Подобно на много други български пътешественици, и ние изпитваме специално вълнение всеки път, когато стане дума за Тасос. Той със сигурност не е най-екзотичното място в Гърция, но бе първият ни досег до онова завладяващо безвремие на лятото в съседната ни страна. Може би точно затова ни е толкова приятно да се връщаме отново и отново – за да открием поредното скрито заливче или някоя малка семейна таверна. И макар лятото тук да е незабравимо, островът е също толкова очарователен и извън активния сезон. Тогава тълпите от туристи намаляват, времето е меко, а спокойствието е навсякъде! В тази статия се опитахме да съберем всичко най-необходимо за едно ползотворно посещение на Тасос… или по-точно почти всичко, оставяйки си вратичка към следващата ни визита там…
Къде се намира и как да стигнем
Тасос е най-северният гръцки остров, а близостта му до България го прави предпочитана морска дестинация за нас. Големите градове в района са Солун (на около 190 км) и Кавала (на едва 30-тина км).
За да стигнете до острова е логично, че трябва да се качите на ферибот, като вариантите са два – от Керамоти или от Кавала. Моят съвет е да изберете Керамоти. Фериботите оттам са на чести интервали (около 30 минути), а пътуването е едва 40 минути. За сравнение, от Кавала има по 4-5 курса дневно, а времето в морето е близо час и половина. Билети предварително не се продават – купуват се от будките на самото пристанище (през април 2026 г. платихме 6 евро за пасажер и 27 евро за автомобил). Актуални часове и цени може да проверите ТУК.
Организацията по качването е бърза и добре стикована, а фериботите на различните компании са големи и в прилично състояние. И един малък съвет – носете си солети! Чайките са толкова свикнали с туристите, че с удоволствие ще съпровождат корабчето по цялото трасе, чакайки своето лакомство.
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
Къде да отседнем
Всяка част на острова може да има своите обосновани доводи за отсядане, но ние заложихме на южната и при двата ни престоя! При първия избрахме Лименария, за да сме по-близо до някои от плажовете, които бяхме набелязали. Тогава отседнахме във Villa Platanos, най-вече заради изгодните цени в края на сезона. Разположена е далеч от главния път и преминаващите автомобили. Самите стаи вътре не са нищо особено, но дворът е страхотен – има си басейн, външно барбекю с навес и е пълен с маслинови дръвчета, които допринасят за спокойната атмосфера.
При второто ни посещение решихме да пробваме другото близко селце Potos, резервирайки стая в Minimalist Suites. Мястото е на съвсем друго ниво и ни очарова още от пръв поглед! Стаите са просторни, вложен е много вкус в обзавеждането и разполагат с всичко необходимо за спокоен престой. Комуникацията с домакините беше супер лесна и бърза, а отношението им приятелско. Бяха ни оставили и много симпатичен комплимент по случай Великден, което беше страхотен жест. А да излезеш сутрин с чаша ароматно кафе на терасата с гледка към маслиновите насаждения е най-доброто начало на деня!
Разгледайте още места за настаняване на Тасос
Островната столица Лименас
Фериботът ни оставя на пристанището в град Лименас, още познат и като град Тасос. Това е столицата на острова и може да се каже, че е пулсиращото сърце на Тасос. При първото ни посещение не му отделихме абсолютно никакво време, но при второто си оставихме няколко часа преди тръгване. Бяха ни напълно достатъчни за приятна разходка и ароматно капучино от Kapheódentro, за което ви споделям в Местенца за хапване на Тасос.
За древните корени на острова разказват множеството археологически обекти, които продължават да се изследват и до днес. Ако решите да ги разучите по-задълбочено, може да посетите Археологическия музей, където се помещават някои от най-впечатляващите находки в Северна Гърция. Древната агора, която е била сърцето на търговския и политически живот, и Античният театър, разположен високо над града с гледка към залива, са още два древни обекта.
