Вероятно още докато четете заглавието Секешфехервар (Székesfehérvár), си мислите: „Как, по дяволите, се произнася това?“. Спокойно, не сте единствени! Въпреки че името му е предизвикателство за чужденците, този град е задължителна спирка за всеки, който иска да усети пулса на унгарската история. Разположен само на час път с влак от Будапеща, Секешфехервар е идеална дестинация за еднодневна разходка, която да разнообрази престоя ви в столицата. Градът заема ключова роля в средновековната история на Унгария, защото в продължение на векове е бил мястото за коронация и погребение на унгарските крале. Въпреки разрушенията през годините, днес той е успял да запази своята старинна атмосфера и да предложи на посетителите си очарователен исторически център, скрит зад трудното си за произнасяне име.
Къде се намира и как да стигнем
Секешфехервар е разположен в централната част на Унгария, в област Фейер, и е деветият по големина град в страната с население от близо 100 000 души. Има отлична транспортна връзка с Будапеща, което го прави изключително удобен за еднодневна екскурзия. Най-лесният и предпочитан начин е железопътният транспорт. Влаковете тръгват често от гара Déli pályaudvar в Будапеща и пътуването трае приблизително около един час. Жп гарата в Секешфехервар се намира на пешеходно разстояние (около 15-20 минути) от историческия център на града.
Разгледайте опции за коли под наем в Унгария
Ако разполагате с автомобил в Унгария, градът е в непосредствена близост до основните пътни артерии в централната част на страната и е много лесно достъпен. Разстоянието от Будапеща (65 км) се изминава за около 45 мин. Паркирането също не е кой знае какво предизвикателство, като ви препоръчвам да се ориентирате към района на автогарата. Има малък паркинг до нея (Parkoló Autóbusz-állomás), който често е пълен. Но се насочихме отсреща, където намерих по-евтина и по-просторна алтернатива между жилищните блокове – Vadex parkoló (8013). Оттам до центъра имате съвсем кратко и приятно разстояние пеша.
Разгледайте места за настаняване в Секешфехервар
Първи стъпки из града
Пътят ни към центъра на Секешфехервар преминаваше през Várfal park – изненадващо добре поддържано зелено пространство, предвид близостта му до автогарата. В сърцето му се издига внушителната Епископска колона (Püspökkút), която всъщност представлява красив, макар и неработещ фонтан.
Преди да се впуснем в изследване на величественото минало на някогашната унгарска столица, имахме нужда от зареждаща доза кофеин! Затова се отбихме в Lipóti Bakery – място, където местните знаят, че винаги могат да открият ароматно капучино и топли, пресни печива.
Докато похапвахме вкусни сладкиши на масичките отвън, един слънчев отблясък от бронзовата статуя отсреща ме заслепяваше на моменти и упорито привличаше погледа ми… Нямаше как да не се присъединя към множеството, потъркало за късмет монумента на леко прегърбената старица, бутаща своята количка към пазарния площад (Kati néni szobor). Фигурата е толкова реалистична, че погледната отдалеч, спокойно можеш да бъде объркана с истински човек. Оказа се, че Кати не е плод на нечие въображение, а е вдъхновена от реалната личност Имрене Молнар Бода Каталин. Дори на преклонните 93 години тя не спирала да продава домашно мляко и заквасена сметана на местните.
Изкачване към Катедралата Свети Стефан
Ободрени и заредени с нови сили, се отправихме към отсрещния ъгъл, където се намират стръмните стъпала на Lépcső utca – най-бързият път към горната част на града. Гледайте добре в краката си, не само докато изкачвате стълбите, но най-вече след това! Сигурен съм, че ще ви впечатлят детайлните улични шахти, стилно гравирани с герба на града или важни исторически мотиви – един от онези малки градски детайли, които издават истинския характер на мястото.
За броени минути стигнахме до основния храм в Секешфехервар – Катедралата „Свети Стефан“ (Szent István-székesegyház). Бароковата сграда, която виждаме днес, датира от 18-ти век и е издигната върху основите на разрушената църква „Свети Петър“ от 13-ти век. Някъде бях прочел, че вътре е съхранена частица от черепа на крал Стефан I, но така и не видяхме подобна реликва и се насладихме единствено на красивите стенописи… Въпреки това, значението на този храм в унгарската история е неоспоримо. Любопитен факт е, че именно тук през 1235 г., по не съвсем изяснени причини, е коронован крал Бела IV, което превръща църквата в една от малкото официални коронационни локации извън основната базилика на Кралство Унгария.
