Ден втори… Петра ни измори и днес успяхме да си поспим до към 07:30… Бе време да напуснем хотела в Акаба и да се впуснем във вълнуващото пътешествие из пустинята Вади Рум.
Трябваше да сме там в 09:30 и се бяхме разбрали с шофьора ни да тръгнем към 08:00 часа, за да сме малко по-рано… В типичния си стил, след като предния ден му бяхме платили половината от предварително договорената сума, Махмуд реши да закъснее… около 45 минути. Това все пак ни позволи да се насладим за последно на гледката от терасата, където ясно се виждаше заливът на Акаба и отсрещният израелски град Ейлат.
Къде се намира и как да стигнем
Вади Рум е пустинна долина в югоизточна Йордания, в близост до границата със Саудитска Арабия. Столицата Аман е на цели 320 км (4 часа), но пък разстоянието от туристическия град Акаба е 70 км (1 час), а до скалния град Петра 115 км (по-малко от 2 часа). Именно разположението в близост около главния път между тези два места я превръща в една от най-посещаваните дестинации в страната!
Най-удачно е да тръгнете от Акаба в посока пустинята, като възможностите са няколко – автомобил под наем, такси/шофьор или автобус. Автобус всъщност е силно казано, междуградските линии се обслужват от малки маршрутки, най-често от компанията JETT. Разписанието рядко се спазва, но веднъж или два пъти дневно има транспорт, който може да ви отведе до там. Цената на еднопосочния билета е около 12 JD.
Най-добрият начин си остава автомобил! Ако не разполагате с кола под наем, използвайте местен шофьор или такси. Така може да се разберете предварително и за обратния курс – от Вади Рум към Акаба. Ориентировъчната тарифа е 20-25 JD, като всичко е на договорка.
Пристигане в селото
Първата спирка във Вади Рум е центърът за посетители, който се намира на 20-тина км след отбивката от главния път. Тук е мястото, където се заплаща таксата за посещение – 5 JD на човек. В него може да намерите повече информация, да посетите тоалетна и в краен случай, ако не сте си уредили предварително престоя и заниманията, да си закупите обиколка с джип и нощувки. Важно е да си пазите платения билет през целия престой в долината!
💡 Ако разполагате с Jordan PASS, не е необходимо да заплащате такса за вход във Вади Рум.
Махмуд познаваше почти всички или поне така говореше… Остави ни точно пред „офиса“ на фирмата, която бяхме запазили – Rum Stars. Поканиха ни, настанихме се вътре, изпихме по един чай, разплатихме се, запознахме се с водача ни Юсуф и след малко вече бяхме на каросерията на джипа – стара Тойота, която ми бе доста странно, че ще издържи по неравното трасе… Време е… Потегляме и единствената връзка с цивилизацията остава зад гърба ни…
💡 Съветвам ви да си резервирате предварително нощувка, разходка с джип или пък яздене на камили. Препоръчвам поне една нощувка под звездното небе, заслужава си! Също и целодневна обиколка с джип. Така ще получите водач, с който да успеете да разгледате голяма част от основните туристически места във Вади Рум.
Изворът на Лорънс – Lawrence Spring
Първата атракция е почти веднага след селото, на около 2 км. Това е изворът на Лорънс Арабски. Известен е по този начин, защото тук британският генерал, известен с подвизите си в подкрепа на арабите в битката им срещу османците, спира да пие вода и да се къпе по време на пътуването си из пустинята.
💡 Маркетинговият трик с Лорънс Арабски носи огромна слава на Вади Рум. Има още няколко дестинации, които са кръстени на него. Именно филмът за него е първият, който показва пустинята на света и я поставя на картата на желаните холивудски дестинации. В последствие тя става декор на още множество филми, като Марсианецът, Междузвездни войни, Трансформърс, Прометей и други…
Самият извор е с много по-древна история и е известен с арабското си име „Ain Abu Aineh“. В продължение на множество години, бедуините са посещавали това място, за да изпият глътка чиста вода, понеже това е единственият източник на огромен периметър от разстояние. Изворът се намира в една от най-високите части на планината. Течащата по скалите вода подхранва разнообразната растителност, която е нетипична за местността. Днес има изградена система за доставяне на водата до нивото на земята, за да се превърне обектът в основна точка за водопой на животните.