Оставихме автомобила на просторния паркинг до пристанището (ТУК) и се отправихме на обиколка из Лименас. Крайбрежната алея, където почти всички кафенета са обърнати към морето, е изключително зареждаща през пролетта. Неусетно стигнахме до старото пристанище, пълно с рибарски лодки и заобиколено от някои типични за острова постройки, като сградата Kalogeriko, която дълго време е била под опеката на манастира Ватопед на полуостров Атон.
Вътрешните улички са малки и тесни, отрупани с магазини за сувенири, местна продукция, таверни и кафенета. Около Великден не бе отворено всичко и безцелната разходка из пешеходните зони бе особено спокойна и приятна.
Малко повече за Тасос
Историята на Тасос е белязана от хилядолетно присъствие на различни цивилизации, като в праисторически времена островът е бил свързан със сушата и в него са открити едни от най-старите мини за охра в Европа. Около 2000 г. пр. н. е. той е гъсто населен от траките, които първи разработват находищата на злато и мрамор, а по-късно тук се установяват финикийци и гръцки колонисти от остров Парос. През вековете островът преминава през ръцете на атиняни, македонци, римляни и византийци, преживява периоди на генуезко и венецианско владение, а от 1479 до 1912 г. е под османска власт, преди окончателно да стане част от съвременна Гърция.
💡По време на Втората световна война, в периода 1941–1944 г., островът е бил под българско административно и военно управление, като част от пределите на България по онова време.
Днес Тасос далеч не разчита само на старата си слава или на туризма. Островът е „живо“ място, където традиционното земеделие все още е основен двигател. Пътувайки по пътищата му, няма как да не забележите безкрайните маслинови горички – тук се произвежда един от най-качествените зехтини в Гърция, а специфичният сорт маслини „Трумба“ (леко сбръчкани и сушени на слънце) е задължителен за всяка трапеза.
Другата голяма гордост на местните е медът. Тасос е прочут със своя боров мед и уникалния вкус на мановия мед, който се събира от гъстите гори във вътрешността. Почти във всяко село или крайпътна будка ще срещнете производители, които предлагат продукцията си – чист зехтин, натурална козметика на основата на маслини и ароматен мед, често комбиниран с ядки. Това е и най-автентичният сувенир, който можете да си отнесете у дома!
Лименария и близкият плаж Металия
Лименария е второто по големина селище на острова, но значително по-спокойно от столицата Лименас. Крайбрежната улица Paraliaki и целият район около брега приканват към дълги и приятни разходки. Лятото е доста оживено, всички заведения работят и се усеща едно приповдигнато и весело настроение, докато през пролетта бяха отворени само около една трета от обектите. Особено зареждащи са летните утрини, когато селото все още се събужда и можеш да попиваш от спокойствието, крачещ почти сам около лодките в пристанището. Повтарям се, но Лименария е перфектен избор да отседнете на Тасос! Още една причина за това са и страхотните таверни, които може да откриете тук (посетените от нас места за хапване може да видите в статията Местенца за хапване на Тасос).
Централният плаж на Лименария не е нещо впечатляващо, но в непосредствена близост се намира едно от най-мистичните места на острова – плажът Металия. Още на хълма, преди да се спуснете към брега, ще видите голям каменен кръг със знаците на зодиака. Това е „Короната на Лименария“ – скулптура, създадена от немски архитект и местни жители като място за медитация и отдих. Самият плаж е много приятен, с хубав пясък и е добре организиран с чадъри и бар. Индустриалните постройки на хълма и множеството скални тунели около брега създават една много необичайна и магнетична енергия на мястото!
💡Над пристанището и плажа Металия се извисява знаковата за целия пейзаж на Лименария сграда – Castle Speidel. Изградена е от немския индустриалец Роберт Шпайдел, който през 1903 г. получава концесия за добив на руда на острова. С отварянето си фабриката привлича работници от вътрешността на острова, които впоследствие се заселват за постоянно в селото. По-късно, по време на българското управление, наподобяващата замък постройка е използвана за нуждите на българската администрация (като казарма).
Потос и малкият залив на плажа Нотос
Другото по-оживено селище на южния бряг е Потос, където в миналото е било пристанището на старата островна столица Теологос. Днес е развиващ се курорт с разнообразие от плажни барове и тесни улички, пълни с магазинчета. Спокойно може да потърсите из тях прочутия боров мед, за който вече ви споменах, както и качествени маслини и зехтин.
