Баньореджо

Прекрачвайки древната порта Санта Мария, попадаме в една средновековна идилия с ренесансови отпечатъци. Всичко е толкова автентично… От всеки ъгъл лъха непримиримостта с тежката участ и жаждата за живот на Чивита! Главната улица Via S. Maria del Cassero ни отвежда на централния площад Piazza San Donato… Там е сърцето на града и мястото, където местните да изкоментират тълпите от туристи. Колкото и популярността на Чивита да е благоприятна за тях, така и ще срещнете обратното мнение, че в момента туристите са прекалено много за пределите на малкото градче…

Църквата San Donato е основната забележителност на площада. Построена е в романски стил, а по-късно е реконструирана, за да приеме ренесансовия си облик. Впечатление правят и древните етруски колони… Тук също се намира и Музеят на геологията, разкриващ интересни детайли за района и промяната му.

Друга забележителност е и Антика Чивитас (Antica Civitas) – малък музей, пресъздаващ живота на селяните. Изграден е в пещера от времето на етруските. Няма работно време и възможността да го уцелите отворен си е чист късмет. Ние нямахме такъв… 😀

До края на Чивита ще се натъкнете на няколко пъстри дворчета, украсени с множество саксии стълбища и улици, приключващи над пропастта… А когато къщите свършат… имате възможност да слезете надолу и да се уверите, че те наистина висят над пропастта…

За финал

Чивита ди Баньореджо е перфектната „отбивка“ за всеки турист в региона! Магнетичният облик на мястото привлича и завладява… А разходката из него те отвежда в един живот, който само 10-тина души са останали да живеят… Живот на ръба на скалата… буквално!