Търсейки възможности за островна почивка в Северна Гърция, близо до България, най-често погледите са насочени към Тасос и Самотраки. Но заключен между два от ръкавите на Халкидики, Амулиани (ще го срещнете и като Амуляни) е страхотна опция да усетите това така зареждащо уединение на откъснатите сред водата парчета земя. Лесният достъп и плитките пясъчни плажове пък го превръщат в перфектна дестинация за семейства с деца!
Къде се намира и как да стигнем
Малкият остров Амулиани, с площ от едва 4,5 км², е позициониран в спокойните води между Ситония и Атон. До него се стига с ферибот от пристанището Трипити, което по-скоро е безлюден кей насред нищото. За ориентир – Солун е на 123 км (2 часа с автомобил), Аспровалта на 65 км (1 час), а най-близкото ГКПП с България (Кулата) e на 167 км (2 часа и 30 минути).
Фериботите се движат по разписание, което е различно спрямо периода от годината и дните от седмицата – може да го откриете на сайта ТУК. Цената през лятото на 2025-та бе 10 евро за автомобил и по 3,50 евро на пасажер (за деца до 5 години е безплатно). Корабите не са много големи и качването става сравнително бързо, като автомобилът влиза на заден ход и със слезли предварително пътници. Билетите се заплащат само на място, не е възможна предварителна покупка, а касата се намира на горната палуба. Пътуването буквално не се усеща, за 15-20 минути вече сте на отсрещния бряг!
Разгледайте опции за коли под наем в Гърция
Къде да отседнем
Почти всеки дом в единственото село на Амулиани се превръща в „хотел“ през летните месеци! Разбира се, местата за настаняване далеч не се ограничават само в селото. Може да откриете опции за отсядане навсякъде из острова, а дори и най-отдалечените кътчета са на 10-15 минути с автомобил от фериботния терминал.
Една от основните причини да си прекараме фантастично на Амулиани бе хотелът ни – Trinity The Hotel! Прекрасен бутиков хотел с изключително любезен персонал! От топлото посрещане, до последния ни ден, те винаги бяха много отзивчиви и усмихнати. Локацията му е перфектна, близо до центъра на селото, но същевременно встрани от тесните улички, където паркирането през сезона е затруднено. Около него все още има няколко свободни поляни, където да си оставите спокойно автомобила.
Стаите са просторни и стилно обзаведени. Терасата ни бе много удобна и с гледка към тихия вътрешен двор, запълнен от зеленина. Осигуриха ни също и кошара за детето, но най-важното е безупречната чистота. Почистваше се всекидневно! Сутрин на общата тераса се сервираше разнообразна и прясно приготвена закуска, която е меко казано обилна. Усещаше се, че е с качествени продукти и всичко бе много вкусно. Рядко запазвам закуска при пътуванията ни, понеже често тя е само за отбиване на номера и по-скоро предпочитам да посещаваме местни пекарни, но тази определено си заслужава…
Разгледайте още места за настаняване на Амулиани
Плажовете на Амулиани
Безспорно най-голямото богатство на Амулиани са неговите прекрасни плажни ивици! Въпреки че голяма част от крайбрежието е с непристъпни скали, за малката територия на острова има достатъчно опции с мек златист пясък и кристални води. Плажовете са плитки, а заради местоположението му, между два от ръкавите на полуостров Халкидики, почти никога няма да видите вълни. Точно това го прави перфектен за децата! Не сме от хората, които седят по цял ден на плажа. По-скоро предпочитаме да отидем сутрин за няколко часа и после отново следобед. Така успяхме да сме всеки път на различно място и да обиколим повечето от плажовете на острова!
💡Всички посочени цени са актуални за лятото на 2025!
Karagatsia
Обграден от високи зелени хълмове, които естествено го защитават от вятъра, Karagatsia е може би най-живописният плаж на острова! Получава името си от растящите около него брястове и се намира по северозападното крайбрежие, само на около 3 км от селото. Пътят до там е изцяло асфалтиран, с малък безплатен паркинг в края. Но дори и да няма място на него, около самия път е достатъчно широко, за да си оставите автомобила.
Централно са разположени чадърите към единственото заведение, като тези на първа линия струват по 15 евро за сет (чадър и два шезлонга), а останалите са безплатни срещу консумация – без изискуем минимум. На всеки сет има поставено меню с цените – фрапе 4,50 евро, бира 3-5 евро, коктейли 10 евро и т.н. Около тях има и достатъчно просторна свободна зона!