Летните вечерни разходки из Потос са съпроводени от шума на оживени разговори, аромати от таверните и специфичната „курортна“ енергия. Извън активния сезон обаче, когато заведенията тепърва се подготвят за сезона, селото изглежда много по-натурално и автентично. Тогава може да се насладите на едни от най-красивите залези край брега, необезпокоявани от тълпите.
При отсядането ни в Потос по Великден, открихме една от най-добрите пекарни на острова, където освен вкусна бугаца, опитахме и един куп сладки изкушения – Tsiknas. Тук е и любимата ни таверна (Klimataria), където с удоволствие ще се връщаме при всяко посещение на Тасос! Повече за тях, както и за други места за хапване, вижте в статията ни Местенца за хапване на Тасос.
Ако централният плаж на Потос ви се стори твърде гъсто населен с подредените под конец разноцветни шезлонги, то само на няколко минути път се крие неговата пълна противоположност – плажът Нотос. Този живописен залив с кристални води е истинско райско кътче, стига да го посетите в ранните часове, когато все още ще можете да си намерите свободно място. Близката скала дава възможност да видите цялата му красота, както и очертанията на намиращия се отсреща полуостров Атон… Но имайте предвид, че пространството за паркиране до главния път е ограничено, а достъпът към плажа е по стръмна пътека!
Рибарското селище Скала Марион
Посетихме Скала Марион (Skala Maries) извън активния сезон и въпреки че бе ранна пролет, селището сякаш все още бе потънало в зимен сън! Работиха само две таверни и един магазин, а по уличките му не срещнахме почти никого, освен неколцина местни жители и няколко групи хора, дошли да хапнат наистина прясна риба. Разходихме се по празната крайбрежна алея, около която амфитеатрално се разпростира рибарското селце. Беше толкова тихо, че се чуваше само звукът от срещата на вълните с безлюдния бряг.
Освен централния плаж, около Скала Марион може да откриете още два красиви плажа – голямата пясъчна ивица на Platanes и живописния залив на Atspas. Те го превръщат в още една желана за отсядане локация на острова.
Псили Амос – любимият ни плаж на Тасос
Най-любимият ни плаж на Тасос е Псили Амос! Има просторен паркинг от другата страна на главния път, разположен сред маслинова горичка, където може да оставите свободно автомобила си. В средата на лятото вероятно е трудно да се намери място, но през септември бе сравнително спокойно. Името на плажа в буквален превод означава „фин пясък“ и това е точно така. Пясъчната ивица е страхотна, а водата е толкова кристална, че виждаш всяко камъче или рибка по дъното. Трябва само да имате предвид, че на места рязко става дълбоко, така че влизайте с едно наум.
Всъщност наблъсканите един в друг шезлонги определено не са по нашия вкус, затова се насочихме към скалите и бар Blue Velvet. Страхотен е! Атмосферата е леко дива, музиката – релаксираща, но не натрапчива, а местата за почивка варират от стандартни шезлонги до хамаци и още куп интересни варианти… Цените са според периода – през септември не плащахме за сетовете, но в разгара на сезона те се заплащат.
Използвахме естествената сянка на боровата горичка и следобедното слънце вече не бе толкова силно, което ни позволи да останем до първите оранжеви цветове по небето… Толкова ни хареса, че го посетихме няколко пъти! Барът е перфектен за мързелив следобед със студена бира и игра на табла с гледка към целия плаж и морето.
Манастирът Архангел Михаил
Няма как да обикаляте южната част на Тасос и да не спрете до най-разпознаваемата му забележителност – манастира „Свети Архангел Михаил“. Освен че е най-големият на острова, той е и място с невероятна история, започнала още през 11-ти век. Разположен е буквално на ръба на високите скали между селищата Потос и Алики, а гледката, която се разкрива към Егейско море и връх Атон в далечината, е пленителна…
Легендата разказва, че самият Архангел Михаил е посочил мястото, където да се изгради храмът, създавайки извор със светена вода в скалите. Това, което го прави толкова специален за вярващите, е съхраняваната тук ценна реликва – част от Светия пирон (Timios Ilos) от разпятието на Исус Христос. Днес манастирът е девически и още с влизането ще ви обгърне спокойствието, царящо из безупречно поддържаните му дворове, пълни с цветя. Може да поседнете на някоя от пейките и просто да погледате морето отвисоко… В ясни дни хоризонтът изглежда безкраен!
