Барселона… Много хора се сещат първо за футболния отбор и чак тогава за града… В този трети пост за Каталонската столица ще се разходим до „Храма“ на отбора… Камп Ноу! Ще се пренесем няколко века назад във времето и накрая ще стигнем до една от най-високите точки на града… И така… новата разходка из кварталите на Барселона започва!
Но… преди това… ако сте пропуснали предните постове, може да ги намерите тук:
➡ Кварталите на Барселонa – от Ла Рибера до Торе Агбар
➡ Кварталите на Барселонa – от Ла Саграда Фамилия до Пасеч де Грасия
Камп Ноу
Денят в Барселона вече не започва много рано… Научихме, че хората тук не обичат ранното ставане… И ние така! Отправяме се в късна утрин към синьо-червеното бижу на Барса… Камп Ноу! Най-бързо и лесно се стига с метрото. От центъра на града най-удобна е зелената линия (L3) – с нея няма нужда да се прекачвате! Пътувате до станция Les Corts, като от там до входа на стадиона са 15-тина минути пешеходно разстояние по Travessera de les Corts. Входът на стадиона е само направо, на ъгъла с C. d’Arístides Maillol. Добре е да го знаете… за да не ви се налага да обикаляте един от най-големите стадиони в света…
И така… време е за посещение на Камп Ноу! Турът отново не е никак евтин, около 25 евро (актуални цени и различните турове може да проверите ТУК). При нас опашки нямаше и много бързо успяхме да си вземем билети. Тук не е като туровете на доста други стадиони с включен гайд и определен час… Взимаш билета, влизаш и следваш зададен маршрут, като може да се бавиш където си пожелаеш. С две думи – обикаляш сам… колкото време си искаш.
Първо е музеят
Обиколката започва от музея. Тук се помещават трофеите на един от най-обичаните и подкрепяни клубове в света! Ще видите титлите от испанското първенство, купите на краля, суперкупите на Испания, трофеите от КНК и УЕФА, суперкупите на Европа и естествено… „Ушатите“ или най-престижното футболно отличие – купите на Шампионска лига… Съхраняват се и още много други трофеи, призове и индивидуални награди. Екипите през годините и паметни моменти от историята на отбора изпълват интериора. А когато кажеш, че си българин… хората от музея и стадиона започват да те гледат с един пламък в очите и безкрайно уважение. Предполагам в тях изплуват спомени за българина с буен балкански нрав и безпогрешен ляв крак… Христо Стоичков! А в мен напира една национална гордост, виждайки кътчето на Камата в музея.
Малко започнах да ви разказвам за музея, без да ви въведа в това, какво значи клубът за града… Навсякъде по улиците ще видите деца с червено-сини фланелки, бягащи след футболна топка. Ще видите цветовете на клуба да висят редом до каталонското знаме от балконите. Ще видите изрисувани цветовете и по стени или пък изображения на клубни легенди. Клубът „Барселона“ и градът са едно цяло и туптят в синьо-червен ритъм. Всеки се вълнува от футбол, а връзката на местните с отбора е много силна… Тази връзка и любов се заражда в периода от 1939 до 1975 година. Период, диктуван от режима на Франко… Тогава са забранени каталонските символи и език. Репресиите към града и жителите му са тежки. А единственото място, където може да изразяват идентичността си и да говорят свободно езика си е… Камп Ноу! И мачовете на Барса… А победите над Реал Мадрид… те са се явявали като едно малко надмощие над режима на Франко.
Дълги години Барселона е клуб, който не допуска в него да навлязат големите спонсорски договори. Дори нямат спонсор на фланелките! Но задължения принуждават клуба да промени политиката си… В днешно време е сред най-богатите клубове в света, но… все още разчита на своята школа – Ла Масия. От там са произлезли едни от най-добрите футболисти през последните години.
Отиваме към терена
След музея започва и обиколката на стадиона… Може да се види залата за пресконференции, да се влезе в гостуващата съблекалня, да се мине през тунела към игрището и да се надникне в параклиса, точно преди изхода към терена. Само не може да видите домакинската съблекалня… тя е свещено място!