В единия му край е позициониран малък „аквапарк“ с надуваеми атракциони във водата, а другият е пълен с живописни скали, перфектни за шнорхелинг. Над тях има тясна пътечка, водеща към частни вили, която използвах за няколко кадъра на целия залив. Karagatsia може да се похвали също и с фин пясък и кристална вода! Навсякъде плуваха рибки, а малкият кей в средата служеше като допълнително забавление на децата, които се редуваха да скачат от него.
Agios Georgios
Един от прекрасните плажове по източния бряг, с дълга пясъчна ивица и кристални тюркоазени води, е Agios Georgios! Отдалечеността от фериботния терминал отново е около 3 км, а последните 500 метра са по прашен черен път. Около брега има няколко заведения, които имат обособени паркинги, но може да се паркира и около пътя.
Между поставените чадъри има достатъчно просторни свободни зони, но нашата цел бе да посетим плажния бар Thalassa Beach House. Оказа се, че до последния уикенд на юни сетовете от два шезлонга, чадър, барбарон и стол са напълно безплатни! Успяхме да се възползваме от офертата, пристигайки ден преди цените да станат по 30 евро за сет. В четвъртък сутрин бе спокойно и се настанихме на първа линия, без да е необходимо да си правим предварителна резервация.
Персоналът е много любезен, действат бързо и не нарушават излишно спокойствието ви, а разстоянието между отделните чадъри е достатъчно, за да не си навлизате в личното пространство с останалите хора. Цените са като на повечето места из острова – Аперолът беше 9 евро и го поднасят с комплимент ядки.
Плажът е достатъчно плитък в началото си, за да може малките децата да си играят спокойно! Почти в средата на ивицата има издължени в морето обли камъни, по които се катериха по-големите. Детето бързо си намери приятелчета и се чувствахме страхотно! Определено не ни се тръгваше…
Banana Beach (Tsaska)
Това е най-трудно достъпният плаж с автомобил, който посетихме! Tsaska или познат още като Banana Beach (заради едноименното заведение намиращо се там), е малък залив измежду гъсти тръстики и маслинови горички. До него се достига по много тесен и стръмен песъчлив път. Обикновено нямам притеснения от подобни маршрути из Гърция, но изкачването по този си беше тегаво…
Може би и това е причината основният поток от посетители да пристига по вода. Между 12:00 – 16:00 часа акостират туристически корабчета, което създава лека суматоха и плажът става шумен и препълнен… Затова дойдохме късния следобед, точно когато последният кораб отплава и остави почти целия плаж на наше разположение! Но отпечатъкът от големия наплив бе видим в мръсотията по плажа. Въпреки старанието на бара до поддържат чисто, имаше не малко фасове и отпадъци…
Половината ивица е с чадъри на заведението, за които няма такса или минимална консумация. Барът е на самообслужване, а менюто е качено в google maps и може спокойно да го разгледате. Фрапе струва 3,50 евро, а малък Mythos 4 евро. Тези от корабите бяха изпили всичката наливна Alfa…
Пясъкът е малко по-едър, а по морското дъно има доста подводна растителност, което може да не е по-вкуса на всеки. Чайките са навсякъде, явно някога заливът е бил само техен, но днес трябва да го поделят с летовниците… Цялостното ми впечатление, е че плажът не е лош, но определено на Амулиани има много по-добри места!
Megali Ammos
Ето го и моят фаворит – Megali Ammos! Това е най-отдалеченият от селото плаж (4,3 км или 12 минути с автомобил), разположен в най-южната част на острова. До него приключва крайбрежният път и може да се паркира на поляната измежду дърветата. Има две заведения, таверна и плажен бар, към които са поставени чадъри.
Ние се позиционирахме на бара – Punto Loco. В петък сутрин бяхме сред първите посетители (в 10 часа) и много от чадърите на първа линия около нас така и не се заеха до обяд! Такса и минимална консумация няма, а цената за фрапе беше 4,60 евро.
Плажът е един от най-добрите в северна Гърция, който сме посещавали! Пясъкът е малко по-едър, но пък не залепва лесно по тялото. Дъното е плитко в началото, а малко след това става перфектно за плуване. Водата е кристална и с чудесни тюркоазени нюанси!