За туристите остава насладата да се покатерят по камънаците, за да могат да се насладят на страхотната гледка отгоре. Самото изкачване е малко по-трудно, отколкото изглежда, но разкриващият се пейзаж си заслужава…
А сякаш старата Тойота ми бе прочела мислите и реши да се възпротиви на пътуването ни. Няколко групички с бедуини обаче не оставиха един стар джип да проваля бизнеса им…
Навлизаме в пустинята Вади Рум
Чувайки за пустиня, често асоциацията на човек е за безкрайно и скучно лутане из монотонна среда… На други места може и да е така, но не и във Вади Рум! Тук са концентрирани множество скални арки, тесни каньони, стръмни скали и пясъчни дюни. Поради уникалността на релефа и земните форми, както и културното наследство, пустинята е защитена зона и е част от голямото семейство на Юнеско от 2011 г. Има доказателства за човешко обитаване от над 12 000 години. Днес местните жители са бедуините – номадски племена, които владеят района и посрещат туристите.
Гидът ни бе един от тях и не си поплюваше в натискането на газта, докато ние се държахме здраво за каросерията и всячески се опитвахме да избегнем подскачането по импровизираните седалки – стари дървени пейки. Навлязохме навътре в долината и пейзажите започнаха рязко да се променят. Тук вече разбираш, защо наричат мястото „Марс на земята“… Монохроматичните цветови нюанси на повърхността, съставени предимно от червено и оранжево, контрастират перфектно на наситеното синьо небе…
Червената пясъчна дюна – Al Ramal
По мое мнение, това е най-впечатляващото място от всички посетени! Джипът спря в подножието на огромна дюна от яркочервен пясък… Цветът е такъв, заради присъствието в него на частици железен оксид. Един съвет от мен – събувайте обувките и тръгвайте боси нагоре. Пясъкът подкопава стъпките и качването не е много лесно, но е страхотно забавление да бягаш и скачаш по стръмната повърхност. А чувството да усетиш, как фините песъчинки се изнизват между пръстите на краката ти е неописуемо… А играта на сенки между пясъка и слънцето създава изящни форми…
💡 Популярно за дюните е карането на „сандборд“ – като сноуборд в пустинята. Скачате на дъската и се спускате по стръмния пясъчен склон.
Гледката към долината Khor al Ajram
Изкачването до горе се отблагодарява с най-красивата гледка във Вади Рум! Централното разположение на скалата разкрива пейзажи към цялата долина Khor al Ajram. Това е основното кръстовище в пустинята. Просто се чудиш, накъде да гледаш и се опитваш да запаметиш тези прекрасни гледки. А небето реши да ни подари няколко интересни облака, които да допринесат допълнително за драматизма на заобикалящата ни среда…
Каньонът Хазали – Khazali Canyon
Тази забележителност може лесно да бъде пропусната, защото по нищо не личи, че в скалите се крие тесен каньон. Някога това място се е използвало от преминаващите през пустинята търговци и поклонници, за да отдъхнат прикрият от силната жега. По стените му са открити едни от най-добре запазените петроглифи в територията на Вади Рум. Могат да се забележат различни надписи, молитви, рисунки на животни, като някои от тях са на над 2000 г. В началото процепът е много тесен, но навътре малко се разширява. Там се появяват и огромни пространства с вода, което прави преминаването много интересно и екстремно.
Връщайки се към джипа, Юсуф ни разказва за легендата, от която произлиза името на каньона. Крадецът Али се покатерва на една от високите скали до входа, поглежда надолу и без да се замисли… скача! Наметалото му се разстила зад него като парашут и той се приземява невредим. Преследвачите му приемат това за Божие действие и го оставят да живее. Съчетавайки името му и „хаз“, което означава скок, се ражда и названието на този скален процеп… Хазали – скокът на Али. За да е още по-оригинален и въздействащ пред туристите, нашият бедуин изиграва цялата история!
