Лече / Lecce

Ако искате да усетите легендарната „истинска Италия“, то трябва да посетите най-южните райони на страната… По-изостанали, по-бедни, по-диви и дълбоко вкоренени в традициите… Такива са южняците! В големи порции от всичко ще откриете в Лече! Град, чието архитектурно величие е несравнимо с никое друго в област Пулия, а и в съседните райони…

Къде се намира и как да стигнем

Лече е един от най-важните градове в област Пулия. Разположен е почти в средата на тока на ботуша, както оприличават Апенинския полуостров. Отдалечен е на 150 км от Бари, а най-големият близък град е Бриндизи, на 40 км. Това са и двата града, които най-често се явяват първа спирка за пристигащите в региона туристи.

До Лече се стига с влак, автобус или автомобил. Естествено, последният вариант е най-удобен. Ако не разполагате с личен или автомобил под наем, влаковете също са удачен вариант. От Бари тръгва такъв на почти всеки 30 мин, като продължителността на пътуването е малко под 2 часа, а цената на билета 11,30 евро. Актуални разписания може да откриете в сайта на TRENITALIA.

Ние пътувахме с автомобил под наем, като тръгнахме от Алберобело, за да минем през Локоротондо и Остуни и да се озовем ранния следобед в Лече. Бяхме планирали около 3 часа в града, които се оказаха достатъчни. В близост до централната част има два удобни паркинга, които може да се използват – Parcheggio di Via Adua  и Parcheggio lecce. Първият е с бариера и е сравнително голям, като цената е фиксирана – 5 евро за 6 часа. Ние използвахме втория, който е значително по-малък и лятото може да е препълнен, но в началото на март беше по-скоро празен. Цената му е по 0,60 евро на час, като се закупува предварително билет от машина.

Портите към стария град

Старият град на Лече е това, което привлича туристите… Там са позиционирани повечето забележителности и почти всичко е на пешеходно разстояние. Влизането към него става чрез една от трите запазени порти от някогашните му ограждения, които са го заобикаляли напълно.

Най-известната е Porta Napoli, която е типична римска триумфална арка. Построена в чест на Карл V през 1548 г., днес тя е основен вход към старата част на Лече и любимо място за срещи на местните. Покрай нея минахме с колата и затова решихме да не се връщаме отново…

Паркингът ни бе точно до Porta Rudiae, която е най-старата от трите! Оригиналът обаче се е срутил и сегашният ѝ облик е издигнат през 1703 г. От всяка страна на арката има по две колони, поддържащи бюстовете на митичните основатели на града.

Третата е датиращата от 1774 г. Porta San Biagio. Тя се намира от другата страна на центъра и заради отдалечеността си е най-малко посещаваната.

Из улиците на Лече

Не може да се каже точно кога се е зародил градът, но съдейки по легендите, първите сведения за живот в този район датират още от Троянската война! Тогава е съществувало селище на име Сибар, основано от гръцко племе, чийто произход се свързва с остров Крит. През 3 век пр. н. е. пристигат римляните и го преименуват на Лупиа. През 1 – 2 век сл. Хр. започва първият му разцвет, а някои постройки от тогава могат да се видят и днес! Впоследствие император Адриан променя названието му на Личеа или Литиум (в зависимост от източниците)…

Най-големият просперитет на града идва след 11-ти век, когато е превзет от норманите. Лече заема ключово търговско и политическо значение. От 15-ти век минава под юрисдикцията на Кралство Сицилия и се превръща в един от най-важните градове в Южна Италия!

Зад портите движението на автомобили е ограничено, но все пак ги има и трябва да се внимава. Влизаме през Via Giuseppe Libertini, която е една от основните улици към централния площад Piazza Sant’Oronzo. Жълтеникавият цвят по фасадите привлича погледите, а най-добрият начин да се опознае тази част от Лече е просто да се поскитате из лабиринтите от улици и да преоткривате малки площади и уникални барокови църкви…

Барокът на Лече – Barocco Leccese

Днес градът е световно известен, като „Бароковата Флоренция“ или „Южната Флоренция“… Причината за това е най-вече в архитектурния разцвет през 17-ти век, който няма равен в Южна Италия. Дело е на Хабсбургите, а основният архитект на най-популярните барокови сгради в старата част е Джузепе Дзимбало, който преобразява визията на Лече.