Може да се покатерите по скалите в края на ивицата, за да се насладите на прекрасна гледка към близките острови Drenia. Там има и малък параклис, добавящ колоритна нотка към живописния пейзаж. Може би заради отдалечеността му, но на този плаж се усеща едно уникално спокойствие…
Alykes
Безспорно най-популярният и пренаселен плаж на Амулиани е Alykes! Около него има и къмпинг, което допълнително увеличава бройката на редовните посетители. Няколко пътя водят към него, като ви съветвам да използвате този, който минава на юг от езерото – 2 км или 5 минути с автомобил от пристанището.
Пясъчната ивица е най-широка около Salt Beach Bar – може да паркирате на големия паркинг зад бара. И сега за плажа… определено има защо посещаемостта да е толкова висока! Добре уреден, с мек златист пясък и плитко лазурно море, Alykes е перлата на острова и заслужено е отличен със син флаг.
Дойдохме петък следобед и успяхме да си намерим свободно място на зоната с чадъри от Salt Beach Bar, без да е необходимо да заплащаме 30 евро – колкото струва сетът през деня (цената варира спрямо летния период, като достига и до 80 евро за първа линия). Чадърите са поставени на сравнително близко разстояние едни от други и ако не бяхме с наши приятели, не бихме седнали. А в случая се срещнахме с още едно приятелско семейство и почти не се застояхме под чадъра, гонейки децата из водата. Напитките са на стандартни цени за острова – Аперол 9 евро, наливен Mythos 5 евро. И към двете ни донесоха комплимент, ядки за коктейла и чипс за бирата.
Зоната пред къмпинга е доста гъсто населена с палатки и не мисля, че се разреждат през цялото лято. Това определено бе най-натовареният плаж от всички посетени на острова, но въпреки това във водата бе просторно и не се усещаше да е претъпкано. Ако сте сред любителите на водни спортове, може да си наемете каяк, уиндсърф, водно колело, лодка и още други неща. Заслужава си да го посетите, но ви препоръчвам да дойдете в делничен ден, когато може да е една идея по-спокойно!
Paralia Glastri
Карайки покрай източното крайбрежие, впечатление ми направи тясната пясъчна ивица около пътя – Paralia Glastri. Този плаж не присъстваше в плановете ни, но се отбихме за кратко. В единия му край се намира малкият бар Tsarki, където може да откриете удобни легла с чадъри – без такса. Пясъкът е леко каменист, но пък водата е страхотна! Дъното отново е много плитко и перфектно за деца.
Основното му предимство е, че не е пренаселено и е много спокойно! Единствено преминаващите по пътя коли може на моменти да нарушат това спокойствие, но приятната фонова музика от бара успешно успява да ги заглуши. В непосредствена близост има китно кейче, с акостирали на него лодки.
Kalopigado
Още един плаж, на който попаднахме непланирано, е Kalopigado. Намира се между Karagatsia и Alykes, а до него води удобен от селото черен път – 1,5 км. Не мога да дам конкретно мнение за пътя, защото пристигнахме по вода! Плавайки покрай залива, видяхме спокоен плаж с няколко хвърлили котва около него лодки и бързо взехме решение да се отбием.
Обграден е от зелени хълмове с накацали по тях вили, чиито брой стремглаво се увеличава. Най-отличителната му черта е черният пясък. В състава му има глина, което кара някои посетители да го считат за лечебен и да се мажат с него…
Има едно заведение, където чадърите на първа линия се таксуват и може би заради това си седяха празни. Заливчето е много плитко, а пясъкът е фин и мек. Ако търсите по-уединен плаж, който да не е сред най-посещаваните, това би бил добър избор. Децата бягаха и си играха на плиткото около лодката, без да притесняват никой! Събираха и от разпръснатите в изобилие по цялата ивица морски черупки в причудливи форми.
Лодка под наем
Ако не сте пробвали досега да управлявате самостоятелно лодка в Гърция, то спокойните води около Амулиани са идеалното място да го сторите! Изживяването наистина е страхотно и си струва, най-вече заради неповторимото чувство на свобода от препускането сред вълните. Така ще успеете да разгледате скалистите брегове на острова и да си откриете безлюден плаж, където да сте само вие.