Точно отстрани пък ще зърнете скромния готически параклис „Света Анна“ (Szent Anna-kápolna). Построен в средата на 15-ти век от заможни местни граждани, той е истински оцелял герой – единствената изцяло запазена средновековна сграда в града. По време на османската окупация параклисът е бил превърнат в мюсюлмански молитвен дом, което парадоксално го е спасило от разрухата, застигнала останалата част от тогавашната архитектура на Секешфехервар.
💡В един от вътрешните дворове зад Катедралата се намира Órajáték (Музеят на часовниците), чиито механично фигури оживяват под звуците на музика на всеки 2 часа, започвайки от 10:00 часа. Нещо, което открих при писането на статията и за съжаление ние пропуснахме…
Повече за Секешфехервар – градът на кралете
Земите на днешен Секешфехервар са обитавани още от праисторически времена, но за официална година на основаването му се приема 972 г. Тогава княз Геза (Géza) изгражда от бели камъни своето крепостно селище и му дава латинското име Alba Regia („Царско бяло“). Впоследствие първият унгарски крал (Свети Стефан I) превръща Фехервар в урбанизирано селище, а също и в духовен и политически център на кралството. Така историята му буквално се преплита с корените на унгарската държавност, а кралският му статут е неоспорим! До средата на 16-ти век тук са коронясани 34 крале и са погребани 15 от най-великите владетели на страната.
Тогава обаче славните му дни са прекъснати и градът попада под контрола на османците. Почти всички средновековни сгради и величествената базилика са разрушени, а Секешфехервар губи кралския си блясък за близо 150 години. Едва след освобождението му от Хабсбургите в края на 17-ти век започва мащабното му възраждане. Тогава се добавя и окончанието „Секеш“ (Székes), което го свързва с официалния кралски трон, издигнат тук през Средновековието. Градът буквално се издига от пепелта, като руините от миналото стават основи за новите барокови и класически дворци, които виждаме днес.
Площад Városház tér – имперски блясък и барокова елегантност
Ето ни и в самия център на града – главния площад Városház tér! С аристократичната си елегантност, той ни пренася в епохата на Хабсбургската империя. Заобиколен е от перфектно изглеждащи фасади в пастелни цветове и безспорно е най-яркият пример за мащабното възраждане на града през 18-ти век.
В центъра на площада гордо стои декоративният фонтан от червен мрамор Országalma, познат също и като “Държавната ябълка“. Този монумент съчетава миналото на града и хилядолетната унгарска държавност. Латинският надпис в средата е фрагмент от средновековна харта и насочва към привилегиите, които според преданието Свети Стефан дава на града, а крал Стефан III ги узаконява официално чрез Фехерварския закон от началото на 12-ти век. Отвъд историческата му стойност, тази сферична статуя се вписва перфектно в бароковото обкръжение!
Площадът е заобиколен от емблематични сгради, сред които се отличава величественият Епископски дворец (Püspöki palota). Фасадата му е един от най-красивите примери за неокласицизъм в Унгария, а фактът, че за построяването му са използвани камъни от руините на старата базилика, добавя още един пласт към усещането за приемственост. Точно до него е и масивната, но елегантна сграда на Кметството (Városháza), която завършва облика на този „имперски“ салон под открито небе, излъчващ европейска изтънченост с подчертано австрийско усещане…
Сред руините на коронационната базилика (Romkert)
В непосредствена близост е Градината на руините (Romkert) или най-важното място в Средновековна Унгария, където е биело сърцето на кралството – Базиликата, посветена на Дева Мария! Тъй като теренът тук е неравен и съвсем не е подходящ за детска количка и двугодишно дете, влязох сам. Останах с впечатление, че служителите на входа бяха леко изненадани да видят самостоятелен български турист, но ме посрещнаха любезно и с шеговито настроение.