Бароковите орнаменти и фасади не се ограничават само до ключовите забележителности в града, а присъстват почти във всяка постройка! Така разходката из улиците на Лече се превръща в своеобразна обиколка из уникално за района строителство. За да се добие още по-голяма уникалност, строители използвали местен варовиков камък с жълти оттенъци (pietra leccese), който в състав е много мек и това им е позволило да развихрят таланта си в детайлите на фасадите! Естествено, с времето той се втвърдява и днес можем да се насладим на уникалния му цвят и чудните форми, сътворени от ръцете на местните майстори…

Катедралният площад

Най-прекрасният пример на този бароков разцвет е контрастиращият с простора си на обиколените до момента улици, катедрален площад – Pizza del Duomo. Един от малкото италиански площади, където няма да откриете обичайната шумотевица и множеството кафенета и ресторанти… Той е напълно заграден от сгради и се влиза през малък процеп откъм Via Giuseppe Libertini и Via Vittorio Emanuele II. В миналото дори е бил затварян с порта през вечерта!

Тук атмосферата е много по-уединена и дава възможност да се насладим спокойно на изящните барокови творения. На него са разположени Катедралата на Лече (Duomo di Lecce – Cattedrale Maria Santissima Assunta), камбанарията (Campanile), Епископският дворец (Palazzo Arcivescovile) и Семинарията (Palazzo del Seminario).

Катедралата на Лече – Duomo di Lecce

Изящната катедрала на Лече датира от 1144 г., но е издигната повторно през 17-ти век от споменатия вече Дзимбало. Според мнозина това е най-доброто му творение! За жалост, посещението на храма се заплаща… Платихме билет от 5 евро, в който влиза посещение на Дуомото, криптата към него и отсрещната сграда на древната семинария.

Фасадата на катедралата е забележителна! Изобилства от барокови елементи, а в центъра се забелязва статуята на покровителя на Лече – Свети Оронцо (Sant’Oronzo). Точно до портата се извисява и 72 метровата камбанария. Всъщност, това не е основният вход, но е по-впечатляващият и забелязван от туристите. Другият се намира в отсрещния край на площада и остава незабелязан.

Още с влизането правят впечатление изящните орнаменти в бароков стил и жълтеникавият  местен варовик… По красивия таван до входа са разположени три картини, които пресъздават някои от подвизите на Свети Оронцо. Заслужава си да се разгледат красивите олтари и подземната крипта, където личат останките от катедралата преди бароковото обновяване. Там снимките са забранени…

Семинарията

Решихме да надникнем и там, все пак влизаше в билета за Дуомото… Архитектурата на постройката впечатлява с линейност, хармония и пищни барокови украшения около прозорци и балкони… Някогашната семинария служи за музей, като експозициите са подредени в два етажа и се разглеждат бързо.

Най-силно ни впечатли дворното пространство и по-точно разположеният в центъра му кладенец… Творението е дело на Джузепе Чино (скулптор от Лече), който работи и по визията на фасадата. По двете колони личат множество изваяни до съвършенство плодове, два образа на ангели и статуята на първата покровителка на града – Света Ирина (Santa Irene).

Театро Романо

На по-малко от 500 м от Катедралния площад е скрито едно от най-големите богатства в Лече – Римският театър. Често посетителите на града се лутат около него, но неподозиращи за съществуването му го пропускат…

Той датира още от 1-2 век сл. Хр. и е единственият римски театър в Пулия! Докато на амфитеатрите са се осъществявали битки с животни и гладиатори, то театрите са били за разиграване на комедии и трагедии. Хилядолетия наред това място е било заровено и заличено от картата, докато не е открито случайно през 1929 г при извършване на строителни дейности в градините не близки дворци. И до днес голяма част от него остава под основите на съседните сгради… Но пък е изключителен и в сегашния си вид… сгушен измежду заобикалящите го жилища! Някога е събирал около 5000 души…

💡  Официалният му вход е откъм Via Degli Ammirati и за посещението му се заплаща такса от 3 евро. Но може да го заобиколите и да му се насладите безплатно от ъгъла на Via Del Teatro Romano и Via Arte della Cartapesta – ТУК.

