Boungiorno, Пулия! Продължаваме обиколката си на района, препускайки из безкрайните му вълнообразни полета, покрити с маслинови дръвчета и лозови насаждения. Каква идилия! И тук-там някой хълм, с кацнало на него снежнобяло градче… като Остуни!
Къде се намира и как да стигнем
Остуни е разположен централно в Пулия, на почти еднакво разстояние от Бари (84 км) и Лече (78 км). Най-близкото летище е Бриндизи (43 км), а съвсем близо са някои от най-туристическите и посещавани места в областта – Мартина Франка (24 км), Локоротондо (27 км) и Алберобело (35 км). Друго предимство на местоположението е близостта до морския бряг. Най-близките курорти са само на 10-тина км!
Пътувахме в южна Италия с автомобил под наем и това е най-добрият вариант за опознаване на тази част от страната. Извън летния сезон улиците са спокойни и шофирането сред красивите пейзажи на долината Итрия е едно от най-успокояващите неща, които може да правите тук. Особено ако си подберете добре маршрута и набележите някои панорамни пътища… като този в подножието на Остуни! Точно ТУК има малка отбивка, където може да спрете автомобила и да щракнете няколко кадъра към хълма и белите къщи.
Разгледайте опции за коли под наем в Пулия
Бяхме избрали голям и подреден паркинг, позициониран в близост до стария град – ТУК. Малко странно, но се оказа, че сме единствена кола. Явно извън сезона е нормално. Не съм сигурен дали не бе безплатен, но все пак пуснахме билет на машинките, а цената за 1 час бе 1,50 евро.
💡 Ако изборът ви е пътуване с влак, имайте предвид, че гарата на Остуни е на около 3 км извън града! За да стигнете от там до центъра е необходимо да се хване автобус.
Разгледайте места за настаняване в Остуни
Booking.comИсторията на града
Остуни е разположен на три хълма, издигащи се до 230 м надморска височина. Сведенията за град по тези земи датират още от Месапите, които през VIII век пр. н.е. започват да изграждат укрепени градове на високи хълмове, а гръцкият му оттенък е видим и до днес. Тогавашният град Хастуниум, произлизащ от гръцкото Astu néon („нов град“), е завладян от римската империя, а в последствие преживява упадък, но все пак оцелява.
Разцветът на Остуни идва по време на Ренесанса и управлението на Изабела Арагонска. Градът придобива нов облик! Строят се отбранителни кули, крепостните стени са допълнително укрепени, населението значително нараства, а да живеят в него са поканени хуманисти и хора на изкуството, които да допринесат за развитието му!
Варосаните къщи
Ех, бялата вар! Това е отличителният белег на Остуни. Варта е лесно достъпна в околностите на града, но истината е, че нейната употреба не идва само заради това. Тя е имала три много важни свойства, които са били в помощ на местното население. Белият цвят успява да съхрани до голяма степен помещенията в къщите по-хладни и отразява слънчевата светлина, заслепявайки дръзналите да атакуват селището нашественици. А по време на чумната епидемия в Италия, Остуни е едно от местата, което е съвсем леко засегнато и една от причините е именно тя, играеща ролята на ефикасен натурален дезинфектант…
Изкачване нагоре
Стръмният поход към центъра минава покрай Chiesa Del Carmine. Много е странно, когато я погледнеш отстрани… Красивата масивна фасада и семплата сграда в пълен контраст. От тук може да се продължи и по панорамен път, минаващ около крепостните стени. Строени зид до зид, белите къщи на Остуни изглеждат като средновековни пазители на намиращото се зад тях…
Площадът Piazza Liberta
Първото ни впечатление за Остуни е от подножието на Piazza Liberta! Това е един от основните площади в града и през лятото пространството около стълбите е отрупано с изкараните навън маси от заведенията. През февруари обаче е по-просторно от всякога и може да срещните предимно местни, понякога гледащи малко строго и сърдито, но такива са южняците – сурови отвън и благи отвътре!
Площадът е обграден от красива архитектура, декорирана с… пране! Какво е южна Италия без простряно пране? Този площад придава на града истинското италианско усещане! А погледите привлича построената през 18-ти век барокова колона, декорирана със статуята на Свети Оронцо на върха. Построена е в чест на почитания из цяла Пулия светец, считан за пазител на Остуни по време на чумата (повече за него ви разказах в статията за Лече).
💡 В разгара на летния сезон, между 24-ти и 27-ми август, се провежда фестивал в чест на Свети Оронцо – Cavalcata di Sant’Oronzo.
Горната част на площада
Пресичаме главния булевард, за да отидем от другата страна на площада. Piazza Liberta е мост между старата и новата част на Остуни. Той е любимо място за срещи, събирания и разговори на местните. Или на кратко казано, това е социалният център на града! Palazzo San Francesco и долепената до него църква Church of San Francesco d’Assisi заемат основна роля в тази част на площада, а някога и двете са били част от древен Францискански манастир. Днес в бившия дворец се помещава кметството.