До 19-ти век се е смятало, че от славното средновековно минало на Секешфехервар не е останала и следа… Тогава обаче, при разкопки, земята разкрива своите тайни – останките на величествената коронационна базилика, гроба на Свети Стефан и на още десетки унгарски крале. Макар на пръв поглед мястото да не изглежда мащабно или визуално зашеметяващо (понеже голяма част от зидовете са под земята или са само маркирани), усещането вътре е за нещо изключително ценно и свещено… Лъха на величие!
През по-голямата част от времето бях напълно сам сред руините, което ми позволи да почувствам тишината на вековете. Естествено, най-въздействащият момент е да застанеш пред саркофага на Свети Стефан – основната реликва на обекта, която напомня, че именно тук са положени основите на унгарската държавност. Гледайки фрагментите и оскъдните останки, е изключително трудно да си представим, каква монументална сграда е била базиликата, където са се провеждали ключовите национални събития, бил е кралският трон, съхранявала се е хазната, държавният архив и кралските символи (корона, скиптър, меч и мантия)…
Разходка по улица „Фо“ – очарование на всеки ъгъл
След потапянето в далечното минало при руините, се върнахме към спокойния градски ритъм на днешния Секешфехервар, отправяйки се по главната пешеходна улица „Фо“ (Fő utca). Тя е истински празник за очите – снимах буквално на всеки ъгъл, пленен от добре поддържаните сгради и перфектно интегрираната зеленина из уличните пространства. По нея ще откриете заведения, галерии, театри, църкви и музеи.
Има една забележителност, която може и да остане скрита от погледа ви, ако не внимавате… На една ъглова стена е изграден внушителен монумент на крал Матиас (Mátyás király-emlékmű). Издигнат в чест на 500-годишнината от смъртта на емблематичния владетел, той е архитектурен детайл, който превръща самата улица в музей на открито.
На съседния ъгъл пък открихме най-приятното място за отдих – очарователно площадче с малък фонтан и статуята на капитан Варкоч (Varkocs György várkapitány szobra). Той е почитан като герой, загинал самоотвержено при защитата на града от османците, а мястото около паметника се оказа доста притегателно за детето, тичащо необезпокоявано под звуците на ромолящата вода.
Продължавайки разходката, стигнахме до една от най-красивите живи декорации в града – Цветния часовник (Virágóra). Всяка година той се засажда с различни свежи цветя, а в земята е вкопан прецизен механизъм, позволяващ му да показва винаги точния час. Зад него има и малък парк, където водата тече в изградени дренажи и се превръща в приятна атракция за най-малките.
Главната улица стига до просторния площад със „Скокливия фонтан“ (Szökőkút) пред емблематичния хотел Mercure. Там може да поседнете на някоя от многото пейки и просто да отдъхнете, попивайки от градската атмосфера на Секешфехервар!
Замъкът Бори – мечтата на един „луд“ скулптор
Отправяме се към покрайнините на града, където откриваме една от най-необичайните постройки в Унгария – Замъка Бори (Bory-vár). Това не е средновековна крепост, а делото на живота на скулптора и архитект Йено Бори, който го изгражда в продължение на 40 лета (между 1923 и 1959 г.) като символ на вечната си любов към своята съпруга Илона. Замъкът е истински архитектурен феномен – той е една от най-големите структури в света, изградени почти изцяло от бетон, в перфектна комбинация от романски, готически и шотландски стилове. Още по-удивително е, че мистър Бори не се водил от конкретни инженерни чертежи, а разчитал основно на своята фантазия, която адаптирал към конкретните дадености на терена…
Разходката из обекта е като пътуване през приказка – тесните извити стълбища в кръглите кули ви отвеждат до високи площадки с панорамни гледки, а поддържаните градини са обсипани с рози и скулптури! Вътрешният двор с аркадите е дом на десетки статуи на унгарски исторически личности, а в залите на замъка можете да разгледате картини и произведения на изкуството на семейство Бори. Тъй като обектът е частен музей, за посещението се заплаща входна такса, но всяка стотинка си струва, за да се поклоните пред търпението и таланта на един човек, превърнал студения бетон в истинско изкуство!
За финал
Секешфехервар се оказа едно от онези места, които те изненадват на всяка крачка! Градът успява да съчетае по един достолепен начин тежестта на своята средновековна история с елегантността на имперския барок и спокойния ритъм на модерния европейски град. Истинско скрито бижу, което е идеална спирка за еднодневно посещение от Будапеща.
