Алберобело / Alberobello

Обаятелната и своенравна Южна Италия! Място, като никое друго из страната… Районът е богат на забележителности и красиви морски пейзажи, които да запълнят туристическата програма на посетителите му. Но… най-предпочитаната дестинация е Алберобело! Пленява фантазиите на пътешествениците със своята приказна архитектура, която не може да се види никъде другаде по света…

Къде се намира

Малкото селище се намира в южната част на областта Пулия… Точно на „тока на ботуша“, както оприличават формата на Италия. Попада в провинция Бари, като едноименният град е на само 56 км. Друг основен град наблизо е Таранто (45 км). Наоколо са някои от най-красивите места в областта – Локоротондо, Мартина Франка, Остуни и Полиняно а Маре!

Къде да отседнем

Алберобело се обикаля бързо, но нощувката в него си заслужава… Вечер обликът му е съвсем различен… ще видите! А защо пък да не нощувате в труло? Мда, труло… местните къщички, за които ще ви разкажа след малко…

Нашето труло бе до околовръстния път, малко извън централната част – Il Trullo della Selva. И въпреки това, до основните забележителности се стига за само 10-тина минути. Избрах го заради възможността за паркиране и огромния двор! Направо си имахме цяло трулско имение! Вътре бе много уютно и спретнато. Разполагахме с дневна, спалня, кухня и баня. Домакините ни бяха оставили малък комплимент за добре дошли. Препоръчвам напълно мястото за пълноценен престой в Алберобело!

Бързо похапване

Пристигаме ранния следобед и имаме нужда от бързо похапване, за да може да заредим батериите преди да обходим Алберобело. Веднага се отправяме към La Lira Focacceria. За да стигнем до там, преминаваме през туристическия квартал Монти и въпреки напиращия глад, няма как да не щракна няколко бързи кадъра.

Стигайки до малкия и невзрачен вход на La Lira, човек трудно може да очаква най-вкусната фокача в Алберобело! Не съдете по полупразната витрина… Тя е такава, защото Джузепе (собственикът) произвежда повечето неща директно на място. Нищо чудно да се изгубите измежду изобилието от предлагани тестени изделия… от традиционна фокача, през Focapizza (микс между фокача и пица), Provatella (френско печиво със сирене и мортадела), Pucce (традиционният и най-извстен сандвич в Пулия) и много други… Най-добрият вариант е да се оставите в ръцете на Джузепе и да му се доверите сляпо! Но аз държах да опитам традиционната фокача. Добавих и лимитираната за Пулия версия на бира Морети и се получи перфектна комбинация…

Гледката от тераса Santa Lucia

Доволни и сити, тръшваме зад гърба си вратата на малката пекарна и се заемаме да „разтъпчем“ храната по отсрещните стълби… Там е Терасата Санта Лучия , която разкрива най-красивите гледки към приказните трули. Търсим перфектното място за снимки към сивите конусовидни покриви на отсрещния квартал Монти… В него са разположени най-много от очарователните постройки… около 1000!

Всъщност, името Алберобело означава „красиво дърво“ (Arboris Belli). С оглед насрещния пейзаж… малко странно наименование. Но според местна легенда, някога на това място са се простирали обширни дъбови гори.

Малко от новата част

Алберобело е малко градче в долината Итрия, а местното население е около 11 000 души. Някои от тях все още живеят в трули, като най-големият обитаем квартал (с около 500 от чудноватите къщурки) е Aia Piccolo. От 1996 г Алберобело е част от световното кулутрно наследство на UNESCO, което мигновено привлича интереса към него. Туристопотокът се повишава драстично и отсрещният квартал Монти се превръща в най-туристическото място, с множество магазинчета за сувенири и местни деликатеси, малки пекарни (като тази, в която бяхме), джелатерии, ресторанти и други интересни места. Нямаме търпение да го обиколим, но преди това ще хвърлим един поглед и на непретенциозната нова част в Алберобело.

