Посетих Сплит през пролетта на 2016 г. Беше слънце, жега и можеше да видиш града в пълния му блясък. Сплит е изключително очарователен град, но за него ще ви разкажа друг път, обещавам! Направих много снимки… Слънцето, небето, всичко беше благосклонно към красиви кадри. И този е един от тях.. Страхотната гледка над залива на Сплит.
Символиката на снимката над Сплит …
До скоро си бе просто една красива снимка от всички останали, докато не си четях книгата на Георги Бърдаров – „Аз още броя дните“. В един от абзаците тази снимка просто оживя пред очите ми. Сякаш авторът я беше видял и пишеше по нея.. Останах без думи, всъщност.. имах думи.. неговите думи… за да я опиша: „Ядяха на крак пържена риба с лимон и лук от многобройните улични сергии около пристанището, купуваха си евтино италианско вино и го пиеха, възкачени върху топлите камъни на старата крепостна стена с изглед към омайния залив на Сплит. Нямаха пари – имаха мечти. Тогава дори и не подозираха, че това ще е най-хубавото им време…”