Централният площад

Площад Свети Оронцо е сърцето на града! Още от римско време, това е най-оживеното място в Лече. Просторен и обграден с множество бутици, кафенета и ресторанти. Забелязва се разнообразие от архитектурни стилове, интересни сгради, дворци и църкви. Но най-атрактивни са високата 29 м колона на Свети Оронцо и огромният римски амфитеатър…

Статуята на Свети Оронцо

Това е една от двете колони, които в миналото са отбелязвала края на древния римски път Виа Апиа в близкия град Бриндизи. Днес на върха и се извисява бронзова статуя на закрилника на Лече. Е, когато го посетихме бе в реставрация и статуята я нямаше…

💡 Свети Оронцо, или Свети Оронтий, е покровител на Лече и е силно почитан в цяла Пулия, но по-малко познат в останалите райони на страната… Според местните, той е бил провъзгласен за първи епископ на Лече от Свети Павел! Обявяването му за светец се случва през 17-ти век, когато легендите гласят, че той е спасил Лече от ужасната чума, плъзнала из този район… Негови статуи могат да се видят и в Остуни, където също е считан за покровител на града.

Римският амфитеатър

Гледката към огромния амфитеатър в площада е една от най-разпознаваемите в Лече! Това, което виждаме днес, е само една трета от цялото съоръжение. Подобно на Театро Романо, амфитеатърът е открит случайно през 1901 г. при строителството на италианската банка – Banca d’Italia. Построен е през 1-ви или 2-ри век сл. Хр. и в цялостния си вид е можел да побере почти 25 000 зрители!

Базилика на Светия кръст – Basilica di Santa Croce

Базиликата е абсолютният бароков шедьовър на Лече. Строежът на настоящата визия е започнал през 1549 г. и е продължил почти 100 години! Дължи се на няколко архитекти, като няма да ви изненадам, че единият е Дзимбало… За града той е като Антони Гауди за Барселона!

Поради продължителността на строителството, долният ред на фасадата запазва типичния за 16-ти век ренесансов облик, a в горния ред барокът просто избухва и привлича светлината на прожекторите… Цялата фасада е изградена с местния варовиков камък, а смесицата от чудновати форми, плодове, растения, животински и човешки образи създава едно уникално произведение на изкуството!

Време за хапване

Уличната храна в Лече е страхотна! А едно място е тук от 1941 г.. Това Antica Pucceria Giannone dal 1941. Там ще откриете типичните за този район сандвичи – Пуча (Puccia). Хлебчетата им не изглеждат като традиционните за Пулия, но точно в това се крие и тайната на уникалния им вкус…

Посреща ни Джузепе – продавач, хлебар, управител и дори пивовар. С пламък в очите ни разказва, че дядо му е основател на заведението и той е трето поколение собственик. Твърди, че това е първата пучерия в света! Сандвичите се правят от току що изпечен традиционен хляб по тайната рецепта на дядо му… Всичко е започнало от полето с местните работници. Дядо му е месил питките и е отивал да им ги продава… Някои ги хапвали на момента, други ги слагали в джоба и продължавали да се трудят…

В тестото се слагат сезонни продукти от региона – сушени домати, маслини и дори ряпа. Внимавайте само с маслините, понеже са изпечени в хляба директно с костилките! Доверихме се напълно на Джузепе за избора на съставки! Вътре имаше домати, рукола, местен салам от Мартина Франка, типично за региона сирене бурата и още различни вкусотии… Цената на сандвича е около 7 евро.

Типичният десерт на Лече

Няма как да не опитаме и традиционният за Лече десерт – pasticciotto! Това е местната сладкарска гордост. Представлява изящен десерт с крехка коричка и превъзходен яйчен крем… Продава се в почти всяко заведение, пекарна или ресторант. Може да бъда видян и в различни разновидности – с шам фастък, бадем или нутела… Препоръчвам ви да опитате оригиналния вкус от Pasticceria Natale… на фона на амфитеатъра!

Какво пропуснахме

Лече е известен с още нещо… статуите от папие-маше! Ще намерите много ателиета с подобни фигури, като Cartapesta Riso и Cartapesta Leccese Baldari, които може да посетите и да разгледате творенията на местните майстори. Това изкуство добива популярност през 17-ти век, когато барокът завладява града. Много хора не могат да си позволят да си поръчат каменни статуи и се спират на такива от хартия. Занаятът се е запазил и до днес…

Може също да опитате местното лате с бадемово мляко – Caffe Leccese! Представлява кафе еспресо, няколко ледчета и бадемово мляко от региона. Сервира са навсякъде. Интересно е, че регионът около Саленто и Лече е производител на една трета от цялото продукция на бадеми в Италия!