Важно е да знаете, че за посещението му има строг дрескод и е затворен в часовете за почивка (обикновено между 14:00 и 16:00 ч.). Ако не сте подготвени, на входа ще ви предложат дълги поли или панталони. Бяхме в манастира на Разпети петък, което допълнително подсили усещането за смирение.
Естественият басейн Гьола
Може би най-сниманото място на острова е скалното образувание Гьола (Giola). До този изваян от природата естествен басейн се стига по прашно разклонение на главния път и ако решите да оставите колата още там, пригответе се за дълго ходене… Може да го съкратите малко, ако слезете с автомобила до платения паркинг най-долу. Освен него и едноименната таверна, които са там от край време, вече има и изграден импровизиран „плажен бар“ с няколко чадъра.
Въпреки трудната циркулация на водата, в края на сезона тя беше изненадващо бистра. Не липсваха и желаещи, които да скачат от високите терасовидни скали в морската лагуна. Дори и да не сте толкова екстремни личности, не пречи да си направите една разходка сред маслинови дръвчета и камънаци, за да зърнете Гьола и безкрайния син хоризонт около него.
Плаж Алики – тюркоазено спокойствие и древни следи
Едно от най-живописните места по източното крайбрежие е заливът Алики. Плажът е прекрасен, с кристално чиста вода, но леко каменисто дъно. Ивицата не е много широка и е добре уредена с барове и таверни, заради което често е препълнена. Ние намерихме пристан в Taverna Leonidas, където хапнахме вкусен обяд с гледка към брега и под звука на морето (посетените от нас места за хапване може да видите в статията Местенца за хапване на Тасос).
Още една допълнителна атракция за плажуващите е виещата се покрай близката борова горичка пътека. Сянката там създава невероятна прохлада, а трасето обикаля цялото малко полуостровче и разкрива съвсем различни гледни точки към крайбрежието. В края си маршрутът отвежда до древни археологически останки от 7-ми век пр. н. е., които напомнят за богатото минало на Тасос. Дори и да не стигнете до там, живописните гледки по пътя са достатъчна причина да си подарите тази кратка разходка.
Най-финият пясък на Тасос е на плаж Парадайс
На Парадайс бийч ще откриете най-финия пясък на целия остров, с мек и кадифен допир! Водата е кристална, а дъното е толкова плитко, че може смело да влизате навътре, докато наблюдавате щъкащите около краката ви рибки. Това го прави перфектен избор за семейства с деца.
Едно от най-красивите неща тук е гледката към отсрещния остров Кинира, която придава на плажа една емблематична и леко екзотична нотка. Заливът е обграден от гъсти зелени гори, създаващи допълнително усещане за изолираност, а скалите в единия му край са идеалното място, от което да обгърнете с поглед цялата ивица.
Въпреки голямата свободна зона, решихме да се позиционираме на единствения плажен бар, но не останахме особено впечатлени… Заведението бе пълно с нахални котки и оси, които не се притесняват от присъствието на хората. През септември беше спокойно и на поносими цени, но имайте предвид, че в разгара на сезона те са значително по-високи. Въпреки това, общото впечатление от плажа остава много позитивно – Парадайс бийч предразполага към пълна релаксация и е точното място, където просто да изключите и да се насладите на тишината и синьото на Егейско море.
Екзотиката на Мраморния плаж
Мраморният плаж (Marble beach) безспорно е най-известната дестинация на Тасос, но пътят до него е леко изпитание. Тясната планинска пътека рязко сменя пейзажа и зелените дървета изведнъж стават снежнобели. Усещането е странно – трудно е да прецениш дали е септември или декември. Тук действащата мраморна кариера е превърната в туристическа атракция, а прелитащите камиони вдигат облаци бял прах, покриващи всичко наоколо.
