Котор / Kotor

Тесни улички, зелени капаци по прозорците, венецианска архитектура, малки кафенета… Звучи ли ви като история за някое красиво място в Италия? Мда… ама е на Балканите! Едно от най-пленителните места по тези земи! Черногорската перла или известен още като „Невестата на Адриатика“… Малкото градче Котор, което ще ви омагьоса с очарованието си!

Как да стигнем до Котор?

Котор е може би най-красивото кътче от черногорското крайбрежие! Да, Будва е най-популярният курорт, но няма магията на Котор… Намира се на по-малко от 90 км от столицата Подгорица, но пътят е доста тежък и труден и се изминава за около 1 час и 30 мин. Ако пътувате от София, препоръчвам ви да използвате маршрута България – Сърбия – Черна гора.

За да се насладите напълно на града са ви необходими поне 4 часа, като може да оставите автомобила си на някой от платените паркинги около портите на стария град (цените са около 1 евро на час).

Първото впечатление от Котор

Първото нещо, което ще привлече вниманието ви, са крепостните стени! Те са навсякъде! Обграждат целия град и се нижат като спирала по отвесните скали на хълма „Свети Йоан“… Общата им дължина е приблизително 5 км! На места височината им достига 20-тина м, а ширината около 10 м… Безспорно са най-значимата забележителност на Котор!

Да се потопим в духа на града

Ще ги оставим за малко настрана и ще започнем с обиколка на стария град! Чарът му се усеща още с прекрачването на някоя от 3-те му порти! Съветът ми е да започнете от централната порта – Морската врата. Впечатление правят изписаните над входа дата и текст – датата на освобождението на Котор от нацистка власт (21.11.1944) и думите на Тито – „Tuđe nećemo, svoje ne damo.“ Или в превод – „Не искаме нищо чуждо, но и няма да дадем това, което ни принадлежи.”.

Чудновати площади…

Вече се намираме на централния площад – Площад на оръжията! Точно така, това е правилното име на площада, колкото и да го четете… Аз лично не съм попадал на друго място с толкова странни имена на площади! Има още – площад на брашното, площад на млякото, площад на салатата и други…

Няма как да не ви направи впечатление венецианският полъх от архитектурата… Зелените капаци на прозорците направо ни пренасят на Апенините! Всъщност, Котор е бил под владение на множество народи, но най-силен отпечатък върху него е оставила Внецианската република и това е видно и днес. Интересен факт е, че е бил и под българско владение, като през 998/999 г е превзет от войските на цар Самуил и влиза в състава на Първото българско царство, чак до неговия край.

На площада на оръжията ще видите още една от забележителностите на града – часовниковата кула от 17-ти век, която е леко наклонена от множеството земетресения по тези земи. А пред нея впечатление прави средновековният монумент или така нареченият „стълб на позора“. От тук най-правилното решение е да се шмугнете из тесните и криволичещи улички и да се изгубите! Честно казано… трудно ще се изгубите, защото разстоянията са много кратки и все ще стигнете до желаното място.

Задължително е да се отбиете до площада на брашното, приютил няколко изящни дворци. Най-красивият със сигурност е ренесансовият дворец Пима, бил дом на най-големите благодетели на града.

Сред най-красивите площади е и Свети Лука! В центъра му е разположена малка църква, датираща от 12-ти век и изградена в типичен византийски стил! Естествено… носи името „Свети Лука“! Много е фотогенична, заедно с надничащия зад нея хълм! В другия край на площада е и сръбската църква Свети Николай, също датираща от 12-ти век.

Отново се лутаме из уличките, за да минем покрай морския музей и музея на котките… Мда, котките… Котор е място, където ще видите много котки! Включително и на голяма част от сувенирите… Превърнали са се в неофициален символ на града. И още нещо прави впечатление, въпреки старинния си вид и архитектура, Котор разполага с множество барове, кафенета и всякакви заведения! Младите хора не липсват, а местата за забавление са много!

Неусетно лабиринтът от тесни улици ни отвежда и до главната църква в града – катедралата Свети Трифон! Кръстена е на светеца, който е считан за пазител на Котор. Построена е през 1166 г., но фасадата и датира от 17-ти век, понеже оригиналната е била разрушена от множеството земетресения… Ако се вгледате внимателно, ще забележите, че едната кула е с 2 м по-ниска от другата!

Множеството запазени паметници на културата нареждат Котор сред защитените обекти на световното наследство на ЮНЕСКО. Разходката из уличките му не е много дълга, но задължително трябва да бъде гарнирана с чаша ароматно кафе на някое от очарователните площадчета…

Поглед отгоре…

Време е за най-впечатляващата част от разходката ни в Котор – изкачването по крепостните стени! Пътеката започва съвсем близо до Северната порта и църквата „Света Мария Коледяте“, където е открита най-старата археологическа находка в Котор – раннохристиянска базилика от 6-ти век.  А между църквата и крепостната стена има приятен парк, където може да си починете за няколко минутки… преди да тръгнете нагоре!

Изкачването продължава 30-тина минути. Първата спирка по маршрута е малката църква Дева Мария на Изцелението. Сгушена в неравностите на хълма, църквата е построена през 16-ти век от оцелелите от чумата жители на Котор.

А малко след нея е и любимото ми място за снимане… От там може да хванете покривите на къщите в стария град, камбанарията на малката църква и красотата на залива… От тук бяха първите снимки, които видях от Котор… Не ми трябваха други кадри, за да започна да си мечтая за момента, в който ще снимам това райско кътче… точно от това място!

Да не забравяме, че финалната ни цел е крепостта, носеща името на хълма – Св. Йоан. Тя датира от 15-ти век, останала от венецианското укрепление на града (заедно със защитните укрепления). Разкриващите от там гледки са шеметни… По целия път сте съпроводени от прекрасна панорама към залива Бока Которска, но от тук го виждаме в цялата му прелест. Самият залив е определян като един от най-красивите морски заливи в Европа и света! Водата е врязана навътре в брега и сякаш директно от нея се издигат високите планини… Наслаждавайки се на гледката, имате чувството, че се намирате в скандинавските страни… из множеството фиорди! Всъщност, Которският залив е известен като най-южният фиорд в Европа! Но колкото и да прилича на фиорд, той представлява погълнат от морето речен каньон…

За финал

Котор е едно от най-приятните изживявания на Балканите! Старинният му вид и красивата природа си заслужават да се видят! Лятото градчето е пълно с туристи… Днес е една от най-атрактивните круизни спирки. Огромните кораби акостират на пристанището по няколко пъти на ден… Моето мнение е, че най-добрият период за посещение е пролетта, преди огромните тълпи от хора… За да можете да му се насладите пълноценно! Да усетите на спокойствие адриатическия полъх, звука от множеството котки и гостоприемството на местните… Балканска идилия с италиански привкус!