Площад дел Пополо (Piazza del Popolо) е своеобразният център на града. Тук е разположено кметството, точно до перфектно подравнените дървесни корони. А срещу него е една от най-известните сгради в Алберобело – Casa D’ Amore. Мне, не е къща на любовта, няма нищо общо с украсата за Свети Валентин, която открихме в града. Построена през 1797 г от Francesco d’Amore, това е първата двуетажна сграда и първата постройка с хоросан, символ на признаването на Алберобело за законен град.

Квартал Монти и трулите

Време е да ви разкажа повече за тези чудновати съоръжения! Изградени са от суха каменна зидария, без цимент или хоросан! Майсторите трулари оформяли варовиковите камъни един по един, за да изградят здравата основа. А очарованието идва от конусовидния покрив, който придава неустоимия вид на трулите… Плътно подредените варовикови плочи не позволяват на дъждовната вода да проникне в постройката и я извеждат извън стените. Забележително средновековно строителство, което не може да се види никъде другаде, освен в долината около Алберобело!

Интересните къщурки са с тайнствен произход и неизвестна възраст и причина за създаване… Основната теория за произхода им се корени в изобретателността на жителите на Пулия през XV век, на които е било забранено да строят постоянни жилища, за да може кралят да ги премества на различни територии за обработване. Така се родила идеята за къщи от нескрепени помежду си камъни, които лесно можело да се разглобят, когато се налагало да се преместят.

Друга разпространена версия е, че постройките били хитър ход за избягване на наложените в тези години данъци върху завършените сградите. Местните лесно можели да превърнат домовете си в незавършени, като премахнат покрива при преминаването на проверките и после бързо да го наредят отново…

Да се скитаме из отрупаните с трули улички на квартал Монти е най-доброто нещо, което може да се направи в Алберобело. Улиците пък му са странно пусти, дори и за февруари! Точно през този месец мястото придобива възможно най-романтичния облик! Множество декорации със сърца и светлини са разположени навсякъде, а името му се променя на AlbeLOVEbello! Перфектната разходка – да се лутаме до насита из тесните улички, да намираме път без изход и някое изключително фотогеничено място…

Сувенири и деликатеси

Както ви споменах вече, по-голямата част от трулите са преобразени с комерсиална цел. Малките магазинчета са страхотни, а някои от тях разполагат с панорамни тераси, които в леко дъждовната привечер бяха затворени… Огромно разнообразие от ликьори, различни зехтини и антипасти е изложено и на рафтчета по улиците, които приковават вниманието на туристите и ги карат да надникнат вътре… Керамични съдове, страхотни малки фигури на трули и куп хранителни продукти от Пулия. Малките магазинчета са истинско удоволствие!

Базиликата Св. Св. Козма и Дамян и труло Соврано

Смрачава се и е време да разгледаме още малко от новата част и две от основните забележителности там. Пресичаме центъра, където пищни декорации и проеции на централни сгради ясно подсказват, че Алберобело е столица на любовта! Поемаме към главния булевард Vittorio Emanuele, който е основната търговска артерия в градчето.

Няма как да не забележим отдалеч високите кули на базиликата, носеща името на покровителите на града – светите братя Козма и Дамян. Фасадата е много интересна и доста по-различна от заобикалящия ни интериор в Алберобело. Забележете камбанариите… на едната е поставен часовник, а на другата – слънчев диск.

Стигаме и до построеното през 18 век труло Соврано – единственото двуетажно труло! Днес е музей и дава възможност на туристите да се докоснат до истинския живот в типичните за Алберобело постройки. Съоръжението е изключително внушително, най-вече с покрива си, чиито купол достига 14 м! През годините мястото е било както частен дом, така и домакин на множество важни за града събития. От 1930 г е обявена за национален паметник на културата! Входът към музея е 2 евро, но бе затворен и го видяхме само отвън.

