Словенското крайбрежие може да е дълго едва 43 км, но на този малък участък от Адриатика се крие едно истинско венецианско бижу! Пиран е град, който сякаш е изплувал от приказките – с тесните си калдъръмени улички, характерните оранжеви покриви и тюркоазеното море, което обгръща целия полуостров. Въпреки че се явяваше само като транзитна точка в нашето пътуване, градът бързо ни завладя и много ни се прииска да си бяхме планирали нощувка в него…
Къде се намира и как да стигнем
Пиран е разположен в най-западната точка на Словения, на самия връх на малък полуостров в Триесткия залив. Разстоянието от столицата Любляна е около 120 км (час и половина с кола), а близостта му до границите с Италия и Хърватия го прави перфектна спирка, ако пътувате около Триест (на 37 км) или полуостров Истрия.
Разгледайте опции за коли под наем в Словения
Старият град е почти изцяло пешеходна зона и влизането с автомобил за посетители е силно ограничено и скъпо. За паркиране е най-добре е да се насочите към един от двата основни паркинга – Fornače или Arze. Първият е огромен и се намира в близост до брега, а и разполага с безплатен шатъл до централния площад. Вторият пък е идеален избор, ако искате да започнете опознаването на града отвисоко, както направихме ние.
Разгледайте места за настаняване в Пиран
Крепостните стени – най-добрата панорама към Адриатика
Паркирахме на високо, за да започнем обиколката си с това, което абсолютно не бива да пропускате – разходка по старата градска стена. Първите зидове са строени още през 7-ми век, като след това Венецианците разширяват града и на още два пъти преустройват укрепленията му. Именно останките от третата конструкция, датиращи от 15-ти и 16-ти век и служещи за защита от османските нашествия, днес могат да бъдат посетени на хълма над града.
Кратко изкачване към високите запазени кули и Пиран е пред вас като на длан – уникалният силует на малък полуостров, обграден от безкрайното синьо на морето и покрит с мозайка от оранжеви керемидени покриви! А ако погледнете в „задния двор“ на крепостта, ще откриете нещо неочаквано – градския стадион, разположен буквално в подножието на вековните отбранителни съоръжения… Доста живописно място за футболен мач, нали?
Повече за Пиран
Пиран е едно от най-добре запазените средновековни селища на Адриатическото крайбрежие, като голяма част от днешния му облик е оформена по време на венецианското управление. В продължение на повече от 500 години Венецианската република оставя своя дълбок архитектурен отпечатък – от внушителните укрепителни стени до изящните сгради, които и днес обграждат централните части. По-новата история на града е белязана от различни политически промени. Първоначално той е бил италианска територия, през 1954 г. е присъединен към Югославия, а от 1991 г. остава неизменна част от независима Словения.
За произхода на името му и до днес се водят дебати… Една от най-популярните теории го свързва с гръцката дума „pyrranos“, означаваща „червено“ – препратка към специфичния цвят на камъните в района. Други историци обаче търсят корена в думата „pyros“ (огън), вярвайки, че името произлиза от древните фарове, които някога са осветявали пътя на корабите към пристанището.
Днес Пиран е дом на около 18 000 души, които се прехранват основно с туризъм и риболов. От историческа гледна точка е най-известен с датата 22 февруари 1812 г., когато във водите около него се провежда „Битката на Пиран“. В продължение на пет часа английски и френски кораби водят ожесточен бой в близост до крайбрежието. Това остава единствената морска битка в историята, провела се в териториалните води на днешна Словения!
От камбанарията на „Св. Георги“ до централния площад
Пътят ни надолу от крепостта преминава през катедралата „Св. Георги“ – покровителят на Пиран. Църквата е разположена на хълм точно над морето, а нейната камбанария е мястото, където може да получите най-добрата гледна точка към самия град. Макар да не успяхме да се изкачим по 146-те дървени стъпала до върха, видяното от площадката пред църквата е не по-малко впечатляващо!
Спускането към центъра ни потопи в истинския лабиринт на стария град. Тук уличките са толкова тесни и криволичещи, че на места трудно се разминават двама души – типично за средновековното градоустройство на крайморските селища, целящо защита от вятъра и слънцето. Всяка от тях обаче води към площад „Джузепе Тартини“, кръстен на известния цигулар и композитор, роден именно в Пиран. Освен негова статуя в средата, тук се намира също и къщата му, превърната в музей – Casa Tartini.
Завършихме разходката около крайбрежната алея и малкото пристанище, където десетки лодки се полюшват покрай брега. Тук е и най-оживената част на града, изпълнена с крайбрежни заведения и хора, които просто се наслаждават на гледката към морето. Пиран определено успя да ни спечели с непринудената си атмосфера и въпреки че го посетихме транзитно, ни остави усещането, че някой ден отново ще се върнем.