Кафе и десерт
Решихме да се смесим с местните и да седнем да изпием по едно капучино на някое традиционно местенце. Da Pasquale е перфектният избор, където да усетите духа на Остуни. Не е модерното и кичозно заведение, а напротив – малък и тесен бар, с две масички и отрупана витрина с пресни вкусотии. Това е от тези места, където продавачи и клиенти се познават поименно! Влизат набързо и дори не им е необходимо да казват какво искат… Човекът зад витрината е наясно и с усмивка им приготвят поръчката.
Нямаше как да пропуснем изискания десерт “Pasticciotto” от Лече! Тук се предлага в разнообразие от варианти – с вкусен пълнеж от рикота, захаросани плодове или шоколадов чипс. За да е пълна идилията, реших да прочета и актуалния брой на La Gazzetta dello Sport… или поне да го разгледам.
По via Catedrale
Време е да се впуснем в изследване на старата част на Остуни! За целта поемаме по via Catedrale – най-пъстрата улица в града. Това е и търговската улица, отрупана с множество магазини за сувенири и какво ли още не. Очите ни играят във всички посоки… Опитваме се да запаметим възможно най-много, но е трудно, когато ни се иска да надникнем във всяка сергия и зад всеки ъгъл. А тесните пресечки на улицата са истинското съкровище на Остуни…
Площадът La Piazzetta Cattedrale
Гръцките следи в Остуни са ясно забележими и разходката из улиците му наподобява много такава из гръцко островно селище. Наслаждавайки му се, неусетно се озоваваме в сърцето на историческата част – La Piazzetta Cattedrale. Точно така, катедралният площад! Ако сте очаквали огромен централен площад, където обикновено са разположени повечето основни катедрали на италианските градове, то тук съвсем не е така… Както подсказва и името (Piazzetta – малък площад), размерите му далеч не са внушителни… за разлика от усещането, което носи! И бе напълно безлюден… само за нас!
Арката – Arco Scoppa
Въпреки тесните му размери, измежду плътните снежнобели стени на площада се намират два двореца – Palazzo Vescovile и Palazzo del Seminario. Свързани са с една от емблемите на Остуни – Arco Scoppa. Известна като „лоджията“, тази изумителна арка е построена по подобие на моста на въздишките във Венеция. Първоначално изработена от дърво, впоследствие арката придобива сегашния си вид, леко контрастиращ на всичко бяло наоколо, но и деликатно вписващ се.
Катедралата – Santa Maria Assunta in Cielo
Дуомото на Остуни! Строежът на храма започва през 1435 г. и завършва между 1470 – 1495 г. Стилът е готически, а фасадата е тристранна. Най-впечатляващото по нея е розовият прозорец в центъра и уникалните му детайли! Външните колони, 24 на брой, символизират часовете в денонощието. Вътрешните 12 аркади – месеците от годината. Ангелите се равняват на дните от седмицата, точно 7. И в центъра е образът на Иисус Христос. За влизане вътре се заплаща 1 евро такса, но бе затворена и не успяхме да я посетим.
Скитане из уличките
Най-доброто нещо за правене в Остуни е да се поскитате сред лабиринти от алеи, арки и стълбища… Да се потопите в атмосферата и характера на белия град! Няма карта или GPS, които да могат да ви навигират в историческия център. Неописуем е спонтанният момент на изненада от това, което се крие зад ъгъла… Челен сблъсък с улица без изход или зашеметяваща панорама към обширните полета и ясно личащото крайбрежие на Адриатическо море? Оставете се да бъдете изненадани!
Заради разположението на града, препускането из старата част е низ от изкачвания и спускания изпод балконите на белите като моцарела къщи, със зелени капаци по прозорците. Въпреки малките си размери, голяма част от терасите са отрупани с цветя, а на някои места и пространството пред входовете. Италианците обичат всичко в ежедневието им да е красиво, а цветята са едно от нещата, които допринасят за тази красота! Собствениците на заведения пък са изключително изобретателни и може да видите кацнали маси на всевъзможни места.
Колкото и да се губим из Остуни, в един момент отново се озовахме на via Catedrale, точно срещу бароковата фасада на друга внушителна църква в града – San Vito Martire. От тук вече пътят ни бе познат и стигайки до колоната на Свети Оронцо, бяхме наясно, че събираме последните емоции от града…
Гледка към Остуни
Но си оставихме за десерт най-красивата гледка! Белведерето на Остуни или терасата на Piazzetta Martiri delle Foibe дава чудесна възможност да поседнете на някоя от пейките и да се любувате на разкриващата се панорама към града. Бяла планина от къщи, сякаш издигащата се от маслиновите полета и скриваща едва доловимото зад нея Адриатическо крайбрежие…
За финал
За разглеждането на Остуни си отделихме няколко часа, които бяха напълно достатъчни при посещение през февруари. Но лятото обликът на града се променя драстично и може да останете дни или седмици… Близостта до брега и възможността за еднодневни посещения до близките интересни места, прави Остуни добра отправна точка за опознаване на Пулия.