На паркинга ни посрещнаха няколко магарета, които буквално обграждат колите и чакат „такса спокойствие“ под формата на ябълка или нещо друго за хапване, за да ви оставят да слезете. Всъщност мраморните плажове са два. Пътят минава първо покрай Салиара (Saliara beach) и продължава към Порто Вати (Porto Vathy), където има малко пристанище за товарене на мрамор. Ние се фокусирахме само върху първия (който реално е известен като Мраморния плаж).
Няма как да очаквате безлюден залив, тук почти винаги е пренаселено… Вместо пясък, целият бряг е покрит с малки бели камъчета. Макар да не са най-удобните за вървене, те имат две огромни предимства – не се нагорещяват и създават онзи невероятен тюркоазен цвят на водата, типичен за тропическите острови. Плажният бар предлага базови напитки и храни и както може да се очаква, цените (в заведението и на сетовете) също са значително по-високи от средните за Северна Гърция.
Да кажем, че плажът заслужава да се види, но не е място, което да те накара да се връщаш отново и отново… Имайте едно наум, че на тръгване ще ви е трудно да разпознаете колата си под дебелия слой бял прах. Доста прозорливо някой е направил автомивка още в началото на главния път…
Теологос – планинското сърце на острова
Когато оставите крайбрежието зад гърба си и поемете към вътрешността, пейзажът рязко се променя. Теологос ни посрещна с мрачно време и леки превалявания, които само подчертаха суровия, планински дух на някогашната островна столица. Вместо да бързаме по улиците, решихме да изчакаме дъжда да премине в местното Caffe Rafaila. Зачудихме се дали работи, тъй като вътре имаше само неколцина местни жители, но след радушната им подкана да влезем, се настанихме удобно. Домакините ни посрещнаха повече от гостоприемно, а към ароматния ни чай от планински билки получихме и домашен мед от Тасос.
Щом облаците се разсеяха, продължихме из калдъръмените селски улички. От 1979 г. Теологос е обявен за културна столица на Тасос и това води до приемането на установени стандарти за запазването на отличителната му каменна архитектура. Местните църкви („Света Параскева“ и „Свети Димитриос“) и Фолклорният музей са основните културни паметници тук.
А планинските гледки, които се разкриват на отделни места измежду къщите, са величествени! Контрастът между масивните склонове на Ипсарио и сивите каменни покриви създава едно различно усещане за Тасос – тук морето е само далечен спомен, а господства планината. Ако имате късмет с времето, не пропускайте да потърсите пътеките към близките водопади, за една зареждаща и прохладна през лятото разходка.
Скритият в облаците Кастро
Стръмен, но сравнително добре поддържан път ни отвежда до планинското село Кастро. Разположено на близо 500 метра надморска височина в самото сърце на острова, то получава името си (от гръцки – крепост/замък) от построената през 13-ти век късновизантийска крепост, по-късно развита и допълнена от генуезците.
Кастро е почти „село-призрак“ – в началото на 20-ти век остава обезлюдено за десетилетия, но днес се забелязват някои постоянно живущи, както и реновирани къщи, служещи за летни резиденции. Оставихме колата на входа му и тръгнахме по тихите алеи, виещи се около каменните къщи. Сякаш се разхождате по висок планински хребет, където незнайно как са накацали някакви постройки! Вятърът разнася аромата на бор, облаците изглеждат на една ръка разстояние, а тишината и меланхолията носят усещане за вечност…
Следвайки котките и едва доловимите звуци от гръцки мелодии, се озовахме пред местната таверна на бай Коста в центъра на селото. Ако сте гладни, това място изглежда чудесно! Масите са разположени на малкото площадче около най-старата църква на острова – „Св. Атанасий“.
Някогашната крепост се е намирала в най-високата част, на южния ръб, където днес има малък параклис. А панорамните гледки са неописуеми… Накъдето и да погледнете, се разкриват вълнообразни хълмове и дълбоки долини, които в облачни дни изглеждат още по-драматично.