Започнахме обиколката на запад и малко след Banana Beach видяхме няколко почти пусти пясъчни ивици. Понеже са трудно достъпни по суша, рядко има много хора на тях. Но едно малко плажче, с три частни чадъра на него, прикова вниманието ни и мигновено се отправихме натам. Намира се точно ТУК, а чадърите са към ваканционен имот на хълма, който ги е заключил и ги предоставя на своите гости. Такива обаче в момента нямаше и обграденото от скали райско заливче беше само за нас. Усещането е уникално… сякаш си имате частен остров! Децата бягат, пръскат се, играят… Не пречим на никого, а и никой не пречи на нас! Водата е с невероятни сини нюанси, а ние си лежим в нея и се наслаждаваме на всяка минута…
Понеже предвиденият ни ден за лодката бе събота, искахме да действаме на сигурно и направихме предварителна резервация към Luxury Boats Ammouliani (из острова може да откриете и други фирми, предоставящи тази услуга). Много са отзивчиви, а комуникацията с тях е лесна и бърза! Офисът им е срещу фериботния терминал и ако идвате от вътрешността на острова, лесно може да паркирате в близост. Преди да тръгнем ни бе направен подробен инструктаж и получихме карта с опасните скалисти зони. Лодките са в перфектно техническо състояние, нови и чисти! Побират спокойно четирима възрастни с две деца, а целодневният наем ни струваше 150 евро. Горивото се заплаща допълнително – за цяла обиколка на Амулиани и малките острови Drenia ни излезе 28 евро.
Drenia
Разположен на югоизток от Амулиани, архипелагът от шест малки ненаселени островчета Гайдуронисия (в превод – „Магарешки острови“) се е превърнал в задължителна атракция за туристите! Освен че впечатляват с изваяните си скални форми и изобилието от цветни нюанси на образувалата се между бреговете им естествена лагуна, два от тях (Drenia и Penia) разполагат и с прекрасни пясъчни плажове, където може спокойно да прекарате цял ден. Ако нямате лодка, до Drenia може да стигнете с ежедневния шатъл или чрез някое от туристическите корабчета. И двете опции отплават от пристанището в селото.
Акостирахме първо на по-малкия от двата, Penia. Напълно диво място, с няколко дървета, стадо кози и много чайки! Не успях да разбера, чии са поставените чадъри, но предполагам, че са на някоя от фирмите предлагащи турове. За щастие, седяха прилежно заключени! Повечето посетители бяха опънали палатки около лодките си и почти цялата ивица бе свободна. Абсолютен рай за децата, които бягаха на воля и гонеха птиците! Единствено любопитството да видим и другия остров ни накара да напуснем този оазис на спокойствието…
Трябва да се кара много внимателно из акваторията между островчетата, понеже богатият подводен свят кара много хора да хвърлят котва в дълбокото и да се отдадат на изследване на морското дъно. С две деца на по 3 години, това бе трудно осъществимо за нас и продължихме към Drenia. Не мога да кажа, че в следобедните часове беше пренаселен, но определено си имаше хора. И все пак… обстановката е релаксираща! На него има плажен бар, таверна и надуваеми детски атракциони.
Селцето
Поради близостта до Атон, първоначално островът е бил обитаван от монасите на манастира Ватопед, чиято основна дейност била земеделието. Чак през 20-те години на 20-ти век, при голямото изселване на гърци от Мала Азия, Амулиани е населен с бежанци от крайбрежието на Анадола – Пасалимани, Галими и Скупия. През следващите години заселването продължава със семейства от Мармара, Измир, Истанбул и други места. Актуалното постоянно население наброява около 500 души. Дълго време основният им поминък е бил риболовът, а днес към него спокойно може да добавим и туризма! Но пък заради строгите регулации спрямо височина на сградите и големина на застроените парцели, строителството на острова не е мащабно и липсват големи хотелски комплекси.
Всъщност… доста ми е трудно да ви опиша тази селска идилия, премесена с островна леност, която излъчва селото… Вместо тротоари ще видите маслинови дръвчета, пурпурно лилави бугенвилии, разноцветни олеандри (зокуми) и множество други неизвестни за мен, но много цветни растения, типични за егейските острови. Почти всеки криволичещ баир води към централния площад! Там не трябва да имате големи очаквания… просто малък селски площад, с фолклорен музей, едно старо маслиново дърво и красивата църква Св. Николай.
Но пък точно в тази простота се крие истинското очарование на Амулиани! Мрежата от тесни улички с китни къщички продължава в няколко посоки. На юг ще стигнете до пейка с изглед над малък кей със заливче и плаж, а на изток до стъпалата към каменистия бряг на плажа Skalakia. И двете са идеални места за някой друг кадър с оранжевите оттенъци на залязващото от другата страна на острова слънце. А в далечината ясно може да видите очертанията на високия 2033 м връх Атон на Света гора!
