Мартина Франка / Martina Franca

В Алберобело се запознахме с най-извстните постройки на Итрия – трулите. Те се разпростират по цялата територия на долината, но в най-големия ѝ град, те са изместени от красивия барок. Мартина Франка – едно от очарованията на Пулия!

Къде се намира и как да стигнем

Мартина Франка е търговски център на долината Итрия. Намира се на 15 км югоизточно от най-туристическото място в района – Алберобело. Таранто е на само 32 км, а Бари на 70 км. Съвсем наблизо са Локоротондо и Остуни.

Най-удобният начин да се стигне дотам е с автомобил. По-привлекателната част е разположената на висок хълм стара част, до която се стига по тесни и препълнени с местни автомобили улички. Паркирането там е почти невъзможно. Препоръчвам ви използването на широкия паркинг в подножието му – Parcheggio Viale Europa. Цената на час е 0,80 евро, а за цял ден е 5 евро. За обиколка на градчето са необходими около 2 часа.

През Porta di Santo Stefano

Стръмни и не толкова приветливи улици ни отвеждат до главния вход към историческия център на Мартина Франка – Porta di Santo Stefano. През средновековието старият град е бил обграден от отбранителна крепост с четири порти и над 20 наблюдателни кули! Днес най-запазена и внушителна от тези укрепления е Porta di Santo Stefano, през която преминават всички туристи, решили да зърнат очарованието на пулийския град.

Пред портата има малко площадче, което бе зипълнено предимно от местни пенсионери, насядали по озарените от февруарското слънце пейки. Ако размерите на стара част на Мартина Франка не са големи и се разглеждат бързо, то самият град въобще не е малък! Постоянното му население наброява около 50 000 жители.

Следваща спирка – Piazza Roma

Преминаването на портите ни отвежда до малкото площадче Piazza Roma. Тук се намира най-известната забележителност на Мартина Франка – Палацо Дукале (Palazzo Ducale)! Дворецът е построен 1668 г от най-значимите ръководители на града – семейство Карачоло. Сградата разполага с над 300 стаи, параклиси, конюшни, съдебна зала, театър и къща за гости, а първоначалният проект е бил дори по-грандиозен! Днес тук се помещава библиотеката и кметството на града, а част от двореца е отворена за посещение, като най-внушителни вътре са богато изрисуваните стенописи и пищните декорации.

Вниманието ми е привлечено от отсрещната барокова фасада, която е допълнително украсена от няколко палми и цветя. Добавяйки малкото типично кафене в приземния етаж, получаваме перфектна снимка от Мартина Франка!

Барокът на Мартина Франка

Тясна уличка с множество надвиснали над главите на пешеходците барокови балкони… това е уличката via Vittorio Emanuele, която ще ни отведе към центъра на стария град. Неслучайно наричат Мартина Франка „Бароковото бижу на Южна Италия“! Архитектурата е толкова интересна и неповтроима, че носи името Бароко Мартинезе (Barocco Martinese) – бароков стил, уникален за града!

Централният площад Piazza Plebiscito

Следващата ни спирка е красивият главен площад Piazza Plebiscito! Типичните барокови сгради допринасят за неповторимата му атмосфера. Това е сърцето на Мартина Франка. Около 1000 г. преселници от крайбрежния град Таранто основават селище на високия хълм, което кръщават на Свети Мартино. През 1310 г. селището получава данъчен статут от принца на провинция Таранто –  Filippo I D’Angiò. Той дава на града различни привилегии и към името му добавя „Франка“, произлизащо от “franchigia”, което означачва „освободен“ и на практика символизира получената вечна държавна собственост. Така се получава името Франка Мартина, което през вековете търпи промяна, заради загубата на тези привилегии и дълго време градът се нарича само Мартина. Чак през 1861 г. отново е преименуван на сегашното Мартина Франка!

Базилика Сан Мартино

С оглед корените на мястото, напълно логично е основният храм на града да носи името на своя покровител – Сан Мартино. Построената през 18-ти век базилика е в леко кремав цвят, който е типичен за тукашните камъни, с които е построена. Фасадата и е сложно съчетание от множество резби и образи, като централно място заема фигурата на Сан Мартино, точно над входната врата. Заслужава си да се надникне и вътре, където са събрани произведения на изкуството от местни художници.

Площадът с красивите арки – Piazza Maria Immacolata

Както вече се досетихте, Мартина Франка е смесица от тесни сенчести улички и просторни слънчеви площади. Очаква ни още един подобен площад – Мария Имаколата (Piazza Maria Immacolata). Това е може би най-приятното и пленяващо местенце от цялото градче! Площадът е с уникално строителство., ограден от полукръг с красиви арки и сгради над тях. И точно там, измежду колони, сводове и зелени капаци по прозорцете, се прокрадва още една гледна точка към базиликата Сан Мартино…

Кафе Триполи

Точно в края му пък е малкото Кафе Триполи, където решихме да изпием по едно капучино с прясно изпечен кроасан. Витрината приливаше от току що изпечените вкусотии, а местните прииждаха един по един, за да си вземат по нещо за хапване на крак…

Кварталът Лама и белите улички на Мартина Франка

И докато до този момент се радвахме на бароковия разкош, дойде време да разберем, защо Мартина Франка е сред наречените citta ‘bianche или в превод – бели градове! Най-добрият вариант да се разгледа тази част е просто да се изгубим… което със сигурност не е трудно в тесните сенчести улички. Заради местоположението си, тук са били най-студените и влажни домове, което превръща квартал Лама в най-бедната част на града! В днешно време е архитектурен скъпоценен камък, който е неизменна част от посещението на Мартина Франка! А местните все още живеят във варосаните постройки, за което загатва и типичното за цяла Пулия висящо пране! Къщите са с различни размери и форми, но така се препокриват една в друга, че образуват един очарователен лабиринт от бели стени!

За финал

Въпреки малкия градски център, селището е удивително! Мартина Франка е уникална комбинация от барокови сгради и красиви тесни улички, минаващи покрай варосани фасади. Смесица, която трябва да се види при посещение на Пулия…