Бели къщи и вековни чинари в Панагия
Преди да напуснем Тасос, решихме да се изкачим до селото, което мнозина определят като най-красивото на острова – Панагия. Близостта до столицата Лименас (само на 10 км) го превръща в желано място за прохладни разходки в планината през лятото.
Навсякъде из селото се издигат вековни чинари, а централният му площад е мястото, където жители и гости посядат на по гръцко кафе, студена бира или домашно ципуро. Почти всички фабрики или местни производители имат магазинчета в Панагия, така че е лесно да откриете разнообразни продукти от Тасос. Едва ли ще се изненадате, че калдъръмените улици са толкова тесни, че е трудно да преминават коли по тях… Но пък в миналото основните превозни средства тук са били магаретата, а и все още може да видите някой да се придвижва така.
Панагия е домакин на различни и много интересно чествани празници през цялата година – карнавал на Дионис, Великден, празникът на Света Пантон и др. Селото впечатлява и с добре запазената си архитектура, а повечето къщи имат характерните за острова покриви от сиви каменни плочи (шисти). На места е необходимо да се премине през импровизирани мостчета над течащите из него естествените извори, осигуряващи му чиста и бистра вода.
Не пропускайте да се отбиете и до старата мелница на фамилия Sotirelis. Тя е единствената на острова, която все още използва силата на водата за задвижване на механизмите си! Това е жив музей на традициите, където можете да видите как се е произвеждало течното злато на Тасос в миналото и да си вземете бутилка от може би най-добрия зехтин тук.
Великден на Тасос
Има едно по-различно усещане за Великден на Тасос… Улиците на селищата се изпълват с живот, не само заради посетителите от Балканите, но и заради стотиците гърци, които посещават своите роднини, а местните таверни правят „генерална репетиция“ преди летния сезон. Сладкарниците ухаят на прясно изпечени козунаци (цуреки) и традиционни лакомства, а мекото пролетно слънце предразполага към дълги разходки. В прехода към празника се усеща една особена енергия – смесица от сплотеност, преклонение и споделено смирение.
На Разпети петък бяхме в Лименария, където след траурната процесия стотици хора се присъединиха към тихото шествие с Плащеницата (Епитафията). Из притихналите улици се разнасяше бавният и тъжен звън на камбаните, а запалените свещи в ръцете на множеството пулсираха в тъмнината… Това не е просто традиция – това е миг, в който усещаш дълбокото емоционално преживяване, напомнящо на всички за страданието, състраданието и силата на споделената вяра.
В събота вечерта пък посрещнахме Възкресение в Потос. Местната църква се оказа тясна за всички желаещи да отнесат Благодатния огън до домовете си. Макар празненствата тук да не са толкова пищни и шумни, колкото на Корфу, автентичната и интимна атмосфера на Тасос е нещо, което остава в сърцето.
Може би най-впечатляващият и необичаен обичай на острова обаче се случва в неделя сутрин в Панагия. Стигнахме точно на време за традиционната литургия в църквата, след която в двора се извършва ритуалното изгаряне на Юда. Предварително изработената парцалена кукла в човешки ръст първоначално бива разнасяна из улиците на селото (в миналото на магаре), а след това се обесва и подпалва пред погледите на събралото се множество. Веднага след това е време за истинското гръцко веселие! Шумът от препълнените таверни превзема селото, а ароматът на агнетата, които се пекат бавно на шиш, напомня, че е време за празник.
Храната на Тасос
Кулинарното лице на Тасос е съчетание от безкомпромисно прясна морска храна и гостоприемство, което те кара да се чувстваш като у дома си. Тук всяко сядане около масата е повод за наслада – независимо дали избирате оживените крайбрежни заведения или предпочитате спокойствието на някоя семейна таверна във вътрешността. За пекарните и сладкарниците пък каквото и да кажа, ще е малко… Повечето от посетените от нас заведения са в района на Лименария и Потос, но пък ядохме най-вкусните гироси в Лименас. Тасос умее да изкушава, а за да ви улесним в избора, сме подбрали нашите лични открития в статията „Местенца за хапване на Тасос“.
