Отправяме се към Врачанския балкан… към Божи мост! Този естествено образуван феномен се намира между селата Лиляче и Чирен. Откъдето и да идвате, по-доброто решение е да използвате отбивката по пътя Враца – Чирен. Състоянието на пътя е прилично… в сравнение с този от село Лиляче… След около 500 м. след отбивката за Божи мост, ще видите останките от древна римска крепост – Градище. Там някъде оставете колата.
Тук сякаш времето е спряло… Тишина, спокойствие и красиви селски пейзажи… Само жабешки кряк нарушава идилията… Така се казва и карстовият извор, от който извира минаващата под моста река – Жабокрек. А реката носи името Понор или Лиляшка бара. За жалост пътеката до извора не е добре обособена и стигането до там си е трудно… Върви се около километър срещу течението на реката.
Внушителният Божи мост
Та, след като оставите колата, трябва да минете през крепостта и да слезете по извиващата се надолу пътека. Тя е добре различима и ще се ориентирате лесно. Слизането ще ви отнеме около 10 – 15 минутки. Ще се изненадате от величието на този скален феномен… Размерите му са повече от внушителни. Височината му достига до 20 м, широчината до 25, а дължината до 100-тина м… Заставайки до него се чувствате миниатюрни пред величието на природата. Всъщност, Божи мост се състои от два скални моста. Преди около 120 милиона години, водите на реката са били подземен поток. С течение на времето, ерозията допринася за откриването на галерии на пещера и се образуват различни карстови форми. Днешният облик на мястото започва да се образува преди десетки хиляди години…
Може да се качите на него или да се разходите из двете галериите под моста и да пресечете реката. През сухите месеци тя почти липсва… Аз го посетих през октомври и имаше не малко вода. Растителността около него е много гъста и е трудно да се намери място, откъдето да се обхване от обектива… След няколко буйни храсталака, гъсти клони и треви, успях да намеря една скала, откъдето да го снимам… Заслужаваше си усилието!