Малкият мост – Raqabat al Wadak
Препускайки из добре обособените от джиповете пътеки, продължаваме да заобикаляме огромни планини. Издигат се в пясъка от нищото, сякаш за да ни напомнят, колко нищожни сме всъщност… Следващата ни спирка не е толкова гигантска, но пък е любимо място за снимки на всички туристи. Тази скална арка се издига само на около 7 м от нивото на земята и наподобява мост.
Изкачването до горе е много лесно, но трябва да изчакате реда си за снимка, понеже често има струпване на хора. За секундите, които имате седейки в центъра на арката, може да хвърлите и един поглед от високо към долината… Не случайно е наречен от местните „Raqabat al Wadak“, което в превод означава приятен поглед. Особено фотогенична е отсрещната скала, със сгушения под нея бедуински лагер…
Време за обяд
Дойде и време да похапнем! Имахме включен обяд и Юсуф ни спря на спокойно и равно място, а докато се радвахме на пасящите камили, той метна на земята една постелка и ни прикани да седнем. Запали огън и ни раздаде порциите за обяд. След малко бе готов и чаят. Честно казано, очаквах малко по-автентичен обяд от консерва с риба тон, портокалов сок и пакетиран десерт. Явно комерсиализацията и огромният туристически поток си оставят своя отпечатък… Но пък бедуинският чай е уникален!
💡 Задължително си носете връхна дреха и кърпа за глава. В зимните месеци температурите в пустинята падат значително, особено след скриване на слънцето. На моменти дори е студено. Слънцезащитните средства също за желателни, понеже вятърът при возенето в джипа може да доведе до неусетни слънчеви изгаряния.
Къщата на Лорънс
Споменах ви вече, че много от местата във Вади Рум са свързани с Лорънс Арабски и това е още едно от тях. Според разказите, това място е използвано от него за спане при престоя си в пустинята. Но историята му датира още от набатейците и е известно сред бедуините, като „малкия дворец“. Всеки може да интерпретира останките от някогашна постройка, както прецени за добре. Аз си харесах определен ъгъл на снимане, в който ги комбинирах с червеникавата скала и ми заприличаха на слонска глава…
По-интересната част на обекта е изкачването по скалата над къщата. Лесно и напълно достъпно за туристите. Горе има множество кули от наредени един върху друг камъни. Някога това е бил методът, с който бедуините са маркирали безопасните пътища в планината и им е служил за ориентир. Днес е популярно средство за туристите да оставят своя отпечатък. А гледката в края на скалата е прекрасна. Огромната долина и населяващите я камили…
Скалната гъба
Този скален феномен е напълно естествен! Превърнал се е в още едно любимо място за снимки и привлича вниманието на туристите с уникалната си форма, приличаща на гъба. В долната част са разположени меки седиментни скали, които са много по-податливи на ерозията от по-твърдите слоеве отгоре. Точно до нея е разположена и интересна плоска скала. Слънцето вече падаше в ниското и оцветяваше околността в ярък жълтеникав цвят…
Каньонът Абу Хашаба – Abu Khashaba
Джипът спря пред още един каньон, но този път Юсуф ни посочи входа, усмихна се и ни каза, че ще ни чака в другия му край… Каньонът носи името на планината, в която се намира. Вътрешността му е почти изцяло от пясък, който е натрупан при пясъчните бури в пустинята. Широк е около 4 метра и е перфектно място да се избяга от горещините през лятото. Разположен е в близост до границата с бялата пустиня и точно затова пясъкът тук не е червеникав. Освен прекрасните скални форми, между скалите е едно от малкото места във Вади Рум, където могат да се видят бавно растящи пустинни дървета.