Ще се разходите по различните нива на стадиона, чак до най-високите етажи, където се настаняват медиите. Величествен е… какъвто е и отборът на Барселона. Не случайно ще срещнете Камп Ноу във всички справочници и информации за града, като една от основните забележителности… А Барселона определено не е място, където да няма какво да се види… Това ни навежда на мисълта, че може би мотото на отбора е много вярно… „Mes que un club’“ (Повече от клуб)
Парк и Дворец Рейал де Педралбес (Parc & Palau Reial de Pedralbes)
Излизайки от стадиона се отправяме на север, към парка и двореца Педралбес (Parc & Palau Reial de Pedralbes). Разстоянието е около 10-15 мин вървене в посока метростанция Palau Reial. Пресичайки булевардa Диагонал (Avinguda Diagonal), вече се намираме в парка! Размерите му не могат да се сравнят с тези на парка Цитадела (Parc de la Ciutadella), но е много красив! Попадате в една гора от високи кедрови дървета, красиви кипариси, бугенвилии, добре подрязани храстчета и естествено… прекрасни изкуствени езерца. Всичко това придава изключителна романтика на парка и той е предпочитано място за разходка на влюбените двойки. Всъщност… някога паркът е бил част от градините на Кралския дворец. Може би и това е причината за великолепието му…
А дворецът… Първоначално е бил имение на Еузеби Гуел, в последствие става място за уединение на краля, седалище на републиканското правителство, вила на Франко, а днес и музей. Тук се помещават музеят на керамиката и музеят на изкуствата. Вътре не влязохме, решихме да се насладим на двореца отвън, около фонтана. Фасадата му е страхотна! Разходете се из цветните лехи около входа и му се насладете пълноценно…
Но… преди да си тръгнете… и тук ще видите отпечатъка на Гауди! Напуснете парка от североизточния му край, към булевард Педралбес (Avenguda de Pedralbes). Там се намира Павильон де ла Финка Гуел (Pavellons de la Finca Guell) – нямам представа дали точно така се пише на български… Това са къщичката на портиера и конюшните от някогашното имение на Гуел, проектирани от Гауди. Сигурен съм, че и сами ще се сетите, стилът му е толкова ярко изразен… А портата от ковано желязо е извита във формата на огнедишащ дракон, застинал в бойна поза…
Манастир де Педралбес (Monestir de Pedralbes)
Поемаме по булеварда Педралбес (Аvenguda de Pedralbes) към Манастира! Разстоянието отново не е голямо, около 10-15 мин нормално ходене. По пътя ще ви направят впечатление красивите жилищни сгради, чиито червени тухли приковават погледа. А манастирът… средновековно кътче на сред изискания Педралбес! За актуални цени на вход и часове за посещение, може да проверите сайта на манастира – ТУК. При нас входът бе 5 евро, сравнително ниска такса на база останалите цени в града…
С влизането в манастира се пренасяте в друга епоха и съвсем различен начин на живот… Основан е през 14 век от кралица Елизенда, като е предназначен за монахините от ордена света Клара. До 1983 г. те живеят в сегашния музей, тогава се преместват в близка съвременна постройка и той отваря врати за посещения. Построен е в стила на каталонската готика.
Може да започнете обиколката от църквата на манастира. След това продължете към помещенията в триетажната галерия. Ще видите множество религиозни артефакти, картини и мебели събрани от монахините. Но най-силно въздействие ще ви направят малките тесни килии, където монахините са изричали своите дневни молитви. Можете да усетите усамотението и лишенията на духовния свят… Да усетите традиционния монашески живот… Ще видите и общите помещения за хранене, дългите маси и големите каменни мивки… Замислете се за общия начин на съществуване, за монашеското битие, което и до днес водят, помещаващи сега съседната сграда…
О, да… и градината! В прекрасната градина ще се натъкнете на множество билки, цветя, палми, кипариси и други. Ако посещавате Барселона в най-горещите му дни, то хубавата сянка на палмовите дървета ще ви се отрази добре. При нас бе толкова мрачно, че нямахме нужда от сянка…
Синият трамвай
От тук поемаме към площад Av. Tibidabo. Вариантите са два – с автобус или пеша… С автобус ще отнеме около 20 – 25 мин, а пеша около 40 мин… Е, отново решихме да се разходим… Пътят преминава през последното присъединило се село към Барселона – Сариа. Би било интересно да се влезе из уличките и да се разгледа, за жалост ние нямахме време… Най-красивото нещо по пътя, бе една църква малко преди площада – Sants Gervasi i Protasi (Mare de Déu de la Bonanova).
И така, озовали се на площада Av. Tibidabo, трябва да се придвижим към станцията на финикуляра… Препоръчвам ви в тази посока да използвате известния Син Трамвай! Да, билетчето струва 5,50 евро в посока, но… имате възможност да усетите духа на старата Барселона! Трамваят се движи по елегантния булевард от 1901 г.! Качете се, настанете се на дървените пейки, вижте интересния му интериор и се насладете на лъкатушкането измежду китните вили по пътя…
Тибидабо
Остава последната крачка към върха Тибидабо… Качваме се на финикуляра и за 10-тина минутки сме горе. Цената на двупосочния билет е около 7,50 евро. Иии вече сме на високия около 610 м връх – Тибидабо! Едно от местата, които разкриват най-красивите гледки над Барселона… Това място е сред любимите на жителите и гостите на града. Увеселителният парк е открит през 1901 г. и функционира и днес. Той е най-старият в Испания! Да, атракционите не са най-привлекателните, но за малките деца със сигурност са интересни. Любопитно е, че за една от атракциите е използван първият самолет летял по маршрута Барселона – Мадрид…
Със сигурност сте виждали на много снимки от града известната църква Саграт Кор (Basilica Templo Expiatorio del Sagrado Corazón de Jesús) със статуята на Исус Христос. Е, имате възможност да я посетите. Самият храм е безплатен, но ако искате да се качите до върха… трябва да платите 2 евро… Заслужава си! Чувството да погледнете хълма отгоре, с лунапарка и всичките хора долу… а още под тях и Барселона… Страхотно е! А и качването е с асансьор… 😉
И този ден си отмина… Искаше ни се да хванем красив залез от хълма, но хванахме единствено тъмни облаци… и тук там проправящото си път измежду тях слънце… Остава да се насладим още малко на гледките във всички посоки… Това остава като едно от любимите ми места в Барселона!
А от тук към центъра – първо с финикуляра и от там с автобус до Av. Tibidabo – номер 196. Спирката е точно до тази на финикуляра. Ако решите да слезате пеша, разстоянието до метростанцията е около 20-тина минути. Този път заложихме на автобуса! А от станцията си хващате новата линия на метрото – L7. Тя ще ви отведе до площад Каталуня…