Всичко по-интересно през лятото се случва около брега! Не си представяйте шумни алеи с нощни клубове, а по-скоро приятно място за релаксиращи вечерни разходки. Може да откриете няколко очарователни кътчета, подготвени да бъдат декор на вашите снимки. А около сладоледите на Mr. Sugar винаги има опашка, но чакането си заслужава!
Местенца за хапване
Тук няма да откриете популярни, изтънчени ресторанти, с впечатляващи гледки, като на Лефкада например… Цялостната визия на острова не го предразполага. Има няколко по-популярни таверни и семейни ресторанти, предлагащи проста, но вкусна храна! Още първия ден посетихме най-известното място на острова – Tzanis, чиито собственици държат и хотелчето, в което отседнахме – Trinity The Hotel. Заведението е разположено на тераса над малък залив и залага на по-разчупени варианти от традиционната гръцка кухня. Всичко опитано беше вкусно, а цените са една идея по-високи от останалите места.
Ако търсите автентичния гръцки дух, то се отправете към централния площад и няколкото дървени маси на Lefteris. Непринудена обстановка, предразполагаща за приятни разговори на чаша вино! Порциите са малки, по-скоро се водят мезета – тип тапаси. Менюто е съставено от няколко прости, традиционни ястия, но сготвени от сърце и, разбира се, от сръчните ръце на леля Мария. Избрахме пържени кюфтенца (божествени), фава, салата с октопод и гръцка салата. За всичко това, добавяйки и ½ литър домашно вино, заплатихме 32 евро!
Ако останете до към залез слънце на плаж Alykes, има много добра опция за вечеря точно до него – Metohi. Получихме страхотно обслужване, като част от персонала знае перфектно български. Морската храна беше вкусна и прясна, порциите са големи и на справедливи цени, а точно до заведението има малка детска площадка.
В последния ни ден и уморени от плаването с лодката, искахме нещо за бързо хапване и по-точно – вкусни гироси! Срещу пристанището е ELLINARAS GRILL HOUSE, с просторна тераса, където може да седнете и да ядете с приятна гледка. Действат бързо с приготвянето на поръчките, а гиросите им са страхотни! И имат студена наливна бира…
За финал
Със сигурност не е най-впечатляващият гръцки остров, нито пък притежава богата история и забележителности, но успя да ни плени… С непринудеността си, прашните пътища, пясъчните плажове с кристални води и пълната изолация. Точно от това имахме нужда – семейна ваканция далеч от шума и суетата на ежедневието. Масовият туризъм навлиза все по-смело на Амулиани, но все още не е изгубил спокойното си островно усещане…
Допълнителни съвети
Необходима ли е кола
По мое мнение – да. Въпреки че плажовете са близо до селото, ходенето пеша до тях не е удобно. Колата дава гъвкавост да посетите различни места, което със сигурност си струва! Но има и алтернатива – в периода между 10-ти Юни и 15-ти Септември между по-популярните плажове пътува микробус. Цената на еднопосочно пътуване е 2 евро, а точното разписание може да бъде намерено ТУК.
Кога да го посетим
Има няколко причини да смятам м. Юни за най-подходящото време за посещение, но основната е спокойствието! Докато преди време Амулиани е бил добре пазена тайна, то днес балканският микс от българи, сърби, румънци и македонци буквално го залива в пиковия сезон и става много трудно да си намерите нещо свободно. А и цените скачат главоломно… През Юни водата е достатъчно топла, няма все още тълпи от туристи и може да получите пълноценна почивка!
Цени и разплащане
Цените не са много по-различни от другите места в северна Гърция. Има няколко големи супермаркета в селото, които продават основни неща. Лично аз не очаквах, но абсолютно навсякъде може да се заплаща с карта.
Допълнително оборудване
За плажовете на Амулиани не са ви необходими водни обувки! Пясъкът е ситен и много мек. Няма нужда от никакво допълнително оборудване, освен всичко стандартно, което се взима на плаж. Може да имате предвид добрите места за шнорхелинг, ако това представлява интерес за вас.
Подходящ ли е за деца
Това е абсолютният рай за семейства с деца, особено по-малки (между 2 и 10 години)! Плажовете са перфектни за тях, а в селото има голям лунапарк, детска площадка и още куп интересни занимания. Из улиците се срещат предимно семейства, децата бързо си сприятеляват и вечерите минават в спокойни игри.