Нощната гледка от терасата Santa Lucia

Няма как да не спрем отново за няколко кадъра на белведерето в Алберобело. Сякаш трулите оживяват пред погледа ни, окъпани в множество различни цветове! Напълно различна гледка от това, което видяхме през деня! И вече нямаме търпение да се шмугнем отново из улиците на туристическия квартал за ударна доза романтична разходка под нощното небе…

Алберобело с дъх на любов

Дъжд от сърца е валял над Алберобело и хиляди от тях са останали над главите на посетителите… Вечер е още по-внушително! А пустите улици ни карат да се чувстваме като в романтичен филм, който ни се иска да не свършва… През 2019 г за първи път стартира съвместен проект между общината и енергийната компания, която се грижи за градчето. Целта е да направят Алберобело привлекателно място за всеки един период от годината. Така в продължение на около 1 месец около Свети Валентин, уличките с варосаните трули се превръщат в столица на любовта!

Време за вечеря

За вечеря бях избрал близка до трулото ни локация и една от най-интересните пицарии в Алберобело – Pizzeria Basilico Rosso. За пореден път се сблъскахме с празните ресторанти около 20:00 часа… Италианците не обичат да вечерят рано и това е… Цените са нормални, около 10 евро за пица. Има и 1,5 евро коперто (такса за сядане в ресторанта) на човек. Менюто представя много интересни вкусове, които е трудно да се намерят на всяко място… Аз се спрях на Cacio & Pepe с фондю от сирена, пушено месо и аспержи… страхотна комбинация!

Свежо утро и трулската църква Свети Антонио

Утрото в Алберобело бе свежо, леко влажно и с наченки на предстоящ слънчев ден! Обнадеждаващо… с оглед вчерашния дъжд. Изключително зареждащо е да се събудиш в трулото, да отвориш малката входна врата и да усетиш аромата на мократа трева и простора на огромния двор… Към нощувката имаме включена закуска, която се сервира чак в центъра и затова ще направим още една последна обиколка!

Преди да стигнем до там, спираме в църквата Свети Антонио (Sant’Antonio di Padova). И докато интериорът не е нещо впечатляващо, то екстериорът е! Не случайно я наричат „трулската“ църква, защото е във формата на труло!

Закуска и последна разходка

Облаците продължават да са надвиснали над конусовидните покриви на къщичките, но оптимистично се надявам, че след ободряващото кафе ще можем да се насладим на малко слънце в Пулия… Малко кадри от мокрите улици, докато стигнем до L’Altro Caffè, където получихме пресни кроасани и ароматно кафе за закуска по италиански.

Най-после видяхме и южните италиански лъчи! Впускаме се отново в една бърза разходка, преди да поемем към Локоротондо. Сякаш предния ден сме обикаляли из друго място… Улиците са отново пусти, но откриваме нови затънтени местенца и красиви къщички. Така се озоваваме до вълшебното магазинче  Il pozzo illuminato Alberobello, което бе затворено, но пък ни плени с външната си декорация.

Скитаме се още малко из пустите улици на Алберобело…  Имаме нужда от малко сувенири и за наша приятна изненада, затворените вчера тераси… днес са отворени! Втора покана не чакаме и веднага се покатерваме по тесните стълби…

Чудите ли се, какви са странните знаци по покривите на трулите? Точен отговор няма и теориите за символите са разнородни. Според някои са за защита на обитателите от зли сили, според други пък са изрисувани преди очаквано посещение на Мусолини в Алберобело, за да изглежда градчето по-мистично… Има религиозни, свързани с планетите, езически и други символи. Явно и крайната фигура за завършване на покрива не е строго фиксирана, защото и там се забелязва голямо разнообразие от форми… Близкият поглед към върховете на трулите дава съвсем друго усещане за тези странни постройки…

За финал

Алберобело е магия! Място, единствено и неповторимо в целия свят… Има много мистерия в него… Как тези постройки са се ограничили само до района на Итрия и откъде е произходът им? Защо ги няма никъде по света? Въпроси, на които едва ли ще научим отговорите. Разходката из него е страхотно изживяване, а през месеца на любовта е нещо специално…