Мостът Um Frouth
Високият 15 метра мост е изключително внушителен! До върха му се стига след катерене по доста гладка и хлъзгава скала. За бедуините, които са развили от векове перфектната способност да се катерят, е лесно да се качат най-отгоре, но за обикновения турист може и да е малко сложно…
Усещаше се краят на приключението ни, но не и преди кулминацията му… Сенчестите зони се увеличаваха и се усещаше предстоящото значително падане на температурите в момента, в който слънцето се скрие зад огромните канари… Туристите намаляха, но все още се виждаха няколко джипа и разбира се… пасящите камили.
Залез – Al Ghuroub
Юсуф ни отведе до огромна скала със западно изложение и ни остави да си намерим най-доброто място за посрещане на залеза или както арабите го наричат – Al Ghuroub. Трябва да му признаем, че пристигнахме в точния момент. Покатерихме се, нагласихме се и зачакахме…
В далечината по долината под нас се приближаваше силует на мъж и за момент се замислих, дали не е Мат Деймън, но се оказа бедуин от другите джипове, който също бе докарал групичката си до тази скала… Беше събрал малко подпалки, с които си запалиха огън и направиха чай…
Чакането за „златния час“ не бе дълго! Само няколко минутки и небето започна да придобива желаните жълтеникави нюанси… Едно от най-хубавите неща във Вади Рум е след изморителна целодневна обиколка из пустинята, да седите на ръба на някое високо място и да се любувате на спиращия дъха залез… А скалите из долината са като на светлинно шоу, всяка секунда променят цвета си… Изумително е…
Лагерът
Време беше да стигнем и до палатката ни… Както ви споменах вече, изборът ни бе Rum Stars. Целодневна обиколка с джип, обяд, нощувка в двойно бунгало, вечеря и закуска ни струваше 55 JD на човек. Всичко бе уредено предварително, разменихме си няколко имейла и след това вече си комуникирахме в WhatsApp. Денят бе страхотен и се представиха наистина добре в разходката из пустинята, но условията в лагера бяха малко под очакваното. А не съм имал все пак големи очаквания…
Палатките са стандартни за повечето лагери. Изработени са от кози косми и разполагат само с едно прозорче. Отопление няма и наистина бе много студено. Спахме с три одеяла и няколко чифта дрехи и пак умряхме от студ! Чаршафите пък със сигурност не бяха сменени от предни посетители… В банята се очакваше да има топла вода, но тръгна само за 10-тина секунди. След това довърших душа с ледено студена… Другите дори не се осмелиха да се изкъпят. Но разбрах, че през последната година са инвестирали в обновяване на лагера и в момента условията са по-добри.
Време за вечеря – Зарб
Оказа се, че вечерята се е приготвяла в пясъка! Това е ястие от месо и зеленчуци, което се готви бавно в подземна яма – Зарб или така нареченото бедуинско барбекю. Всички гости се събрахме, за да гледаме изваждането му от земята. Беше вкусно и свърши за отрицателно време.
Около огъня и под звездите
Прекарахме остатъка от вечерта около огъня в средата на общата палатка. Помолихме домакините ни за наргиле, което бе най-доброто от престоя ни в Йордания! Заплащаше се естествено, но сумата му бе символична, нещо от рода на около 5-6 JD.
Въпреки огромния наплив от туристи и комерсиализацията на бедуинските лагери, разбрахме че гостоприемството на местните не се е изменило с годините. Друго непроменено е усещането, че принадлежат на пустинята. Те чувстват, че истинският им дом не е място с покрив и легло и често заспиват извън палатките…
Нямаше как да пропуснем и разходка под звездите… Поради липсата на градски светлини, звездите озаряват изключително ярко пустинното небето. Най-красивата нощна гледка, която съм виждал!
Сутрин в пустинята
Докато все още падаше сянка над палатките на лагера, първите слънчеви лъчи вече озариха отсрещните планини. Пустинята се събуждаше! Не може да се пропусне сутрешна разходка сред завладяваща тишина и чист въздух. Вади Рум е магнетично място… по всяко време на деня!
