Повечето туристи пристигат в района около езерото Блед заради огромното разнообразие от възможности за разходка сред природата на близки и по-далечни разстояния. Една от най-популярните атракции несъмнено е ждрелото Винтгар. Река Радовна си проправя път през скалите, а в продължение на 1,6 км се върви буквално над кристално чистите ѝ води…
Къде се намира и как да стигнем
Дефилето Винтгар е само на няколко километра от езерото Блед (5 км) и е разположено в източната част на Национален парк Триглав. Най-бързо и лесно се достига с автомобил! За 10-тина минути се изминава разстоянието от Блед до паркинга на Винтгар. Има служители, които насочват към свободните пространства. При нашето посещение се заплащаше цена от 5 евро за целия ден, като същата такса вече е за 4 часа.
Пешеходният и вело туризмът в тази част на Словения са изключително разпространени и това са два от алтернативните начини за придвижване до ждрелото. Може също да се хване влак за 3 минутно пътуване от гара Блед до гара Подхом и да се повърви още 15 минути до началото на пътеката или да се използва автобус по същия маршрут. Друг вариант е така нареченият „шатъл“, който тръгват от автогарата на Блед и в цената от 20 евро включва двупосочен транспорт и входен билет – ТУК може да научите повече за него.
Повече за ждрелото Винтгар
Винтгар представлява естествена природна забележителност, образувана от спускащата се от връх Триглав река Радовна, проправила си път между двата хълма Хом и Борщ, непосредствено преди да се влее в Сава. Дефилето е открито през 1891 г. и отваря врати само 2 години по-късно, когато са изградени специални мостове и алеи, позволяващи безпроблемния достъп до него.
Началото на пътеката
Отклониха ни да паркираме още на първите паркоместа в Подхом, което наложи да повървим 10-тина минути до входа на пътеката. Тя започва веднага след къщичката за билети, където може да посетите тоалетна, да си вземете сувенир или пък някакъв местен продукт. Цените естествено са сравнително завишени.
Още първият участък очарова с драматизма на речните бързеи! Буйните води се спускат каскадно между обраслите в зеленина брегове… Отделете време за снимки! Отклоних се малко от обособената пътека, за да мога да се доближа максимално до водата и да уловя частица от страхотната гледка, която ни предоставя природата…
Дървените мостове
Танцът на реката продължава и нататък по пътя ни, като редува скоростни участъци, малки водопади и спокойни води. Ту сме в тесни клисури, сякаш двете скали ще се съберат всеки момент, за да препречат пътя ѝ, ту се озоваваме в широки пространства…
А безспорно най-вълнуващата част от дефилето са емблематичните дървени мостове, които постоянно ни прехвърлят от единия на другия бряг. Висяхме буквално над реката, вдишвахме от чистия въздух и се наслаждавахме на шума от буйните ѝ води…
Спокойна разходка
На места дървените мостове отстъпват място на издълбани в скалите пътеки, като почти през цялото време се движим буквално до ледените води. Доста изкушаващо да се гмурнете в тях, особено през летните месеци… Но влизането в реката е забранено, което е напълно разбираемо с оглед високата скорост на водите и достигащата на места дълбочина на дефилето от около 250 м.
В широките басейни, където реката изглежда почти неподвижна, можехме да се любуваме на почти нереалните цветови изменения от тюркоазено към изумрудено зелено… Водата е толкова кристална, че лесно може да видите в нея да плува пъстърва или друг вид риба… А няколко патици ни правиха компания по пътеката!
Последният участък
Разбирате, че сте към края на разходката, когато минете под високия железопътен мост, по който все още минават влакове. Точно там има малка водноелектрическа централа, която много хора бъркат с водопада Шум в края на прехода… Но е необходимо е да се повърви още малко, преди да чуете оглушителния му тътен и да се озовете буквално над него! Бе толкова пълноводен, че стъпвайки на дървения мост над него, повечето хора биваха изкъпвани от хвърчащите капки вода… А при пада се създаваше дъга, която се опитах да уловя в кадър, но е съвсем леко забележима…
Водопадът Шум
Безспорно това е кулминацията в разходката по ждрелото Винтгар! Слизаме надолу към басейна, за да видим водопада в целия му блясък. Със своите 13 м височина, той е най-големият речен водопад в Словения. Виждал съм снимки от него, но на никоя от тях не бе толкова пълноводен, колкото го видяхме ние! Пресякохме реката от другата страна и си намерихме едно страхотно място с фронтална гледка…
Пътят на обратно
Остана ни отново да се насладим на живописното дефиле, преминавайки цялото трасе на обратно. Открихме си нови гледки към красивите участъци и направихме още малко прекрасни кадри. Ждрелото Винтгар е страхотна природна забележителност, която си заслужава да бъде видяна!
:idea: За жалост, това връщане по пътеката вече НЕ е възможно… Дали временно или постоянно (за момента по-скоро второто) са въведени нови рестрикции за посещение, които изкарват обратния трафик по два заобиколни маршрута. Причините са огромният човекопоток и трудното разминаване при двупосочно движение, както и да се намали възможността от зарази. Може да се запознаете с цялата информация и възможностите за стигане обратно до паркинга ТУК.
Полезни съвети за посещение на ждрелото Винтгар
➡ Входна такса и работно време – пътеката НЕ е отворена целогодишно! Обикновено отваря в средата на Април и работи до края на Ноември. Работните часове са различни за съответните месеци. Входната такса през 2019 г., когато го посетихме, бе 5 евро, а сега е 10 евро за възрастен. За актуални работни часове и цени е добре да проверите официалния сайт – ТУК. Желателно е да си закупите билет предварително!
➡ Продължителност на разходката – с бавно темпо трасето се преминава за около 1 час в посока. На нас отиването ни отне около 1 час и 20 минути, най-вече заради много спирки за нагласяне на статив, изчакване на хора и правене на снимки. На връщане го изминахме за 57 минути (както споменах, връщането по същия маршрут вече не е възможно и обиколните отнемат значително повече време).
➡ Как да се подготвите – въпреки отвесните скали, тесните пространства на дефилето и криволичещата река, преходът е изключително лек, предимно равнинен и не представлява никаква трудност, дори и за най-неподготвените! Напълно подходящ е и за семейства с деца. Все пак, за ваше удобство, е добре да си обуете удобни туристически обувки. И задължително връхна дреха, дори и да идвате в разгара на лятото. Ждрелото е почти напълно изолирано от директна слънчева светлина и хладината от реката се усеща значително.
➡ Най-доброто време за посещение – като сезон определено бих препоръчал пролетта. Ние го посетихме в средата на Април и реката бе изключително пълноводна! Предполагам, че това продължава и до края на Май. Октомври също би бил подходящ месец. Като часови диапазон, най-добре е да дойдете рано сутрин, за да избегнете организираните групи и тълпите с туристи. Популярността на Винтгар е голяма, а пътеката не е много широка и при огромен човекопоток може да стане пренаселено. Предварителното онлайн закупуване е нововъведение, което липсваше при нашето посещение и от него се очаква да контролира броя посетители в определените часове.
